Спасител ли е цар Борис III на българските евреи? Как беше направен опит софийски ученици да бъдат въвлечени в отречения от историята мит

Спасител ли е цар Борис III на българските евреи? Категорично НЕ, отговарят изследователските центрове за холокост „Яд Вашем“ в Израел, Мемориалният музей на холокоста в САЩ, Организацията на евреите в България „Шалом“, редица историци изследователи. Той носи споделената с правителството на Богдан Филов отговорност за изпращането на около 20% от еврейското население на Царство България в лагерите на смъртта "Треблинка" и "Аушвиц-Биркенау". Става въпрос за 11 343-мата евреи от присъединените тогава територии от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот, администрирани от Царство България.

Мита за царя спасител на останалите избавени 48 хил. евреи от старите ни предели развенчава екип на Йерусалимския университет, който извършва задълбочено изследване за ролята на цар Борис III и предава резултатите на Върховния съд и на президента на Израел. В резултат от това паметните плочи на цар Борис III и царица Йоанна са премахнати от Гората на благодарността в Тел Авив. През 2004 г. проф. Далия Офер, която участва в изследването, публикува специална студия, за нея пише и Леа Коен в книгата си "Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)", 2022 г., изд. "Ентусиаст".

В почетната листа на „праведниците“ в „Яд Вашем“ не фигурират имената на царя и царицата, там няма и нито един човек от най-близкия кръг на Двореца. Сред имащите заслуги за спасяването на 48-те хил. български евреи най-ярко светят Българската православна църква и имената на отделни политици и общественици, като народният представител Димитър Пешев и Екатерина Каравелова, съпруга на бившия премиер Петко Каравелов, индустриалеца Атанас Буров, които използват личните си връзки и авторитет, за да предотвратят масовото депортиране на евреите. Безспорно принос има и събуденото ни общество, което се надига на протести в защита на съгражданите си.

Едно писмо от януари 2023 г. обаче послужи за опит за преиначаване на тази част от историята ни, в частност за идеализиране образа на цар Борис III. То бе изпратено на 11 януари от началника на Регионалното управление на образоването д-р Ваня Кастрева до директорите на всички софийски училища. В него пише, че цар Борис III е положил „изключителни усилия в насока предпазването и спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на смъртта“ и се иска участие на ученици и учители в анкета, резултатите от която биха могли да подплатят искане за присъждане посмъртно на най-високото държавно отличие - орден „Стара планина“ – на цар Борис III.

Факсимиле от писмото, което не е публикувано в секцията за служебна кореспонденция на РУО - София-град в сайта му, но OFFNews разполага с копие от него.

Първоначалното искането е на Яков Джераси от Международна фондация "България", чието писмо д-р Кастрева препраща до софийските директори. 

Писмото от Джераси от 4 януари 2023 г. е изпратено лично до д-р Кастрева и претендира да изразява позицията на "българските евреи". То гласи дословно следното:

На 8 октомври 2022 година беше изпратено писмо до президента Румен Радев и министър-председателя Гълъб Донев с молба за почетно връчване на наградата „Стара планина“ на Цар Борис III за изключителните усилия в насока предпазването и спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на смъртта. През 1997 г. президентът Петър Стоянов, непосредствено след избирането му на поста, извърши подобен акт в чест на Димитър Пешев и кюстендилската делегация, чиито усилия бяха от голяма полза за вече взетото решение на Царя.

Днес планираме да продължим каузата, затова заявяваме искането си за отличие Стара планина на Цар Борис. Смятаме, че нашата нацията трябва да приеме края на комунистическата риторика като приеме за факт, че Борис не е враг на държавата. Както петицията на Димитър Пешев изигра роля за решенията, взети от самия него, така и Вашите с попълването на анкетата ще помогнат действията, които предприемаме. Вие сте сред малцината в страната, добре запознати с историческите данни, довели в крайна сметка до успешни резултати на всички предприети стъпки за спасяване на българските евреи от депортация.

Не става дума за това, че ние, евреите, случайно сме оцелели, защото войната е свършила, както твърдят призрачните гласове от комунистическото минало, а за това, че са били предприети реални стъпки за запазването ни в страната. Факт, подразнил самият Хитлер и Върховното германско командване. Царят вървеше по тънкия път, особено при последната си среща с Хитлер през август 1943 г., няколко седмици преди сърцето му да се предаде. Лично аз ви моля да се включите в нашата кауза. Моля, не пренебрегвайте тази молба. Това е наш национален дълг за идните поколения. България никога няма да получи международното признание, което заслужава, ако не се примирим с ролята на Царя. Би трябвало най-накрая да се примирим и да признаем доброто. (б. а. - библейски термин).

Историята никога няма да ни прости, ако не се възползваме от тази възможност. Минаха 80 години. Това е достатъчно дълъг период, за да осъзнаем, че сме закъснели. Нека признанието не чака повече.

Авторът на тези редове, включително и дълъг списък от лекари, генерали, министри и обикновени земеделци, никога нямаше да се роди, за да изгради еврейската държава, ако не бяха смелите решения на Цар Борис III в онези ключови и решаващи времена.

Призовавам ви да попълните мислите си в раздела за коментари.

