#tradewars Ден 444. Канадските дневници на Райна Александрова

Продължавам темата с референдума за независимост на Албърта, която е гореща тук, в хладната канадска пролет. След като в предишния пост отделих доста място на предисторията, да погледнем малко отзвука и последствията, които самата новина вече има, и които тревожат канадците много повече от възможността за реално отделяне.

Когато Квебек е тръгнал да прави референдума си, веднъж през 1980та и втори път - през 1995та, с много близък до излизане резултат, дори възможността за такова отделяне е предизвикала изнасяне на много бизнеси - банки, търговски корпорации, към англоговорящата част на страната, предимно Торонто, и съответните инвестиции са започнали да се изливат също там. И така Монреал от финансова столица на Канада се превръща за две десетилетия в леко провинциален град, с падащи цени на недвижимости и въобще всички признаци на застой и упадък.
Тогава впрочем под угрозата на масово изнасящото се население към местата с повече поминък, се разширява програмата за емиграция в Квебек по специални улеснени критерии. И доста от нашего брата се озовава тука точно по тоя параграф, но това е отделна тема, разбира се - страничен ефект или по-скоро реално последствие от всичко гореописано.

Та ето как една грешна стъпка на местната власт докарва проблеми на целокупното население. Някой даваше пример с Брекзит - тия дни е много актуално да се сравнява този напън на Даниел Смит с хитруването на Дейвъд Камерън, британския министър-председател навремето, който, загрижен за властта си и натиска в парламента, лекомислено решава да даде възможност на референдума с мисълта "какво пък толко ще стане"... и видяхме какво стана.
В бизнеса и особено за инвестициите предвидимостта е от първа важност - и затова дори само при новината, че ще има допитване дали да има референдум - инвестиционните намерения в най-богатата канадска провинция изведнъж взеха да се спихват. Затова всички са настръхнали толкова.

Имам предвид останалите провинции ведно с федералното правителство. Което какви ли лупинги не прави последните месеци да умиротвори Албърта.

Събраха се преди два дни всички премиери на редовната си среща - този път в Кананаскис, Албърта(слочаенос - не мислА), там където беше преди срещата на Г-7, красив планински курорт . Говориха каквото говориха насаме и накрая излязоха на пресконференция. Ясно беше, че за хванали Даниелка на неин терен да я запознаят с нЕкои съображения, които вече описах по-горе.
И тя като навита пак си почна: "ама то трябва да се допитаме до народа, ама то съдията не е прав да ни спира, ама то..." И тука се намеси премиерът на Манитоба, Уаб Кину, етнически индианец и страшен сладур - прекъсна я и вика - "знаем, че Даниел не е права, аз й го казах и вътре като говорихме - не може да се допитва до народа по въпрос, който е от компетенция на правителството й - а именно че евентуално бъдещо прокраване на държавна граница ще наруши правата на индианците за лов и риболов! Тука говорим за изконни права, и вождовете категорично го заявиха пред съда!"

Това всичкото го каза с усмивка, възможно най-кротко и без грам раздразнение. Каза, че разбира обикновения албъртчанин, който чака конкренти действия, и тъкмо това се решава в последните месеци - вече има проекти за втора тръба, за пристанища и до година-две ще почнат строежите. Значи малко търпение, и ако не стане - правете си референдума. И шеговито добави, че всички са се събрали, за да мислят начин как да задържат Конър МакДейвид (хокейна звезда от Албърта) в Канада. Ето така се решават спорове - с усмивка, убеждение и лек хумор. Макар на никой да не му е до смях, щото момента едва ли можеше да бъде по-неподходящ за тоя референдум.

На международния фронт, предстоят преговори за търговското споразумение между Канада и САЩ.

И в тази връзка, макар да не изглеждат свързани:
Само преди два дни се подписа договор с Германия за нов терминал за втечнен газ - те ще инвестират, за да започне снабдяването с газ на Европа от Канада.
Канадското правителство реши да купи шведски GlobalEye Saab - разузнавателни самолети самолети за отбраната си. Вместо съответния клас самолети на Боинг.
Индийска делегация с повече от сто представители на едрия бизнес идва на посещение в Канада.
Това са само новините от последната седмица, някои сигурно ги пропускам.
Всичко това се нарича натрупване на аргументи по Търговското споразумение. Или правене на капии, по народному.

Днес слушах изказването на Карни на сбирката на Икономическия клуб в Ню Йорк - това са хора от бизнеса, банките и всички големи финансови институции - които той нарича по малко име. Хората, които го знаят от години, и с които говори на един език, и това не е 200тата думи речник на недоразумението в Белия дом.

В рамките на 12 минути просто ги разкова - без да споемнава всички тъпотии, с които тръмповата администрация му направи живота труден последните година и половина. Говори за това, че Канада в момента е най-популярната страна за инвестиции - че е с по-добър от средния за Г-7 данъчен показател и с 4 пункта по-ниско от самите САЩ.

Че сме сключили над 50 сделки с различни държави, и че предстои да сключим още, общо за трилион долара инвестиции в следващите десет години. Че голяма част от тия сделки са не само за нефт и газ - които вече изнасяме за Азия през тихоокеански пристанища. А също и за редки минерали и критични материали за отбраната(кобалт, литий, уран..).
За това, че сме единствената неевропейска страна в SAFE - европейската програма за отбрана. И че участваме във всички инициаиви за арктическа сигурност със северните държави. За това, че подкрепяме Украйна и ще продължим да го правим.
Че имаме една от най-стабилните банкови системи. И най-важното - че за последната година и половина сме успели да натрупаме най-важния капитал - доверие и предвидимост. Защото сме избрали да диверсифицираме отношенията си. И че всичко това е станало възможно поради отдалечаването ни от САЩ. (тука не вметна, но то стана ясно - хората пропищяха от вас, и припознаха нас, като едни от първите, които ви се опънахме).

И накрая вика - Канада стронг (силна) е нашият лозунг, но само чрез силна Канада ще направим Америка отново велика! Това сигурно го цитират вече по медиите, не съм гледала. Аз не бих го пропуснала. Ей това е шах и мат с пешката.

Иначе цялата реч е добре да се изслуша, има там един момент с това, което си приказва с Александър Стуб, президента на Финландия - че хората имали тенденця да свръх-анализират миналото, да свръх-драматизират настоящето и съответно оттам - да се ужасяват от бъдещето. И как всичко това било преекспонирано, не трябвало така да се боим.
Ако има идеален сеанс по психотерапия, за случай на панически атаки, той може би трябва да изглежда точно така - изреждане на постиженията, внушаващи стабилност, увереност и накрая емоционално "запечатване" на всичко това.
Останалото е от лукавия.
Слава на Украйна!
Свобода за Иран от аятоласите!
2547Taco!
Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews