Харкив – домът е там, където се движиш без навигация

Днес ще се „поразходим“ в Харкив (Харков) - градът, в който живея втора година. Градът, който познавам почти като родното ми Търново. Градът, в който се движа без навигация не само защото тя не работи през повечето време, а защото ми е като втори дом.

Когато реших да се преместя тук – всички мои близки в Украйна бяха против. Разбираха защо не искам да остана в Одеса, но в същото време казваха да избера град, където поне не летят управляеми авиобомби (а вече летят и FPV-и дронове). Аз държах на Харкив. Най-красивият град, най-поддържаният град. Градът, който обожават всичките му жители.

Близките ми се надяваха, че ще се уплаша и ще се преместя другаде. Не стана. Любовта ми към Харкив нарасна. Първо се удивявах, когато го наричаха "най-най-най". Постепенно разбрах защо. Дотам, че тази година празника на града го усещах като свой. Вече и аз казвам (като всички тук) „А пък при нас, в Харкив…“ и купища сравнения защо тук е по-добре, отколкото в другите градове на Украйна.

Виждали сте няколко фоторепортажа – предимно на неземно красивите украси, които се появяват за коледните празници, за Деня на независимостта, за Великден. Виждали сте и фоторепортаж от Северна Салтивка – най-пострадалият от войната район.

Във видеоразходката ще можете да се насладите на основните паркове – Централния, Стрилка, Шевченко, Саржин Яр. Убедена съм, че ще се изненадате. Обиколила съм цяла България и такава паркова култура не съм виждала никъде. Ще видите центъра на града, с паметниците, с разрушенията и избитите от взривни вълни прозорци и с интересните стари сгради. Ще видите и Северна Салтивка, над която почти постоянно летят дронове. Ще видите зоопарк, който е бил на фронтовата линия, и зоопарк, който е в центъра, но редовно попада под обстрел. Ще видите Харкив във всичките му контрасти на живот и война.

Снимането на видеата отне дълго време. Понеже живея тук и нямаше защо да бързам да снимам всичко за ден-два, снимах три месеца. Днес единия парк, след седмица – другия. Опитвах, където е възможно, да съм без кучето Арт, за да не чувате лай на заден фон. Почти се получи.

Централния парк го снимах няколко пъти. Облякла съм се, гримирала съм се – отивам да снимам. Тревога, дронове, ракети… Набързо се прибирам, за да не се уплаши кучето. Единия път едва го намерих, така се беше скрил. С парковете Шевченко и Стрилка се случи нещо подобно.

Най-интересно беше, когато правих видеата в Северна Салтивка. Реших да отида с градския транспорт, за да не рискувам да ударят колата. Казах на момчетата, че Арт е сам вкъщи, има храна и вода за два дни, и ако не напиша, че съм се върнала, да се организират да го приберат. Тръгнах. За първи път се возих в метрото. Качих се после на автобус. Казах си: „Какво съм се запритеснявала, толкова хора има?“. Да, ама за последната спирка останах само аз. Бях решила да Ви покажа квартала от първата улица. Нямаше жива душа. Стигнах до края на улицата и започнах да снимам. „FPV-и дрон на Северна Салтивка“. А той няма от къде да мине, освен през улицата, на която бях. Скрих се под едно дърво. Турникета си бях забравила вкъщи. После на прибежки доснимах.

Май успях да покажа всичко – напълно разрушените блокове, възстановените сгради, пострадалите сгради, градинките в междублоковото пространство.

След тези видеа имах доста разправии. Всички мислеха, че е било излишен риск. Според мен не беше. Щом искам да ви покажа града, трябва да имам смелост да го покажа целия. В Салтивка живеят хора, даже с малки деца. Щом те могат постоянно да стоят под дроновете, значи и на мен нищо няма да ми стане за два часа, казах си.

Монтирането на видеата също беше по своему забавно. Едновременно разбирах, че филмчето ще стане твърде дълго, и осъзнавах колко още интересни неща не съм успяла да покажа… А всичко няма как да се покаже. Харкив е много голям град, с население около милион и 200 хиляди души.

Може би е невъзможно да се покаже и духът на хората… Духът на харкивяни, които под летящи Шахеди и ракети празнуват Деня на града, крещят „путин х“йло“, пеят, танцуват и се веселят. Духът на харкивяни, които се разхождат в парковете, докато ПВО сваля вражески летящи обекти. Духът на харкивяни, които въпреки постоянните обстрели живеят тук, развиват и обичат града си. Именно жителите правят Харкив толкова специален град.

Следете новините ни в :