Ние, българските евреи, никога не сме се чудили „за децата, които искат да се родят“, всички ние оцеляхме до последния час. (Репликата е взета от песента на Леонард Коен Dance me to the end of love)

С уважение,
Яков Джераси

В края му се иска определени ученици и учители да попълнят анкета, която би могла да послужи като допълнителен аргумент в полза на предложеното връчване на ордена:

Д-р Ваня Кастрева - магистър по история, бивш учител по история, бивш училищен директор и бивш зам.-министър на образованието - не спира, а препраща това писмо до всички директори на образователни институции в София, потвърждавайки в своето версията за "изключителни усилия" на царя и това предизвиква "огнена" реакция от организацията, която действително представлява евреите в България - "Шалом". Чрез страницата си във Фейсбук на 13 януари тя разпространява следната позиция, придружена със снимка от учебник по история, на която се виждат Хитлер и цар Борис III редом един до друг:

"Организацията на евреите в България “Шалом” е силно разтревожена от участието на български институции в популяризирането на неверни теории и изопачаването на историята за съдбата на евреите под българско управление в годините на Втората световна война.

В навечерието на 80 годишнината от Спасяването на българските евреи и почитането на паметта на 11 343-ма евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, депортирани в лагерите на смъртта, когато прекланяме глави пред велики личности като Димитър Пешев, Патриарх Кирил, Екзарх Стефан и всички знайни и незнайни българи, съседи, приятели, за ролята им за спасяването на приятелите им евреи, български институции се поддават на манипулации на лица със съмнителна репутация, готови на всичко, за да удостоят с почести монарх, подписал Закона за защита на нацията още преди България да се присъедини към Тристранния пакт.

Политическата позиция на ОЕБ „Шалом“ по въпроса на съдбата на евреите под българско управление в годините на Холокоста в Европа ясно заявява, че „ Българските евреи са спасени от депортация в нацистките лагери на смъртта. Спасението е резултат на действията на по-голямата част от българския народ, Българската православна църква и българската нефашистка общественост. За този акт на съпричастност и решителност, българските евреи ще бъдат винаги благодарни.“

Противопоставяме се (на) тревожните опити за пренаписване или изопачаване на историята с подкрепа на официални български институции".

Ясно е кой е "монархът, подписал Закона за защита на нацията още преди България да се присъедини към Тристранния пакт" - цар Борис III. Но позицията не хвърля светлина върху въпроса коя е българската институция, позволила си да популяризира "неверни теории", които "изопачават" историята за съдбата на евреите. Но следва реакция от РУО - София-град и тя е бързо отдръпване от искането на Джераси - човек, работил за връщането на сина на цар Борис III Симеон Сакскобургготски в България, министър-председател на България в периода 2001-2005 г. и лидер на партия "Национално движение Симеон Втори" (НДСВ), която отскоро прави постъпки за завръщане в българската политика и ще обяви официално "рестарта" си в събота.

След реакцията на "Шалом" в ново писмо до директорите д-р Кастрева пише:

"Уважаема/уважаеми госпожо/господин директор,

Във връзка с изпратено към Вас писмо с изх.№РУО1-685/11.01.2023 г. от Международна фондация България и възникнали нови обстоятелства следва институция Ви, учителите и учениците да не се ангажират с попълването и изпращането на приложената анкета".

Запознати с описаната предистория, на 13 януари отправихме следните въпроси към г-жа Кастрева:

1. Защо препратихте до директорите писмото от Международна фондация "България" без никакво възражение относно достоверността на написаното в него?

2. С оглед историческото Ви образование и позицията Ви на началник на РУО - София-град, бихте ли разяснили какви са "изключителните усилия" на цар Борис III "в насока предпазването и спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на смъртта"?

3. Говорейки за "българските евреи", тоест всички български евреи, бихте ли разяснили каква е съдбата на 11 343 евреи от присъединените територии към Царство България - Македония и Северна Гърция? Според всички известни исторически извори те са депортирани от българските власти - в лицето на правителството на Богдан Филов и със знанието на цар Борис III, към нацистките лагери на смъртта Треблинка и Аушвиц, откъдето не се завръщат. (В Македония, впрочем, успяват да се завърнат 8 (осем) оцелели.) Ако на Вас са Ви известни допълнителни исторически сведения по този въпрос, бихте ли ги споделили?

4. Не смятате ли, че с писмото си до директорите и инструкцията за попълване на анкета в писмото на г-н Джераси от учители и ученици въвличате и едните, и другите в опит за недопустима подмяна на историческата истина и в политическия въпрос за ролята на цар Борис III? Подмяна, прокарвана от години от определени политически среди в България?

От отговора на г-жа Кастрева личи отново желанието ѝ да се отдръпне внимателно от какъвто и да било спор или скандал:

"Темата за Втората световна война и Холокоста е застъпена в учебните програми по история и цивилизации, които се утвърждават от министъра на образованието и науката. По своята същност учебната програма е тясно експертен документ, който отразява очакванията за необходимите умения, които да притежават учениците на различна възраст. Тя се създава от специалисти – експерти, учители, методици, психолози, и служи на специалисти – учители, инспектори, автори на учебници.

Независимо какви са основанията за дискусии в изследователските среди по темата за Холокоста и съдбата на евреите в България, учебното съдържание е изградено върху напълно ясни за науката факти. То е свързано със съдбата на евреите в България, обхваща факти и теми от всеобхватната обстановка през съответния период. Дават се разяснения относно значението на термините „Холокост“ и „антисемитизъм“, като очакванията са учениците да се запознаят с тази тематика по обективен и цялостен начин. Предоставя се както информация за репресивното законодателство и актове на властта, довели до трагедията на депортацията на евреи от окупираните територии в Беломорска Тракия и Вардарска Македония, за опитите за депортация на евреи от различни части на старите предели на Царство България, така и относно актовете на защита от страна на различни личности, организации и Светия Синод на Българската православна църква.

Всяка година по темата се организират и провеждат редица инициативи и конкурси, чрез които по-задълбочено и съпричастно да се усвоява не само знанието за историческите процесите, но и да се съхранява паметта за тези трагични страници от историята на 20 век.

