ДСБ: Ден за равносметка е, а България не отбелязва нищо

Демокрацията не се роди на 10 ноември, тя дойде по-късно, няма преход, а посткомунизъм

Последна промяна на 10 ноември 2019 в 16:52 2634 0

Снимка БНР

Ден за равносметка е, искахме избори, за да си върнем държавата, но демокрацията не се роди на 10 ноември, тя дойде по-късно. Това заявиха проф. Екатерина Михайлова и Веселин Методиев в словата си пред конференцията, посветена на "30 години от свалянето на комунистическия режим в България и ролята на демократичните политически сили в прехода".

Форумът бе организиран от Националния младежки клуб на ДСБ и немската фондация "Конрад Аденауер".

"Вчера в Берлин имаше грандиозни тържества, празнуваха се 30 години от падането на Берлинската стена. Там бяха канцлерът Меркел, президентът на Германия,  президентите на Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Българската страна присъстваше, но скромно. Там беше само министърът на външните работи", заяви проф. Екатерина Михайлова. 

Тя отбеляза, че Ангела Меркел и Франк-Валтер Щайнмайер в словата си говорят за това, че тази свобода и демокрация са дело на хората, които са поискали тази свобода. "Благодаря ви, че днес отбелязвате началото на свободата в България, защото не виждам институциите, лицата, които би трябвало да организират нещо за тази дата поне до този час на деня, до края на деня може да ме опровергаят, няма да е лошо", посочи Михайлова. 

Според нея днешната дата е много спорна и продължава през тези 30 години да получава различни оценки като "дворцов преврат", "начало на свободата", "дали ни я подариха" и така нататък. "Вярно е, че перестройката, която започна от Съветския съюз, даде отражение на всички останали страни, които се намираха в така наречения социалистически лагер. Макар и по-слабо, дисидентско движение е имало. Протестите на майките от Русе са знаменателен момент. В Русе продължават да се борят за въздуха си", каза тя. 

Михайлова се спря на датата 3 ноември, когато "се случва нещо много важно, а именно тогава става първата голяма демонстрация, която е на екологична тема, но въпреки това българите показват за първи път масово, че искат промяна и тази промяна завършва с репресия от страна на тогавашната милиция".

"За първи път ние научихме, че се арестуват хора, които са тръгнали да се борят за свободата. Действително 10 ноември отпуши нещата. Този преврат сложи началото на един процес, който се оказа, че няма как да бъде спрян, а той вече беше започнал във всичките страни от Източна Европа", посочи Екатерина Михайлова. Тя е бивш лидер на СДС, по-късно зам.-председател на ДСБ, а сега чете лекции по теория и практика на парламентаризма и по нормотворчество в Нов Български университет и в Пловдивския "Паисий Хилендарски". 

Тя припомни грандиозния митинг в София от 18 ноември, когато хилядите хора на площада скандираха "Избори".

"Вижте как сме забравили какво сме получили за тези 30 години. Искахме избори, защото искахме да си върнем държавата. Искахме ние, а не комунистическата партия да решава какво и как ще се случва в страната ни. Може да критикуваме много качеството на демокрацията, но това, което се случи още на Кръглата маса през първите години след 1989-а, даде началото на политическата свобода. Даде ни правото да имаме избори, да имаме политически партии, даде ни правото да имаме свобода на словото. Дотогава имаше само БНР и БНТ, на които председателят на  Министерския съвет им назначаваше ръководител. Всички тези права, свободи, постигането на пазарна икономика и организацията на държавата подпомогнаха присъединявате ни към двете най-силни, важни и мощни алианса, а именно ЕС и НАТО", заяви още Михайлова.

"Демокрацията не се роди с падането на Тодор Живков, тя се роди, когато събрахме малко кураж и отидохме на митинга на площад "Ал. Невски" на 18 ноември. Всеки по свой начин, аз например бях заведен от баща си", каза Веселин Методиев,историк, бивш вицепремиер и министър на образованието в правителството на Иван Костов.

"В политологията сега има термин транзитология, която се занимава с прехода. За мен като историк от античния свят до днес всичко е преход от едно състояние в друго. Онова, което се нарича преход след 1989 г., беше един структурен въпрос – да падне диктаторска система и на нейно място да дойде изборна система. Това се случи за няколко месеца, защото комунистите бяха на колене", посочи той.

Методиев уточни, че периодът след това не се нарича преход, а е посткомунизъм. "Защото ние носим със себе си стереотипи, които живеят до ден днешен. Аз и всички сме посткомунисти и битката през цялото време е с този посткомунизъм в нас", заяви той. Според него днес трудностите идват от факта, че мнозина са изоставили тази битка и са се вписали в т.нар. политика на тарикатлъка.

"Тя е успешна политика, защото тарикатите са много. В нашето общество, където Андрешко е герой, естествено е андрешковщината да е електорален факт", обясни той. Методиев изрази недоумение от радостта на хора, спечелили избори и каза: "Какво сте спечелили, бе, хора? Спечелили сте повече андрешковци да гласуват за вас, това победа ли е? Това е ужас, защото затваря възможностите за развитие на нашето общество. В известен смисъл това не е патриотизъм, не е обич към българите".

Според него проблемът е, че "у нас липсва голяма група от хора, които да се борят с посткомунизма, малцинството направи реформите през 90-те години, не мнозинството".

"Аз съм управлявал с хора в едно правителство /в кабинета на Иван Костов 1997 - 2001 г./, в което имаше доста хитреци и тарикати. Няма да им казвам имената, макар някои от тях вече да ги забравихме, което е хубаво. Накрая ще останат онези, които са имали кураж да се развиват в тези години", подчерта проф. Методиев.

Методиев даде пример с Иван Костов, който в началото на политическата си кариера през 1991 г. се представял не като политик, а като експерт по икономика. "Господин Костов стана експерт. Каза "аз съм експерт, министър на финансите, не ме занимавайте с вашите политики". След това стана министър-председател и каза "аз съм политик, вие не сте експерти и не се дръжте като експерти, аз сгреших през 1992 година". Това е човек, който прави крачка напред, за да пази позицията на свободата. Той подчинява себе си, за да стане това, което се нарича свобода и демокрация. Днешният ден е ден за равносметка", подчерта Веселин Методиев.