Едно момиче по фронтовете на Украйна: Изюм (ВИДЕО)

Изюм е град, през който минавах редовно през последните три години. Впечатленията ми от него много се промениха за това време.

Когато го видях за пръв път, се разплаках - виждах само разрушенията. Отивайки в Донбас обаче осъзнах, че Изюм не е чак толкова разрушен. Веднъж минах от там през нощта – оттогава започнах да го наричам „призрачният град“. На лунна светлина призрачните силуети на разрушените сгради създаваха тягостно усещане.

Няколко пъти се разхождах там през 2024-а, за да направя снимки за фоторепортаж. Тогава забелязах уличното изкуство, графитите, рисунките по стените, надписите. Така кръстих и репортажа си от онова време  – „Изюм – разрушения и улично изкуство“. Наистина странен контраст. Блок, пробит по средата от ракета, в същото време – графит със слънчоглед. Котки с надписи „Заедно е по-топло“, „Ще издържим“ и др. Разбити блокове, на един от тях – Джон Ленън и текст „Дайте на света шанс“.

През 2025 отново много пъти минавах през Изюм. Възстановяването на града вървеше с пълна сила. Контрастът ставаше все по-голям – нова сграда, разрушена сграда, нова сграда, разрушена сграда. Започнаха да възстановяват инфраструктурата. Центърът заприлича на център - кафенета, фонтан. Тогава показах града на гостите от България, с които ходихме до Донбас. 

Когато реших да снимам филмчето за Изюм, попрочетох информация за града. Оказа се, че е най-известен с църквите си. И наистина, по пътя Харкив-Чугуев-Изюм, преди спускането, там, откъдето се вижда градът отгоре – църквите правят най-голямо впечатление и без да си чел за тях. Ще видите две от тях във видеото. Те също са пострадали от войната.

Тази година отново бях в Изюм. Противниковата армия отново го разрушава. Основните пътища са в антидронови мрежи. Кафенетата и фонтанът са си на мястото.

Предвид някои обстоятелства, вероятно скоро няма да минавам от там. И ще ми липсва. В началото беше просто град по пътя, още малко остава до Словянск. Като стара съседка, която поздравяваш още от детството си. Без да общуваш с нея, без да я познаваш отблизо. Но като вече я няма, ти липсва присъствието ѝ. А от „град призрак“ и „пореден по пътя“, за тези години Изюм за мене стана Изюмчик.