Вашите въпроси, свързани с мотивите и целите на инициативата на г-н Яков Джераси и цитираната фондация следва да отправите лично към него.

Препращането на писмото е провокирано от дългогодишната ангажираност на г-н Джераси с темата за Холокоста, включително с провеждане на редица срещи в България с проф. Михаел Бар-Зоар, автор на книгата за спасяването на българските евреи - „Извън хватката на Хитлер“.

Г-н Джераси адресира своята анкета към лица, запознати с историческия опит за спасяването на българските евреи през Втората световна война, като запитването му е ориентирано към ученици и младежи, победители в програмата за есета на тема „Спасяването на българските евреи“ и към учители, взели участие в семинар на тази тема.

В свои последователни писма РУО – София-град уточнява, че няма отношение и ангажимент към инициативата и следва тя да се приеме само за сведение, като на институциите, учителите и учениците по никакъв начин не е вменявано задължение за попълването и изпращането на приложената анкета.

По темата за наследството и паметта за Холокоста в настоящата година, когато се навършват 80 години от тези събития, предвиждаме своя собствена програма и инициативи, за които ще информираме своевременно.

РУО – София-град не е страна в исторически спорове. За тях има достатъчно публикации на наши и чужди изследователи.

С нашата дейност ние се стремим да изграждаме мостове на партньорство и толерантност, уважавайки автономията на образователните институции и възпитавайки знаещи, активни и отговорни личности", пише Ваня Кастрева.

Няколко дни по-късно опит за същото внушение - че българските власти от 40-те години на миналия век имат заслуги за спасяването на евреите дойде и от министър. На 19 януари служебният министър на външните работи Николай Милков е цитиран да казва това в публикация на Министерството на културата във Фейсбук по повод заседание на Инициативния комитет за отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи.

"На заседание в Министерството на културата членовете на Инициативния комитет за отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война приеха решение, с което одобриха Национална програма на честванията на бележитата годишнина в България и зад граница.

...

Заседанието днес бе водено от министъра на външните работи Николай Милков в качеството му на зам.-председател на Националния Инициативния комитет, който е под патронажа на президента на Република България Румен Радев. „Убеден съм, че всички заедно ще работим за каузата да покажем значимата роля на българската държава, институциите ѝ, Българската православна църква и българския народ за този безпрецедентен в Европа акт...", е цитиран да казва служебният министър Милков.

Тук има две неверни неща: първо спасяването е плод на усилията на църквата, отделни политици и обществото, а не на институциите, които оставят редица документални доказателства за усилията си да депортират евреите от старите предели; второ, не е вярно, че спасяването на българските евреи е "безпрецедентен в Европа акт". Напротив. Има една държава в Европа, която никога не възприема антиеврейското законодателство, характерно за онова време, нито принуждава евреите да носят отличителни знаци (България ги кара да носят жълти Давидови звезди, ако са навършили 8-годишна възраст), не ги подлага на репресии и когато германците издават заповед за депортацията им, за 24 часа успява да ги укрие.

Тази държава се нарича се Дания. Спасението на датските евреи е определено като "единствено и уникално" в документите на "Яд Вашем". Историята разказва и Леа Коен в изследователския си труд "Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)" (изд. "Ентусиаст", 2022 г.). Когато датската съпротива разбира, че германците се готвят да депортират техните 7800 евреи, се мобилизира цялото население, включително интелектуалци, свещеници, рибари, полицаи, лекари. Прехвърлят ги с лодки в съседна Швеция. Спасени са 7100 датски евреи, които след края на Втората световна война се връщат в родната си Дания. Германците успяват да заловят 700 евреи - предимно възрастни и болни, които не са успели да напуснат или да бъдат изведени от болниците.

Дания е един от примерите, но тя и България не са единствените европейски държави, в които са спасени евреи. Съвсем не.

Реакция

По повод писмата от РУО - София-град и изказването на Милков, OFFNews потърси председателя на Организацията на евреите в България "Шалом" и вицепрезидент на Световния еврейски конгрес проф. д-р Александър Оскар за позиция. "Преосмисляме участието си в Инициативния комитет", заяви проф. Оскар от името на "Шалом" и обясни защо: формулировката за честванията изключва изразяването на почит към паметта за евреите от присъединените територии, които не са били спасени, а изпратени от българските власти в лагерите на смъртта.

Днес от "Шалом" изпратиха и официална позиция до Милков:

"Шалом" има официална позиция от 2021 г. за тези събития, посочи още проф. Оскар и ни я предостави.

Позицията на ОЕБ "Шалом"

Позицията за съдбата на евреите под българско управление в годините на Втората световна война на "Шалом" е приета от управителния орган на организацията - Консистория, на 23 декември 2021 г. В нея се казва:

"Нашето становище е следното:

1. В годините на Втората световна война българските евреи са подложени на преследвания и страдания в резултат от приетия в началото на 1941 г. Закон за защита на нацията и последвалото антиеврейско законодателство.

Близо 30 хиляди евреи от град София и други градове са изселени да живеят далеч от домовете си; 13 000 мъже са интернирани да работят принудително тежък физически труд в трудови групи.

2. Българските евреи са спасени от депортация в нацистките лагери на смъртта. Спасението е резултат на действията на по-голямата част от българския народ, Българската православна църква и българската нефашистка общественост. За този акт на българските евреи ще бъдат винаги благодарни.

3. Депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот по време на Втората световна война е исторически факт, който не може да бъде отречен. Ние, българските евреи, скърбим за невинните жертви, почитаме и ще почитаме паметта им.

Вина за депортирането на евреите от тези територии имат германските власти, заедно с българското пронацистко правителство.

