Днес е Световният ден на околната среда. Чистата околна среда е една от гаранциите за здравословен начин на живот. Достъп до чиста вода, въздух и храна е нещо естествено в 21век и в България, която разполага с прекрасна природа и много природни ресурси. Но нека да видим къде стоим ние днес, на този ден по отношение на водите. Ние сме там, където безотговорното управление на три поредни правителства на ГЕРБ натика целия воден сектор в продължение на 10 години.

Години наред държавата ни бе длъжна поетапно и в срокове да реформира водния си сектор, като усвои милиарди, отпуснати по оперативна програма за целта. Милиардите се изгубиха, пропиляха се възможности, а български домове и села, курорти, квартали и домакинства продължават да живеят в недопустими рискове от лоша и дори рискова за здравето питейна вода. Чаканите 12 млрд. лв., нужни за реформирането на водния сектор се оказаха напразно повтаряно число. Къде са усвоените средства, къде са инвестициите в реновиране на водопроводната и канализационна инфраструктура на градове и села? По данни на експерти, дори и към момента инвестираните средства - европейски и национални, допълнени с ресурси на общините могат да решат в най-добрия случай проблема на около 40-50% от населението на страната. А останалите?

Признанието за хаос в управлението на водния сектор вече не топли никого. Всички претръпнаха пред системните фирмени загуби заради амортизирана от три десетилетия водопреносна инфраструктура. Достатъчно е да дадем и примери от сега, а и от недалечното минало. В Хасково например от 3 години поставяме въпроса за чистотата на питейната вода. Там живеят 70 000 души, но не я използват заради уран и алфа-активност. Жителите казват: „От чешмите тече уран“; „Повече от допустимото“, допълват експерти. Пример с Варна само отпреди няколко дни – хиляди кубически метри фекални води и 5 млн. евро изтекоха във Варненското езеро. А река Чепеларска, река Юговска – замърсени с цианиди, по официални данни на експерти. Ярки примери за продължаващото безотговорно отношение към чистотата на реките и водите на България.

Имаме и въпроси, разбира се. Какво става с държавния ВиК холдинг, който приехте, уважаеми управляващи, с 1 млрд. лева капитал? Холдингът съществува на хартия, а капитал изобщо няма. За дейност на холдинга пък не можем да говорим. Какво стана с 500-те млн., отпуснати на държавното предприятие за грижа на язовирите? Колко язовири бяха ремонтиране и къде отидоха парите? Все конкретни примери за сбъркана, неадекватна и безотговорна политика.

Нека да видим какво е състоянието по отношение на чистия въздух. България е първа в Европейския съюз по замърсяване на въздуха с фини прахови частици. 15 хил. българи умират годишно според СЗО от замърсения въздух в България.
Да продължим с отпадъците. Правителствата на Борисов превърнаха България в сметището на Европа. Нерегламентирано горене на отпадъци беше констатирано в Бобов дол, в Русе, незаконни сметища в с. Калипетрово, Силистренско, в Плевен, Ямбол, Враца, 9 броя незаконни сметища в Асеновград – и така мога да изреждам десетки български общини, градове и села. Сигурно не остана община, която не е засегната от този въпрос. Какви мерки са предприети там? Има ли правителството представа колко незаконни сметища има в България? Колко тона боклук е внесен от Европа? Каква е съдбата на този боклук? Каква е съдбата на българската земя, въздух и вода, отровени от него.

Ние не искаме много – искаме чиста вода, чист въздух и чиста храна. Очакват се нови средства от Европейския съюз, които се отпускат за възстановяване от последиците от коронавируса, но които се отпускат при условия – за подобряване на жизнения стандарт на българския народ, за подобряване на социалните системи и здравеопазването, за удължаване на живота на българските граждани. Това са все важни въпроси, които имат много ясно отношение към темата екология. Има ли правителството план в тази посока – какво да прави и как да реагира? Или тези милиарди евро отново ще изтекат в приближените до властта фирми без никакъв ефект за българския народ?

След кризата с коронавируса, която беше и здравен проблем, въпросът за чистата вода, храна и въздух става основен. Това също е въпрос за здравето на българската нация. Изконно човешко право е в 21 век всеки човек да има достъп до чиста вода, чиста храна и чист въздух. Наша отговорност, най-висша и държавническа, е да гарантираме на българите това право.