Защо министър Московски неглижира крадците на гориво на Летище София?

Според Конституцията частната собственост в България има неприкосновен статут, държавната обаче „кучета я яли”. Никой не плака за нея, като се започне от разбойническата приватизация, та чак до наши дни. И да се краде от държавното е най-безопасно. Летище София е само една малка илюстрация.

Историята, за която ще стане дума, започва в първите дни на януари 2016 г. Тогава електротехникът в автосервиза към летището Пламен Иванов написал докладна записка до началниците, за да ги информира за една добре организирана схема за кражби на дизелово гориво за служебните автомобили. Той уведомил за случаи, когато дизеловото гориво, заредено на ведомствената бензиностанция, замръзва още при температури от минус 10-12 градуса по Целзий, а по БДС следва да е течно и при минус 40 градуса. Той не е посочил най-вероятната причина, но тя е ясна – в дизела има доста вода, която не може да се окаже там случайно.

В този момент Иванов изобщо не е наясно с мащабите на цялостната добре организирана и прикрита схема за кражби на дизелово гориво от служебните автомобили. Въпреки това още на следващия ден двама колеги спешно написали услужливи доноси-клевети, че на Иванов му липсва професионализъм и старание да се обучава. На втория ден електротехникът е уволнен поради непригодност. Кодексът на труда обаче предвижда друга процедура в подобна ситуация.

Мафията отговорила светкавично на предизвикателството, защото се бояла от по-нататъшни разкрития и изритала Иванов. Допреди няколко години на летището дозареждали на ведомствената бензиностанция поизпразнените резервоари. На колите, които се движат извън летището, изразходеното гориво се отчитало по норми за изминатите километри. Проблем било за специалните автомобили (например автоцистерни), които през целия ден изминават само къси разстояния на ниски скорости и предавки (общо 10-15 км на денонощие), а двигателите им работят на място дълго време (по 10-15 часа на денонощие). На част от самолетообслужващата техника има фабрично монтирани моточасовници за регистрация на работещ двигател, но не са малко и автомобилите, които работят на същия режим без такъв измерителен уред.

Тогава била лансирана изключително добрата идея на всички коли да бъдат монтирани допълнително моточасовници (електрически часовници, свързани с двигателите). Речено - сторено. Не последвали обаче ведомствен стандарт и указания как и къде да стане свързването на апаратите. Така вместо моточасовникът да стане средство за действен контрол, той само перфектно прикривал кражбите, защото техният импровизиран монтаж позволявал техните показания да бъдат манипулирани без никакъв проблем.

Логиката изисква моточасовникът да се включва единствено и само при работещ двигател, следователно да получава електрозахранване примерно от сензор в изходящата магистрала за високо налягане на маслената или горивната помпа. Вместо това монтираните на летището уреди получават захранващо електрическо напрежение още при завъртане на контактния ключ, дори преди включване на стартера. Затова не е изненада, че има констатирани случаи на изтощени през нощта автомобилни акумулатори, „случайно” забравени на „контакт”. В резултат се калкулират фиктивно десетки отработени часове и полагащо се за тях гориво – говори се за 10% от общото гориво. Технически подробности са как се краде и изнася „изразходеното” гориво.

Още в първите месеци на принудително бездействие, докато в продължение на година успешно водел съдебни дела, Иванов си припомнил как му възложили да монтира на една кола моточасовник по своя преценка и да го пъхне в „жабката”. Сега той подпитал бивши колеги и се оказало, че монтажите по всички коли са изпълнявани различно и то по най-примитивни начини. С наивната увереност, че ще спомогне да се въведе някакъв ред, Иванов уведомил транспортния министър Ивайло Московски. В своя сигнал той разказал и за други нередности.

Със заповед на Московски № РД-18-11/18.4.2016 е извършен вътрешен одит на Летище София по сигнала на Иванов с № 13-00-73/10.3.2016 г. Въз основа на извършения одит е изготвен доклад №7/19.5.2016, утвърден от Московски. Изготвено е и становище № 18-11/24.6.2016, с което министър Московски е уведомен за твърденията на Пламен Иванов и с изводите на одита. С писмо №13-00-73/20.7.2016 Звеното за вътрешен одит отговаря на Иванов. Лайтмотивът на всички документи е един: няма кражби, дейността на всички служители на Летището е строго в рамките на закона.

Докладът на МТИТС обаче цитира почти буквално Становище №100-6367/5.4.2016 на изпълнителния директор на Летището Христо Щерионов. Ето откъси от него:

„Монтираните на МПС-та уреди не са моточасовници: Не е открит стандарт или нормативна разпоредба, регламентираща задължения за монтиране на определен уред, който да бъде определен като моточасовник.”

„Моточасовниците, независимо дали са фабрично монтирани на съответното средство или впоследствие се монтират, имат само един начин на монтаж, а именно: същите се монтират, когато техниката поддържа необходимия сигнал, за да отчита наработените моточасове.”

„Моточасовниците не са средство за търговско измерване, тяхното предназначение е свързано с планово-предпазното обслужване на техниката.”

„С цел контрол на горивото на Летище София е въведен софтуер за отчет на разхода, като при зареждане на съответното превозно средство на ведомствената бензиностанция с гориво се въвеждат показанията на моточасовника/километража.”

Противоречивите констатации и твърдения са твърде много за един документ, пък макар и за ведомството на министър Московски.

Междувременно Иванов се обърнал към всички възможни инстанции в държавата и сигнализирал за организираните кражби на гориво чак до Националния съвет по антикорупционни политики към МС и до президента Радев... Отвсякъде препращали неговите сигнали до министър Московски, откъдето реално не последвало нищо.

За уточняване дали моточасовниците все пак са моточасовници, как са монтирани и как се използват, до министър Московски бе изпратен журналистически сигнал с предложение незабавно да разпореди на изпълнителния директор на Летище София Владимир Рапонджиев да организира в най-кратък срок монтажа на въпросните моточасовници по начин, който да изключва възможността за тяхното манипулиране и те наистина да работят единствено при включен двигател на автомобила.

Министър Московски в своя типичен стил на поведение не отговори ни пряко, ни косвено. Това означава, че кражбите на гориво планирано ще продължат, както и досега. Защо ли?

И още един детайл: Владимир Рапонджиев като сегашен изпълнителен директор на летището също няма да си мръдне и малкия пръст да преустанови кражбите на гориво, защото той неслучайно не направи нищо в тази насока, докато до януари беше директор на летищната служба по сигурността и борбата с кражбите влизаше в задълженията му. Впрочем тази му пасивност в някаква степен предопредели назначаването му на сегашната длъжност въпреки тоталната му неподготвеност и некомпетентност. Завършената Национална спортна академия обучава само спортисти и бодигардове, какъвто Рапонджиев е бил цял живот. За шеф на летище се иска друго образование и съвсем различен от неговия професионален опит.

Ако за нещо наистина трябва да се съжалява, то е, че изпълнителният директор на летището по време на служебното правителство Пламен Станчев се запозна документално със скандалната информация само часове преди да бъде освободен от длъжност. А му трябваше поне седмица, за да разгони крадливата банда.

Що се отнася до електромонтьора Пламен Иванов, съдът го върна на работа на летището. Той вече до никого не пише, защото сигналите му стигнаха до върха на държавната йерархия, но му се върнаха като рикошет. Сега той просто чака с надежда в някакво обозримо бъдеще да излезе в пенсия, а е заобиколен от много негодници, които никак не му мислят доброто. Дано да успее.

Следете новините ни в GoogleNews