4. Историческите факти за съдбата на евреите по време на Втората световна война в царство България и в земите под управлението на българското про-нацистко правителство не могат да са повод за анти-българска пропаганда днес и в бъдеще. Народите в нова, обединена Европа са осмислили уроците от времето на Втората световна война и градят отношенията си на база на взаимно разбирателство, уважение и с поглед в бъдещето, без да приписват отговорност на днешните поколения".

Позицията завършва със следния призив: "Призоваваме българското правителство по време и място, както то прецени, да поеме моралната отговорност за действията на про-нацисткото правителство спрямо евреите през периода 1941–1944 г.".

Нито едно българско правителство не е направило това през изминалите десетилетия. 

Позиции изразяват трима български президенти: Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, макар по време на изказванията си първите двама да са бивши държавни глави на България. И тримата признават отговорността на властите в България за изпращането в лагерите на смъртта на евреите от Беломорска Тракия и Македония през март 1943 г.

Проф. Оскар цитира четирите точки от позицията си и във встъплението, което пише за книгата на Коен (депутат от СДС в Седмото Велико Народно събрание, посланик в Белгия, Люксембург и ЕС (1991 – 1993), Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС (1993 – 1996), Швейцария и Лихтенщайн (1997 – 2001) и което също ни предостави:

"Историята за съдбата на евреите под българско управление в годините на Втората световна война е тема, която вълнува както евреите, така и неевреите в България и по света. За съжаление в България през последните години, под натиска на националпопулизма, тази тема е обект на сериозни опити за изкривяване на историческата истина чрез създаване на различни митове и легенди. Свидетели сме на непрестанни опити за омаловажаване ролята на българския народ и Българската православна църква за сметка на несъществуващ в действителност „национален план“ за спасение на евреите от българските власти тогава, както и тотално игнориране на въпроса за съпричастността на българската държава с престъпленията на нацисткия режим.

Книгата на Леа Коен „Спасение, гонения и холокост в царска България (1940–1944)“ е първата подобна творба, която ясно проследява целия период, предхождащ приемането на антиеврейското законодателство в България, ограниченията и преследванията на евреите в резултат от неговото приемане, като обръща специално внимание на трагичната участ на еврейското население от новоприсъединените територии на Северна Гърция и Вардарска Македония, депортирани в лагерите на смъртта от германските власти с активното съдействие на българското правителство. Цитираните източници включват: Държавна агенция „Архиви“; Институтът „Яд Вашем“ в Ерусалим, Израел; Мемориалният музей на холокоста във Вашингтон, САЩ; протоколите на БПЦ под редакцията на Албена Танева и Иванка Гезенко.

Впечатляващ е и предговорът към книгата от Н. Пр. Стюарт Ейзенстат, специален съветник на последните 6 американски президенти по въпросите на холокоста, завършващ по изключително интригуващ начин: „Държавите са по-силни, когато могат да се изправят пред трудни части от своята история. Нито една страна не е имала непорочно поведение по време на Втората световна война“.

Книгата е изключително ценна, защото представя обективни факти и документи (снимки и факсимилета), цитирайки близо 200 исторически източника. Въпреки че книгата отразява и личното мнение на автора, в нея няма емоции или свободни интерпретации, характерни за написаното от много от съвременните „експерти“ по темата в България. Защото историята не е нито само бяла („розова“), нито само черна. Историята за съдбата на българските евреи, подобно на тази във всички останали страни в Европа, е съчетание от героизъм и човечност, от една страна, и тъга и страдание – от друга.

Леа Коен успява много балансирано да представи както положителната история на спасението, така и тъжната страна на страданията, преследванията и трагичната участ на евреите от Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот. Неслучайно книгата започва и завършва с историята за спасението, детайлно описвайки ролята на Българската православна църква, отделяйки специално внимание на митрополитите Стефан и Кирил; политици и общественици, подчертавайки заслугите на Димитър Пешев; съсловни организации и стотици обикновени хора, съпричастни със страданието на своите братя и сестри от еврейски произход. И ако спасение на евреи е имало в почти всички страни в Европа, то начинът, по който се е случило това в България, е впечатляващ. Защото например, ако в Европа отделни духовници са спасявали евреи, то в България цялото висше духовенство се застъпва за евреите. Спасението на близо 50 хиляди български евреи от т. нар. стари предели е уникално само по себе си и е пример за силата на гражданското общество и ролята на духовните лидери в подобни трудни времена.

Но наред с хубавата история, повод за национална гордост, има и още една, свързана с приемането и прилагането на антиеврейското законодателство от края на 1940 г. и началото на 1941 г., включващо и създаването на специално Комисарство по еврейските въпроси, което е основа за гоненията и страданията на над 60 хиляди евреи по българско управление тогава. Българската държава води последователна и в съответствие с нацистка Германия политика срещу своите евреи, като много от приложените документи показват и личната неприязън на лидерите на държавата към еврейското население. Специално място е отделено на съдбата на евреите от новоприсъединените територии на Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот, на които им е отказано българско поданство и така те са депортирани към лагерите на смъртта".

Ролята на цар Борис III и правителството на Богдан Филов

Напомняйки, че между 1940 и 1944 г. България не е окупирана, а суверенна страна, управлявана авторитарно от цар Борис III, който разполага с квалифицирано мнозинство в Народното събрание и назначава сам министрите ("Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)", с. 50-51), Леа Коен излага хронологията в детайли, подкрепени с множество факсимилета от документи. Част от тях са публикувани за първи път.

