Отвлечени деца, подменена самоличност и насилствена русификация

Случаят с децата от Олешки разкрива една от най-мрачните страни на руската агресия срещу Украйна. Зад официалните обяснения за „евакуация“ стоят разделени семейства, изчезнали деца и организирана система за заличаване на украинската им идентичност.

През есента на 2022 г., докато украинската армия освобождава Херсон, руските окупационни сили извеждат десетки деца и младежи с тежки увреждания от специализирана институция в град Олешки, Херсонска област. Много от тях никога повече не виждат своите родители. Други изчезват в мрежа от руски и контролирани от Русия институции, а близките им години наред не знаят дали изобщо са живи.

Домът за деца и младежи с увреждания в Олешки, Херсонска област, откъдето през есента на 2022 г. са изведени десетки обитатели.

Историята е разказана в репортаж на германската журналистка Ребека Барт за ARD, публикуван на 6 ноември 2026 г. и представен и от Deutsche Welle.

Една от майките, Хана Самишляева, продължава да издирва сина си Антон, който е едва на 20 години, когато руските военни го отвеждат от дома за хора с увреждания. Единственото, което ѝ остава, са неговите снимки и откъслечна информация за местонахождението му. По думите ѝ медицинска сестра успява тайно да ѝ съобщи, че част от изведените деца са преместени в Скадовск, а Антон се намира в Стрилкове. Жената предупреждава да не ѝ се отговаря, защото руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) следи комуникациите. Руските окупационни власти оправдават действията си с необходимостта от евакуация заради военните действия. Но как една хуманитарна евакуация се превръща в години на неизвестност, прекъснати семейни връзки и променени документи?

Отговорът може да бъде потърсен в разследванията на международни журналисти и правозащитни организации.

84 изведени, десетки все още далеч от дома

Според нидерландската организация Emile Foundation, която издирва отвлечени украински деца и уязвими възрастни, в институцията в Олешки се намират 101 души при началото на пълномащабната руска инвазия. Тринадесет са евакуирани от близките си, а четирима умират преди организираните премествания. Останалите 84 души са изведени при три операции между 21 октомври и 11 ноември 2022 г.

По данни на организацията към 7 септември 2026 г. едва 13 от тях са се завърнали у дома. Двама са починали, докато са били под руски контрол. От останалите 69 души местонахождението на 46 е установено или приблизително потвърдено, а за 23 няма надеждна информация. Сред установените случаи има хора, преместени в руския град Пенза, в окупираните Скадовск и Стрилкове, както и в Крим.

Особено тревожно е, че много от изведените са с тежки физически или интелектуални увреждания. Част от тях са навършили пълнолетие, но не могат самостоятелно да защитават правата и интересите си. Според ръководителката на Emile Foundation Мариам Ламберт някои от имената са били променени, а медицинските документи са били разпръснати или изгубени. Това допълнително затруднява издирването и връщането им.

Случаят повдига въпроса дали руските власти изобщо имат намерение да възстановят връзката между тези хора и техните семейства.

Не е изолиран случай, а документирана практика

Украинското момиче Валерия се среща с майка си Анастасия на украинско-беларуската граница на 8 април 2023 г., след като е било отведено в Русия.

Отвличането и незаконното преместване на украински деца не започва с Олешки. Още след руската окупация на Крим през 2014 г. украинските власти съобщават за извеждане на деца от институции и последващи опити за тяхното осиновяване в Русия. След началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. практиката придобива значително по-големи мащаби. Разследване на Associated Press от 2022 г. установява, че украински деца са били извеждани без съгласието на родителите им, получавали са руски документи и са били настанявани в руски семейства. В някои случаи на децата дори е било внушавано, че родителите им не ги желаят.

Особено показателна е историята на украинката Олга Лопаткина, чиито осиновени деца се оказват блокирани в окупирани територии след началото на войната. След продължителни преговори тя успява да си ги върне през 2022 г., малко преди да бъдат окончателно отделени от семейството. Тези случаи показват, че става дума не просто за физическо преместване на деца. Налице са документирани действия за прекъсване на връзките им с Украйна, подмяна на гражданството и интегриране в руската обществена среда.

От Херсон до Краснодарския край: още 15 украински деца

През април 2026 г. Euronews публикува информация за друг случай, документиран от украинската прокуратура. Става дума за 15 деца от село Новопетривка, Херсонска област, които през октомври 2022 г. са принудително изведени от руските окупационни сили. Първоначално те са транспортирани през река Днепър до Олешки, след което преминават през окупирания Крим и са отведени в Анапа, Краснодарски край, Русия.

Украинско дете в институция в Ростовска област, Русия. Разследвания документират преместването на украински деца в руски лагери и институции.

Според съдебните документи, цитирани от Euronews, децата са били принуждавани да пеят руския химн, да участват в пропагандни мероприятия и им е било забранявано да говорят на украински език. Това вече трудно може да бъде представено като обикновена евакуация.

