След 2-часов дебат парламентарната правна комисия прие на първо четене законопроекта на Министерски съвет за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съгласно които се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор. 

Текстовете минаха с 12 гласа "за" (ПП, ДБ, ГЕРБ-СДС), 1 "против" (Бранимир Балачев, ГЕРБ-СДС) и 8 "въздържал се" (ДПС, Възраждане, БСП и "Български възход"). Законопроектът на Надежда Йорданова от "Демократична България" бе отхвърлен със 7 гласа "за", 2 "против" и 13 "въздържал се".

Законопроектът на МС по-рано днес бе приет от парламентарната комисия по конституционни въпроси. Предстои текстовете да влязат за първо гласуване в зала. Очаква се, дори и това да се случи в малкото останали дни на 48-ото НС, законопроектът да мине само символично, тъй като няма време за приемането му на второ четене.

Вчера ГЕРБ, ДПС, БСП, Възраждане и "Български възход" не допуснаха текстовете да влязат в дневния ред на Народното събрание. Така пет от седемте партии в парламента решиха да спасят Иван Гешев, вместо да се заемат с въвеждането на механизъм за разследването на главния прокурор. Актуални в зала се оказаха политически предизборни дъвки - депутатите се заеха със създаването на временни комисии, които няма да имат време да свършат нищо.

Съдебна реформа, ама друг път: ГЕРБ, ДПС, БСП, Възраждане и БВ спасиха Гешев

Бойкотът на законопроекта, считан за първа стъпка към съдебната реформа, не започна сега. Миналата седмица правната комисия разгледа на първо четене промените в НПК. Същите пет партии обаче решиха да прекратят дебатите и да отложат гласуването за тази седмица, тъй като заседанието продължи шест часа. Правната комисия обаче нямаше проблем с дългото 18 часа заседание за прекрояването на Изборния кодекс. 

5 часа браниха Гешев в правната комисия. Механизъм за разследване на главния прокурор ще има, ако Бог е решил

В края на декември ГЕРБ, БСП, ДПС, Възраждане и БВ провалиха и реформата в КПКОНПИ. След като законопроектът бе приет на първо четене, петте партии удължиха срока за предложения между двете четения максимално най-дълго - 21 дни, като в това време не влизат ваканциите. Срокът изтича на 20 януари - вероятно един от последните дни на парламента.

Противоконституционен или не? Това е въпросът.

Политическият дебат, отложен от миналата сряда, започна с тиражираната от прокуратурата и от самия Иван Гешев теза, че промените в НПК противоречат на Конституцията. Миналата седмица зам.-главният прокурор Борислав Сарафов дори даде заявка, че ако законопроектът мине, то Гешев ще сезира Конституционния съд. 

Надежда Йорданова от "Демократична България" заяви, че предходен законопроект на ГЕРБ-СДС е противоречал на основния закон, но той се различава от настоящите предложения - на Министерски съвет и на Йорданова.

От ГЕРБ-СДС пък се зачудиха дали с промените в НПК се изчерпвала съдебната реформа. Марин Маринов от ГЕРБ-СДС определи текстовете на Министерски съвет като "ъпдейтната версия" на законопроекта на Надежда Йорданова. По думите му с промените, предложени от правосъдния министър Крум Зарков, имало възможност "недоброжелателни лица" с "изключителни затруднения в практиката" да "постигнат недобри намерения".

Маринов каза още, че разследващите главния прокурор щели да бъдат зависими от изпълнителната власт. Депутатът защити тезата на Гешев, че част от промените противоречат на Конституцията и визира частта със съдията, който ще разследва главния прокурор. По думите му в основния закон съдиите нямат такива правомощия. Съпартиецът му Бранимир Балачев пък заяви, че с промените в НПК се създавала възможност за "тричане" на главния прокурор. По думите му не било нужно да се прави законопроект за един човек.

Председателят на комисията Радомир Чолаков (от ГЕРБ) каза, че законопроекти не бивало да се приемат набързо. По думите му сега депутатите били подложени на голям натиск, за да приемат промените. След това той влезе в реториката на "Възраждане" и заяви, че не трябвало суверенна държава да бъде заставяна да приема закони в замяна на пари. (Въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор е заложено в Плана за възстановянане и устойчивост - б.а.) В крайна сметка Чолаков обясни, че ще направи "политически жест" и ще подкрепи текстовете на МС.

