За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Към момента в България са извършвани единствено предварителни проучвания на възможностите за изграждане на хранилища за постоянно съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй", заяви служебният министър на енергетиката Владимир Малинов по време на изслушване в Народното събрание.
Той отговаря на въпроси, свързани с хранилища за постоянно съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" и на опасни радиоактивни отпадъци на територията на България.
По думите му изводът от тези проучвания е, че страната ни по принцип има подходящи геоложки условия в Северна България - в мергелните масиви на Мизийската плоча, за изграждане на хранилище за геоложко погребване.
Министърът поясни, че към настоящия момент няма решение нито на Министерство на енергетика, нито на Министерски съвет, за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за съхранение на ядрени отпадъци. Той добави, че не са извършвани никакви полеви проучвания на конкретни площадки на територията на България.
Владимир Малинов припомни, че в ядрената програма на България е възприета политика за прилагане на ядрено-горивен цикъл, при който отработеното ядрено гориво се изпраща за дълговременно съхранение и преработване. Той обясни, че в предишни периоди страната ни е разчитала дълго време за съхранение и преработване на ядрено гориво в Русия.
"Финансовите условия и липсата на необходимост от решаване на въпросите за приемане на високоактивните отпадъци правеше този подход предпочитан в предишни национални стратегии. Поради променената геополитическа среда тази практика в момента е невъзможна", коментира Малинов.
По думите му това е наложило търсенето на алтернативи и проучването на технологични възможности за преработване на отработено ядрено гориво от реакторите. Независимо от това България има задължение за приемане на радиоактивни отпадъци след преработката им в Русия. Към настоящия момент обаче не са известни параметри на отпадъка, които подлежат на връщане, нито условия за това.
Малинов обясни още, че конкретните обеми и характеристики на вече отработеното ядрено гориво след преработка трябва да бъдат определени на база бъдеща методика за определяне на количествата и характеристиките на връщането, съгласувана между двете страни и отговаряща на международната практика.
"Методиката трябва да бъде съгласувана в рамките на десет години преди физическото връщане на този отпадък. За тяхното междинно съхранение в средносрочен план трябва бъде изградено съответното хранилище на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и да бъде търсено устойчиво решение, което да бъде дълготрайно за тяхното погребване. Основно изискване към България, според директива на Евроатом, е да изготви план за изграждане на такова хранилище с ясни срокове и етапи за изпълнение", добави служебният енергиен министър.
През 2022 г. работна група в Министерството на енергетиката е разработила проект на актуализирана Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Проектът е бил обект на обществен достъп и публични консултации и в Румъния, Сърбия, Гърция и Република Северна Македония, както и в Австрия. Проведени са и трансгранични консултации.
Министърът посочи още, че в примерния план-график в проекта на актуализирана стратегия е заложено изграждане на хранилище за геоложко погребване в срок до 2050 г. Той отбеляза, че без наличие на план с подробни стъпки всяко предложение за изграждане на нова ядрена мощност не може да бъде признато за устойчиво в инвестиционен проект съгласно няколко европейски документа.
Кристина Минчева
Кристина Минчева е завършила журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересува се от вътрешна и международна политика, по-специално от процесите в Близкия изток. Занимават я и теми, свързани с борбата с дезинформацията и фалшивите новини, човешките права и бежанците.