Цар Борис III е един от първите, посветени в плана по еврейския въпрос лично от Хитлер, с когото се разбират отлично, при тайно гостуване на монарха в замъка Клесхайм през 1939 г. На следващата 1940 г. в България започва да се прокарва антисемитско законодателство, което става основа за по-нататъшните гонения срещу евреите, което включва изземване на имуществото им, запориране на сметките им, табелки по входовете "забранено за евреи" и задължение за всички, навършили 8 г., да носят отличителни жълти Давидови звезди, разселването им извън големите градове, изпълнени смъртни присъди за "спекула".

Първият антисемитски Закон за защита на нацията е внесен за обсъждане в Народното събрание на 7 октомври 1940 г. от министъра на вътрешните работи Петър Габровски с мотива му: „Да се запази националната чистота на българите от еврейството, което като част от международното еврейство е чуждо на българския дух“. Той е приет от парламента на 24 декември 1940 г. с голямо мнозинство (с изключение на 25 опозиционни депутати от общо 160), когато България все още не се е присъединила към Оста и "практически върху нея не е оказван никакъв натиск", отбелязва Коен. Цар Борис III го подписва на 21 януари 1941 г. "в пълно съгласие с парламентарното си мнозинство и с назначеното от него правителство на Богдан Филов, вносител на закона". Законът е обнародван на 23 януари 1941 г. и "незабавното му прилагане започва почти на следващия ден след публикуването".

Започват еврейските гонения. ЗЗН отнема на евреите всички граждански, социални и човешки права и ги лишава от правото да ги потърсят другаде, пише Коен.

Тази "първа фаза на антиеврейските мерки" довежда до "тоталното изхвърляне от социалния живот, младежите са изключени от гимназиите и от университетите без право да продължат образованието си, всички евреи в държавни и публични учреждения са уволнени, след което следват граждански репресии, включително забрана за евреите да посещават кина, театри, обществени места, дори увеселителни паркове и градини. Въвежда се полицейски час, както и забрана за евреи да пазаруват хранителни и други продукти в определени часове и в определени магазини" (стр. 63 от книгата ѝ).

Според свидетелството на Габровски от 1945 г. пред Народния съд натискът за спешното приемане на закона идвал от министър-председателя Филов. Габровски твърди, че се е опитал да отложи приемането на закона, като уведомил за мотивите си цар Борис III, който не оказал никаква подкрепа на неговите усилия. (стр. 52).

През 1942 г. започва втората фаза на гоненията. Цар Борис III внася в Народното събрание предложение за извънредни мерки по Закона против спекулата с недвижими имоти. Предложението му е прието от царското мнозинство.

"През октомври 1942 г. царят и правителството са посъветвани от Берлин да подготвят неантисемитски настроеното българско население чрез съответната пропаганда - разказва Коен. - На 13 февруари 1942 г. е обнародван Закон против спекулата с недвижими имоти, който практически лишава евреите от такива. Царят от своя страна в тронното си слово пред парламента през октомври 1942 г. предлага да бъдат въведени мерки, които да засилят действията на Закона срещу спекулата от февруари 1942 г. и на Закона за осигуряване на снабдяването и регулация на цените от 1940 г., които несъмнено ще бъдат насочени срещу евреите. Въпреки възраженията на Димитър Пешев и опитите му да спре мерките с аргумента, че гласуваните закони са достатъчни, царското предложение е прието и влиза в действие веднага. Съгласно „новите мерки“ първите арести са извършени още в началото на 1942 г., а в края на декември са издадени и първите смъртни присъди за спекула на евреи." (с. 157-158)

От еврейското население постепенно е отнето цялото му имущество, конфискувано от създаденото на 26 август 1942 г., за да изпълнява антиеврейските закони, Комисарство по еврейските въпроси. Оглавява го Александър Белев. Имуществото им е разпродадено и "дори подарено на приближени на висшия ешелон на властта и на Двореца (сред грабителите на еврейско имущество фигурират познати имена на министри от близката история, там е дори началникът на царската канцелария на цар Борис III Павел Груев, който се сдобива с конфискуван еврейски апартамент)" (с. 63 и 73).

От началото на ноември 1942 г. до август 1943 г. са произведени стотици дела срещу евреи по "измислени обвинения". Отнети са собственост и пари, произнесени са и са изпълнени смъртни присъди за спекула. Смъртта си намират и видните парфюмерийни индустриалци Леон Арие (56 г.) и племенникът му Рафаел (36 г.), които са обесени в Софийския затвор без присъствието на адвокати и без близките им да са уведомени. Молбите за помилването им към Двореца остават без отговор от царя.

За българските представители на фамилията Арие, който у нас управляват прочутата фабрика "Жермандре" - най-голямата на Балканите за производство на луксозна козметика и розово масло - Коен пише под надслов "Икономическият холокост":

"На 16 август 1943 г. в 6 сутринта в двора на Софийския затвор са обесени двама видни български парфюмерийни индустриалци, Рафаел и Леон Арие. Арие представляват част от огромния клан на семейство Арие, състоящо се от 5 братя и 5 сестри, пръснати в България, Франция и Румъния, всички със солиден и преуспяващ бизнес. Заради него, заради космополитния характер на живот, заради благотворителната дейност, неотменна част от съществуването им, братя Арие си спечелват прозвището "Ротшилд на Балканите". (с. 160-161)

През цялото време за евреите се застъпва Българската православна църква, която се обявява против приемането на Закона за защита на нацията и последвалите други закони и гонения срещу евреите. Духовниците правят всичко възможно да ги избавят от репресиите, включително чрез покръстване, включително чрез бракове, включително чрез публични речи и чрез категоричния си отказ да участват в действията на властта, включително чрез лобиране пред Двореца. След дълго отлагане на поисканата аудиенция на 15 април 1943 г. царят се среща с митрополитите в двореца "Врана". Те настояват пред него за прекратяване на гоненията, искат и милост за двамата Арие, без да знаят, че смъртната им присъда ще бъде изпълнена още на следващия ден.

