На 5 ноември в горското стопанство Яблонна в Полша започва работа "Конгрес на народните депутати" от Русия.

Конгресът събира както намиращи се в Руската федерация депутати, така и в изгнание. Под депутати се подразбират народни представители, извоювали легитимен мандат на избори в Русия на различни равнища: бивши депутати от Държавната дума, бивши и действащи депутати, избирани в законодателни и изпълнителни органи на регионално и на местно равнище. Но само такива, които "не са опетнени в сътрудничество с путинската диктатура и не са били съучастници в неговите престъпления".

Целта на конгреса в перспектива е да формира легитимна база на бъдещо правителство "на националното единство" и на въоръжени сили на Свободна Русия, които да осигурят "правовото и демократично преучредяване" на руската държавност.

Предвижда се конгресът да приеме:

- Правовите основания и целите на този форум;
- Конституционните принципи, които да залегнат в основите на нова конституция на "Свободна Русия";
- Списъкът на първостепенните задачи на "постпутинското правителство";
- Правовите рамки и реда за "самоорганизиране" на "Движение за съпротива" в Русия и извън нейните граници.

Участие в работата на конгреса до момента са заявили около 60 бивши депутати от различни равнища (част от тях дистанционно).

Сред инициаторите и организаторите на конгреса са представители на цялата палитра от противници на режима на Путин (с активна изява от момента на установяването му): От "либертарианци - западняци", които разчитат на съюз със Запада; през "системни либерали", които се бореха за реформи на режима чрез еволюция вътре в системата; до изразители на „левичарски“ уклон, които считат, че "социалистическата идея" има почва в Русия, но Комунистическата партия на Руската федерация е предала тези идеали и с участието си във властта – легитимира режима.

Сред тях се откроява и "гласовита" група на "около Кремълски" политолози, експерти, политтехнолози, а често и откровени пропагандатори на идеи, които в миналото обслужваха многократно политическия и пропаганден дневен ред на Путин (в това число и на руските специални служби).

Фондът за борба с корупцията на Навални отказа участие (самият Навални излежава присъди при най-строги условия). Не е окончателно ясно, но вероятно движението "Свободна Русия" под егидата на Гари Каспаров, което обединява част от антипутинската емиграция, също няма да бъде представено. Същото се отнася и за Михаил Ходорковски.

Организаторите изтъкват две съществени разлики в сравнение с досегашните опити за обединяване на антипутинската опозиция вътре в страната и в чужбина: участниците черпят своята легитимност от това, че са имали депутатски статут (в различни законодателни и изпълнителни органи). И на второ място - че конгресът предвижда "силови", но не "насилствени" форми на борба с режима. Последното се илюстрира с опита за покушение срещу един от най-мракобесните носители на идеите за господство на "руския мир/свят" Александър Дугин (но при което загина дъщеря му). И нападенията с коктейли "Молотов" срещу военни комисариати в различни райони на страната.

В досегашните изяви и в проектодокументи на конгреса темата за войната в Украйна и особено за бъдещето на руско-украинското "съвместно съществуване" (респективно за териториалното разграничаване) е внимателно заобикаляна. Липсва яснота дали според организаторите евентуалното поражение на Русия във войната води до крах на "имперските амбиции", на които е подчинен моделът на Руската федерация днес.

По отношение на бъдещото уреждане на руската държава внимание заслужават идеите за ревизия на резултатите от "несправедливата" масова приватизация в Русия и за преучредяване на сегашния "олигархически модел" на икономиката.

Организаторите изтъкват, че конгресът следна да способства от "безрезултатните приказки" досега да се премине към дела. Защото ескалацията на путинската агресия против Украйна променя качествено обстановката. И с режима на Путин Русия няма не само бъдеще, но и настояще.

Скептиците отбелязват, че подобни опити са били правени многократно в миналото: Националната асамблея на десните сили, по-късно Координационният съвет на опозицията, чиято работа „завърши“ само с приемането на основополагащия документ на съвета. Имаше печални опити и с т.нар. Форум "Свободна Русия".

Мястото, където се събира конгреса – Яблонна (край Варшава), е символично. Именно там беше проведена "кръглата маса", довела до предаването на властта от просъветския режим на маршал Ярузелски на движението "Солидарност" през 1989 г. А този процес стартира "кадифените революции" в Източна Европа и разпадането на СССР, които отбелязаха края на Студената война.

Организирането на този „Конгрес на народните депутати“ показва, че кандидатите, готови да се борят Русия да се избави от режима на Путин (но не задължително и от путинизма), не са малко. И борбата, която предстои в това отношение, не е отвъд хоризонта.

Конгресът представлява категорична заявка за активно участие при решаването на бъднините на Русия. Целта е да изкристализира "легитимна" основа за трансформиране на властта по модела на "кръглата маса". Но това не изключва други сили (вътре в Русия) да диктуват темпа и посоката на промените, които са неизбежни.

Руска поговорка учи, че "кожата на мечката не може да бъде ощавена, докато мечката е в гората". Но символизмът с "кръглата маса" в Яблонна от 1989 г. вселява известен оптимизъм и надежди.