Къде войната (не) се усеща: Изненадите на спокойна Полтава

Планирането на градовете за видеоразходки става по принцип по два начина. Или снимам град, който много добре познавам, решила съм какво да покажа, горе-долу в какъв ред. Обикновено това са градове, в които често ходя или живея. Изчаквам да е хубаво времето и отивам да снимам. Такива градове са Одеса, Харкив, Словянск, Краматорск, Изюм…

Другият вариант е - избирам някой град, паля колата и тръгвам. На място прочитам какво интересно има, питам хората, но общо взето градът е изненада. Няма план какво и как ще се снима. Когато се окаже, че наоколо има и други интересни места и имам време - оставам, показвам и тях. Такъв беше случая с Чернигив, покрай него снимах Батурин и Нижин.

С Полтава, която ще видите днес, беше различно. Приятелка, която няколко пъти е била там, се съгласи да дойде с мен. Тя има един почивен ден в седмицата. Мина доста време, преди да напаснем нейното свободно време с моите ходения до Донбас.

Два дена преди да тръгнем се оказа, че ще вали. Аз с моя постоянен оптимизъм настоях да тръгнем, така и така сме се разбрали, а и няма как да вали цял ден… Е, валя. За пръв път в живота си си купих чадър, за да не се измокри телефона и да мога да снимам. Имайте предвид, че видеоразходката ще е дъждовна.

Преди това бях минавала през Полтава на път от Харкив за Киив, или от Киив за Донбас. От едната страна на пътя се виждат блокове, от другата - магазини тип Практикер, Техномаркет… С две неща свързвах Полтава - с МакДоналдс и с това, че е побратимен град на родното ми Велико Търново. (Имаме “бившето кино Полтава”, което аз не съм заварила като кино, но и досега всички така казват на мястото и улица Полтава.)

Влязохме в града и… първа изненада. Не равна степ, а баири. Като в Търново. Паркирахме до две много красиви сгради. Следващите изненади бяха, че навигацията работеше през цялото време и нямаше тревоги. Почти не видях разрушения. Това впечатли много и мен, и приятелката ми.

Полтава е известна с галушките. Тестени неща, от които правят супа. Седнахме в едно заведение. Много уютно и приятно, ще го видите във видеото. Добре, че приятелката ми беше с мен. Аз не ям неща, които не съм опитвала. Тя си поръча галушки, благодарение на нея ги виждате и в клипчето. Казвам, че супата е много вкусна – това са нейни думи.

Заваля много силно. Имах усещането, че ще се провалят снимките… Двете с приятелката ми кучето бяхме мокри до кости.
Успях да направя видеа на катедралата, на централната улица, театъра, паметника на галушките, общо взето всички основни забележителности на Полтава.

Връщайки се към колата решихме да си вземем хот-дози. Продавачката чу акцента ми и попита от къде сме. Аз: “От България. Велико Търново”. Жената искрено се учуди как не ме е страх да ходя в Полтава по време на война. Приятелката ми й отговори, че живеем в Харкив. Попитахме имат ли улица Търновска или Великотърновска, както ние имаме Полтава. Да. Веднага решихме, че трябва и там да отидем, да я покажа.

Оказа се, че е в другия край на града и е много дълга. Нямаше нищо интересно - блокове, магазини, най-обикновена улица. (В Търново е същата - панелки.) С голямо удоволствие обаче се снимах до табелките с името на улицата. Нещо родно на хиляди километри от вкъщи…
Когато се прибрах дълго мислих върху думите на жената, която продаваше хот-дози. Дълго мислих за това как усещането за опасно/безопасно, зона на военни действия/спокоен град, много зависят от това, къде живееш.

Когато отидох да живея в Одеса, бях убедена, че много бият по града. Шахеди, ракети… Когато дойдох в Харкив, където тревогите почти не спират, разбрах, че Одеса си е била спокоен град. С приятелката ми гледахме Полтава като малки деца на лунапарк.

- Виииж, те имат прозорци.
- Забеляза ли, че нямат следи от попадения по тротоарите?
- Лелееее, вече три часа се разхождаме и няма тревога.

След Полтава, градовете, които снимам се делят на два вида. Спокойни, далеч от фронта, в които се чувствам като на почивка. И такива, които са “като в Харкив”. Отговорите на хората, които се учудват, че не ме е страх да отида там също са два вида. Или “аз идвам от Харкив, при нас е като при вас”, или “о, аз идвам от Харкив, при вас съм на почивка”.

Приятно гледане на видеоразходката в Полтава.