Милен Матеев от "Продължаваме промяната" отговори на колегата си от ГЕРБ, като посочи, че един законопроект не може изцяло да реформира една система. Той каза още, че за първи път от години има толкова всеобхватен законопроект, който е минал през широко обществено обсъждане. По думите му промените в НПК са онази част от съдебната реформа, която не се нуждае от промяна на Конституцията. Матеев не е оптимист, че законопроектът ще успее да се превърне в закон и намекна, че липсва политическа воля за това, припомняйки прекратяването на заседанието миналата сряда.

Той обаче заяви, че ако промените станат факт, то това Народно събрание ще успее да свърши нещо за съдебната реформа и няма да остане "яловият" парламент, който не успя да излъчи кабинет.

От "Възраждане" пък смениха позицията. Ако вчера депутатите на Костадин Костадинов бламираха законопроекта, а миналата сряда участваха в бойкота на първото четене в комисия, то днес Петър Петров заговори за това как промените давали възможност на парламента да свърши нещо важно и да въведе възможност за разследване на главния прокурор и за предсрочното му освобождаване от длъжност.

Александър Николов от "Български възход" заяви, че нямало как да се прави съдебна реформа от парламент, в който нямало мнозинство за излъчване на кабинет. Николов пророкува, че текстовете ще минат на първо четене, но хората били залъгвани, че НС има ресурс да проведе съдебна реформа.

Хамид Хамид от ДПС посочи, че има необходимост от реформа. Той обаче е на мнение, че съдебната реформа трябва да мине с промяна на Конституцията. По думите му главният прокурор не би следвало да е във ВСС, за да нямало кадруване. Той добави, че ДПС ще предложи конституционни промени, с които да започнела истинската съдебна реформа. По думите му тя не бивало да се прави през промени в НПК. 

Рена Стефанова от ПП отговори, че противниците на законопроектите искат да блокират въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор. Тя определи като "залъгване" идеите за конституционна реформа, тъй като в НС няма конституционно мнозинство.

Крум Зарков: Нескончаемият български преход пролича в дебата

Служебният правосъден министър Крум Зарков каза, че в дебата днес си е проличал "нескончаемият български преход". По думите му обществото най-сетне иска решение на този въпрос. Той е на мнение, че законопроектът ще стане част от позитивното ни право.

"Защо да загубим няколко месеца. Защо да завъртите още една кампания по същите въпроси?", попита Зарков.

Министърът е на мнение още, че Конституцията може да се подложи под риск, ако основният закон се отвори за промени, които могат да се направят на законово ниво. Той прогнозира, че загубените седем дни могат да се окажат фатални, визирайки отложеното от миналата седмица заседание.

Заради това му изказване Зарков получи укор от Чолаков, който го обвини, че прави внушения.

Кой и как ще може да разследва Гешев

Кой ще разследва главния прокурор: Според законопроекта наказателен съдия от ВКС, от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, може да води разследването срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Съдията ще бъде временно назначаван на длъжността и ще има правомощия да разследва главния прокурор и неговите заместници. Предлага се да има предварително изготвен списък със съдии от наказателното отделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с ранг на съдия от ВКС, които са с минимум 12 години стаж, като се въвежда допълнително изискване те да са работили в последните 7 години като наказателен съдия. От този списък на  случаен принцип ще се избира съдията, който ще води разследването. Той ще бъде назначаван от прокурорската колегия на ВСС, която няма възможност да откаже да го назначи.

Разследващи органи: Съгласно текстовете разследващите органи ще са разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, или разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите.

Контрол: В текстовете е заложена и допълнителна възможност за контрол - назначаването на втори разследващ прокурор. Той ще се избира след края на разследването, когато първият е преценил, че има достатъчно данни за повдигане на обвинение.

Къде отиват делата: Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отказът от образуване на досъдебно производство ще подлежи на съдебен контрол на две инстанции.

ВСС по-лесно ще отстранява главния прокурор: Предвижда се главният прокурор да се избира и освобождава от длъжност с 13, а не със 17 гласа от Пленума на Висшия съдебен съвет. Същото мнозинство ще е необходимо и за временното му отстраняване от длъжност, когато е проверяван за извършването на умишлено престъпление.