Когато на едно дете се забранява да говори майчиния си език, когато му се налага чужда национална символика и то е отделено от собствената си държава, става дума за целенасочена асимилация.

Стотици институции и хиляди деца

Още по-тревожни са резултатите от изследванията на Humanitarian Research Lab към Йейлския университет.

През март 2025 г. изследователите съобщават, че са идентифицирали повече от 8400 украински деца, преместени в най-малко 57 институции в Русия, Беларус и окупираните украински територии. Последващо разследване, оповестено през септември 2025 г., установява най-малко 210 обекта, свързани с преместването, идеологическото превъзпитание и в определени случаи военното обучение на украински деца.

Украински и руски деца преминават военно обучение в лагер в Тамбовска област, Русия. Кадърът е част от разследването на Йейлския университет за системата от институции, използвани за превъзпитание и милитаризация на украински деца.

Украинските власти са документирали над 20 000 случая на депортирани или принудително преместени деца. Реалният брой може да бъде значително по-висок, тъй като достъпът до окупираните територии и информацията от руските институции остават силно ограничени.

Тези числа не са просто статистика. Зад всяко от тях стои човешка съдба, семейство и дете, което може никога да не се завърне у дома.

Международният наказателен съд и отговорността на Путин

Владимир Путин и Международният наказателен съд

На 17 март 2023 г. Международният наказателен съд в Хага издава заповеди за арест на руския президент Владимир Путин и руския комисар по правата на детето Мария Лвова-Белова. Основанието са предполагаеми военни престъпления, свързани с незаконната депортация и преместване на украински деца от окупираните територии на Украйна в Русия. Според прокуратурата на съда има разумни основания да се смята, че двамата носят наказателна отговорност за тези действия.

Особено важно е, че разследването разглежда не само физическото извеждане на децата, но и последващите действия, включително улесненото предоставяне на руско гражданство и осиновяването им от руски семейства. Издаването на заповеди за арест не представлява окончателна присъда. То обаче показва, че събраните доказателства са достатъчно сериозни, за да обосноват международно наказателно преследване.

Незаконната депортация на защитени цивилни лица от окупирана територия е забранена от международното хуманитарно право. Четвъртата Женевска конвенция предвижда специална защита на децата, включително запазване на тяхната самоличност и семейни връзки.

Унищожаването на идентичността като оръжие

Украински деца, завърнали се от окупираните територии и Русия, заедно с представители на украинските власти и доброволци.

Руската агресия срещу Украйна не се изчерпва с разрушени градове, ракетни удари и убити цивилни. Случаите с отвлечените деца показват още едно измерение на тази война - опит за откъсване на бъдещите поколения от тяхната национална принадлежност. Когато дете бъде изведено от родината си, получи руски документи, бъде възпитавано в руска среда и загуби контакт със семейството си, последствията могат да останат за цял живот.

Подобни действия трябва да се разглеждат и в исторически контекст. Съветската власт има дълга история на насилствени депортации, преселвания, репресии и политики за потискане на националната идентичност. Украинците, кримските татари и редица други народи са преживели тези практики. Днешната Руска федерация не е Съветският съюз, но сходството между определени методи е трудно за пренебрегване.

И тогава, и сега държавната власт използва принудителното преместване на хора като инструмент за контрол над населението и неговото бъдеще. Това не означава, че всеки исторически случай е идентичен с днешните престъпления. Означава обаче, че насилственото заличаване на национална принадлежност има исторически прецеденти, които не бива да бъдат забравяни.

Защо мълчанието е опасно

В България продължават да се чуват твърдения, че Русия защитава традиционните ценности, семейството и православната цивилизация. Но как подобни претенции се съвместяват с документираните случаи на разделени семейства, принудително преместени деца и подмяна на тяхната национална идентичност? Как може държава, която твърди, че защитава децата, да отказва на толкова много украински семейства възможността да се съберат отново?

Отговорът не може да бъде намерен в пропагандните лозунги на Кремъл, а в свидетелствата на пострадалите, международните разследвания и действията на правозащитните организации.

Хана Замишляева с портрета на сина си Антон, изведен от руските окупационни сили от интерната в Олешки през 2022 г. Майката продължава да търси достоверна информация за неговата съдба.

Историята на Антон от Олешки е само една от хилядите. Тя показва, че последиците от руската агресия не приключват с края на бойните действия. За много семейства войната ще продължи дотогава, докато не научат съдбата на децата си. Най-страшното в тези престъпления е, че те не отнемат единствено настоящето. Те могат да отнемат и бъдещето - езика, паметта, семейството и усещането за принадлежност.

Именно затова връщането на украинските деца трябва да остане сред най-важните международни изисквания към Русия.

Защото мир, при който отвлечените деца остават в ръцете на похитителите си, не може да бъде наречен справедлив мир.