В протокол №6 от 22.06.1943 г. на пълния състав на Светия синод на Българската православна църква за срещата, цитиран в книгата на Коен, е записан цитат от казаното от цар Борис III. То е сред малкото документални следи за това какво е мислил царя по "еврейския въпрос":

"Ще се спра преди всичко да кажа „няколко думи по първия в това писмо – за евреите.

И започна Негово Величество с тия „няколко думи“, които продължиха повече от половин час. Царят подчерта в речта си спекулативния дух на еврейството и големите пакости, които този спекулативен дух прави на човечеството изобщо.

Този дух – каза той – всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, война и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм. Европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно, културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие. А това може да се постигне, когато по законодателен ред се изземат от неговите ръце (на еврейството) разните стопански, финансови, търговски и фабрични предприятия. Вижте, в Европа са създадени вече и се създават законоположения в тоя смисъл. Създаде се такава и у нас – Закона за защита на нацията... Трябва да се подчертае, че вземайки мерки срещу злото, което еврейството чрез пропаганда и спекула създава сред нашия народ, Върховната държавна власт прави усилия страдащите в България да бъдат по-малко..." (стр. 54)

Депортацията

Третата фаза на гоненията е самата депортация.

„Противно на вярването, че германците са настоявали за „прочистване от евреи“ на България, исканията са били по-скоро в обратната посока: правителството на Богдан Филов е започнало през август 1942 година по своя инициатива кореспонденция с Фон Рибентроп (Йоахим фон Рибентроп, външен министър на Третия райх и съветник на Адолф Хитлер по външната политика) за план за „прочистване“ (Judenrein), като е заплатило съответната цена за тази акция (100 райхсмарки на депортиран евреин, превозване с БДЖ, транспортно организиране на операцията от Министерството на вътрешните работи, Комисарството по еврейските въпроси, БДЖ и Царското туристическо дружество „Балкан“. Тези средства са били придобити от разпродажба на имуществото на евреите, които сами са заплатили по този начин за своето унищожение", пише Коен (стр. 31).

Германците са изисквали от своите съюзници да заплащат депортацията на собствените си евреи и това обяснява горния текст. Във вербална нота от 22 октомври 1942 г. от германската легация до София до Министерството на външните работи и на изповеданията се дискутира цената на депортацията. Искат се 15 милиона райхсмарки, равни на 450 милиона български лева. За такава сума се е искало решение на Народното събрание и да се вземе съгласието на Двореца, тоест на цар Борис III.

"Преговорите на българското правителство показват за сетен път неговата и на Двореца пълна осведоменост относно изработен от самите тях и вече приведен в действие план за премахване на всички български евреи (от стари и нови територии и дори онези, които в момента са извън България)", пише по този повод Коен.

Богдан Филов отговаря на германската легация с Вербална нота, в която пише, че българското правителство по принцип е съгласно да плати "българското правителство по принцип е съгласно да плати една обща сума за изселените евреи, но намира, че исканата такса от 250 райхсмарки на лице е твърде висока". В края на краищата правителството на Филов постига чувствително намаление на цената: унищожението на един български евреин ще струва само 100 райхсмарки, което ще спести на хазната 270 милиона лева, придобити от заграбеното от еврейското население имущество. (стр. 78)

От кореспонденция и документи, запазени в българските архиви, между Филов и Рибентроп се вижда, че двамата договарят, съгласувано с цар Борис III, депортацията на 20 000 "нежелателни евреи" от новопридобитите територии и от българските земи. 

По предложение на Богдан Филов от Германия пристига човек, който да наблюдава работата по депортацията. Това е Теодор Данекер, специален съветник по въпросите на депортацията. Споразумение между Белев и Данекер назовава необходимия брой за първия етап на депортацията - 20 хил., а в бележка под черта Коен посочва, че "цифрата 20 хиляди не е случайна. След посещението на Химлер (Хайнрих Химлер, най-влиятелният германски политик след Хитлер в Нацистка Германия, сред най-пряко отговорните за холокоста - бел. ред.) на 17 юли 1942 г. в Аушвиц, където той лично присъства на екзекуцията чрез обгазяване на евреи, шефът на Гестапо издава заповед, съгласно постигнатия капацитет за унищожение, за дневна норма на унищожени евреи от 20 000. Поради това изпълнителите като Данекер поемат задължението да приготвят транспорта с тази бройка. Това е било разяснено и на българските власти" (стр. 91).

Властите в Царска България знаят отлично, че в новите територии няма 20 хиляди евреи, по-малко са, под 11 500. Следователно останалите трябва да се "набавят" от старите български предели.

След инструкции в Германия през декември 1941 г. Белев излага в няколко доклад до министър Габровски стратегията за премахване на еврейското население. На 30 октомври 1942 г. той пише, че се предвижда изселване в Полша със съдействието на Германия, което "трябва да засегне на първо място евреите от Македония и Беломорието, които са около 13 000 души. На второ място ще дойдат евреите от София и Пловдив, които са към 33 000 души. На трето място ще дойдат останалите евреи от старите предели, около 16 000 души".

От този документ, изпратен до правителството за съгласуване, ясно личи, че планът за унищожение на еврейското население е обхващал от самото начало всички живеещи в границите на Царство България евреи, с което властите са били съгласни, тъй като не са отправили никакви възражения към плана за депортиране, предложен им от Белев, заключава Коен.

В доклад до Габровски от 4 февруари 1943 г. Белев уведомява министъра и правителството за плана: изселването трябва да започне в началото на март, като месечно се изселват между 10 и 20 хил. души, равни на 10-20 изселнически влака. От предаването на евреите на германските власти те загубват българското си поданство, ако са имали такова, "и българската власт престава да се интересува от тях". Добре е изселването да обхване и евреите от старите предели, защото след изселването на тези от Македония и Беломорието "българските евреи ще живеят винаги под страх, че всеки момент могат да бъдат изселени, и ще реагират съответно. При това положение те могат да ни създадат много неприятности във всяко отношение". От Министерски съвет иска лишаване от българско поданство на евреите, които бъдат изселени (стр. 82). На 2 март 1943 г. това предложение на Габровски е прието от Министерски съвет без възражения.

"Правителството заседава почти всеки ден и дава нареждания на жандармерията, на войската, на железниците. След всяко заседание министър-председателят Филов тича в Двореца, за да получи одобрението на монарха за извършеното. Всички етажи на властта са запретнали ръкави, за да изгонят евреите от пределите на държавата, ограбвайки преди това последното, което им е останало", пише Коен (стр. 86-87)

Междувременно британското правителство прави опит чрез швейцарската мисия да спаси 4500 еврейски деца, които да заминат за Палестина. Германският посланик се възпротивява пред Филов. Последният също не одобрява и докладва на царя, който не възразява - разказва самият Филов в "Дневник".

В книгата си Коен опровергава като "фалшива" тезата, че споразумението, планът и цялостната депортация и подробностите около нея са били изработвани в кабинета на Белев без знанието и одобрението на правителството и Двореца. „Вярно е точно обратното - пише тя - за което свидетелстват докладите на Белев до министър Габровски, предложенията за наредби и постановления на министъра до правителството, с други думи – съгласуване на операцията по всички етажи на властта и администрацията. В своите доклади комисарят се оплаква от факта, че понякога решенията се вземат, без той да е уведомен" (стр. 92-93)

"Смъртната присъда" за 20 хил. евреи е подписана на 22 февруари 1943 г. На 2 март правителството гласува 7 постановления, които дават ход на депортацията. "Прочистването" на тракийските евреи става на 4 март. 4000 евреи са изловени в часовете между нощта и утрото в градовете Гюмюрджина, Деде Агач, Кавала, Драма, Ксанти, Демир Хисар и Серес. Евреите от Беломорска Тракия са придружени от български полицаи и войници с кораби и шлепове до Виена, където са предадени на германците. (стр. 102).

За Македония заминава група от комисарството начело с Белев. Евреите са изведени през нощта от домовете и от Скопие, Битоля, Щип от български войници и полицаи, чиновници и дори учители. За чест на Българската православна църква - пише Коен, свещениците отказват категорично на Белев да участват.

Евреите са изведени през нощта и отведени в помещения, където ги държат до пристигането на товарните вагони на БДЖ, на които са качени на 21-ви и 23 март с дестинация: Треблинка. Умъртвяването в Треблинка е ставало още при пристигането - пише Коен и допълва, че може да се смята, че евреите от Скопие, Щип и Пирот са загинали на 25-и и 28 март. На Габровски е изпратена телеграма със следния текст: "В Македония евреи няма". Тя е докладвана на Министерския съвет и на Двореца. След войната в Македония се връщат 8 души.

На депортираните от Скопие в Треблинка е казано, че отиват в България, за да бъдат разселени. Подобна лъжа е използвана в Беломорието, откъдето евреите са изпратени в Аушвиц.

"Вагоните минават през България плътно затворени, по гарите случайни минувачи чуват отчаяни викове на хора, които молят за въздух, храна и вода. „Милост за евреите“, зове напразно (софийския - бел. ред.) митрополит Стефан царя" - пише в книгата си Коен (стр.131) и цитира свидетелството на софийския духовник:

"Онова, което видях, надхвърляше представата ми за ужас и идеята ми за безчовечност. В товарните вагони бяха натъпкани като сардини млади и стари, болни и здрави, майки с пеленачета на ръце, бременни жени, които не можеха да стоят прави. Те викаха за милост, за помощ, за вода, за въздух, за частичка хуманност".

На някои гари се стига до спонтанни протестни акции. Местни жители се опитват да разбият вагоните, за да извадят депортирани.

Д-р Павел Герджиков от Кюстендил успява да измъкне няколко деца и юноши и ги скрива при свои съграждани. Той взема две от тях в дома си. През 1980 г. той е признат от израелската държава за праведник.

Тези зловещи картини и звуци събуждат част от хората.

"Една част от населението е потресено, други са равнодушни, но всички са предупредени - пише Коен. - Затова, когато разбират, че има заповед за депортация на евреи от територията на България, реакцията е бурна и не само спонтанна. ... Царят е раздразнен, Филов е гневен. Те се мъчат да въздействат на Пешев и депутатите от мнозинството, с което искат отмяна на депортацията. Двайсет от тях оттеглят подписите си, но не и Пешев. Особено гневни са владиците. Митрополит Кирил се присъединява към евреите в двора на училището в Пловдив, където те са събрани. Царят се скрива в Чамкория, но Кирил му праща телеграма: „В Божие име усърдно моля Ваше Величество за милост към евреите“.

След тази бурна обществена реакция на 11 март заповедта за депортация на евреите от старите предели е отложена. "Филов приема този факт кисело, но без особено притеснение. Формулировката не е окончателна. Нито той, нито царят имат съзнание в онзи момент, че са „спасили“ евреите. Те са отложили депортацията им под натиска на истинските спасители", пише Коен.

След провала на акцията по депортирането е изработена друга стратегия - изселване на евреите от вътрешността на страната към малки населени места, главно в Северна България, откъдето лесно да могат да бъдат депортирани (например през пристанища на р. Дунав) и където няма да имат подкрепата на родните си места - София, Пловдив, Кюстендил, Дупница. В навечерието на 24 май, на 23-и, става ясно, че е издадена заповед за изселване на всички софийски евреи, около 20 хил. души. На 24 май по традиция софийският митрополит отслужва молебен. През 1943 г. празникът е помрачен, митрополит Стефан се опитва да говори след молебена с Филов, но той отказва намеса. "Борис III, както обикновено при сложни ситуации, се скрива в Чамкория", пише Коен.

Софийските евреи са изселени между 25-и и 27 май 1943 г. за Северна България. С влизането на Червената армия в България започва тяхното хаотично прибиране по родните места, където заварват жилищата си завзети, а покъщнината – ограбена. Случва се още нещо, което осуетява по-нататъшните усилия на властите да изпълнят планираната зепортация: царят умира от инфаркт на 28 август 1943 г., не чрез външна намеса, видно от заключението в смъртния акт, а от "тромбоза на лявата (предна) коронарна артерия и вторични застойно-възпалителни явления в белия дроб" (той е цитиран на стр. 119 от книгата).

"Разстройството на държавния апарат след смъртта на Борис III на 28 август 1943 г. (смяна в Двореца, в правителството, в Комисарството по еврейските въпроси и в германските служби в София) прави неефективни и до голяма степен безсмислени по-нататъшните действия по депортацията, изместени от усилия да се спасяват устоите на държавата, силно разтърсена от външни и вътрешни събития", отбелязва Коен (стр. 105 и 106).

За нея на фона на организирания спонтанен протест от гражданите "големите личности на Светия синод на Българската православна църква в лицето на митрополит Стефан и митрополит Кирил превръщат през март – май 1943 г. този протест и в личен ангажимент, като не се страхуват гласно да заявят пред цар и правителство своята позиция. Съществуват повече от 20 техни протокола, протестни писма и телеграми от този период, в които се изразява гореща защита на правата на еврейското население. Населението, което до този момент е наблюдавало общо взето равнодушно преследванията срещу евреите, отнемането на тяхната собственост, изселванията от родните им места, е извадено от гражданската си летаргия благодарение на Църквата и е готово да реагира". (стр.105)

Коен оборва и друга "лабораторно създадена" версия за "спасение чрез визи" - разпространявана включително чрез бившия премиер Борисов и външния министър Захариева. Според версията около 15 хил. европейски евреи са били спасени от българското правителство на Богдан Филов, като са им били издадени транзитни визи, за да преминат от България за Турция и оттам - за Палестина.

Коен се включва в специализирана проверка извън българските архиви и установява следното:

"През периода след 1942 и 1943 г., когато влиза в действие нацисткия план за физическото унищожение на евреите, британските власти правят много опити за емиграция в Палестина, по тяхно управление, на малолетни евреи от Унгария и Румъния. Естественият път за тази емиграция е през България, съюзник на Германия, през неутрална Турция.

...

Няколко хиляди визи наистина са били искани чрез Швейцарския червен кръст от Министерството на външните работи и на изповеданията с главен секретар Димитър Шишманов, който е отговарял на писмата (по списъци, представяни от Европейската агенция със седалище в Женева). Обстоятелството, че никъде не беше намерена документална следа от емигрирали с такива визи евреи, нито транспортни документи, че са преминали през България, наложи една обстойна проверка в архивите на швейцарското Министерство на външните работи, където се съхраняват и архивите на Червения кръст от този период. Аз самата взех участие в това изследване.

...

Резултатите от него опровергаха този мит за „спасение чрез визи“. Наистина в периода от март до края на 1942 година, както и през първата половина на 1943 г., след Конференцията във Ванзее за „окончателното решение“, когато в Европа започват депортациите на еврейското население в окупирана Полша, британските власт и Еврейската агенция се опитват със съдействието на Червения кръст да транзитират през България известен брой евреи, повечето малолетни, от Унгария, Хърватия и Румъния. В немалко от случаите българското външно министерство е давало разрешения за транзитно преминаване, подписани от Димитър Шишманов, които след това систематично са били АНУЛИРАНИ без обяснение (най-вероятно след консултации с Берлин). Бяха открити десетки такива анулации, издадени от посолството в Берн или директно от Министерството на външните работи и на изповеданията.

...

...нашият екип установи, че списъците за визи съдържат едни и същи имена, повторени многократно, т.е. след всеки отказ е правен нов опит. ... В архивите беше намерено едно-единствено потвърждение на такъв транспорт – 75 малолетни евреи от Унгария, Румъния и Хърватия, които са преминали транзитно България до турската граница. В протокола за тяхното преминаване е отбелязано, че трима от тях са били задържани от германския патрул на границата, защото са били над шестнайсетгодишни. Те са били незабавно изпратени в Аушвиц, за което има приложен доклад".

"По какъвто и начин да бъде разглеждана сложната история на еврейството в Царство България през 1941 – 1944 г., тя налага един трагичен извод: в онази епоха в България е имало властници, които са желаели унищожението, физическото премахване на всички евреи и частично са го постигнали ... Не са успели да завършат демоничното си дело, защото е имало други българи, за които еврейството в България е било неделима част от нейната история", заключава авторката на книгата.

Днес, почти 80 години след драматичните мартенски събития от 1943 година, България се кани да чества с гордост спасението на българските евреи. Дали правителството и действащият президент ще намерят сили, освен да честват спасението, и да почетат паметта на изпратените в лагерите на смъртта 11 343 евреи от Македония, Беломорска Тракия и Пирот предстои да разберем.

Следете новините ни в GoogleNews