Със или без ръкопляскания, медиците остават на дъното по заплати

Ръкопляскания се чуваха вечер от много жилищни тераси в Испания през март в знак на благодарност към борещите се с коронавируса лекари, медицински сестри и персонал. Инициативата бързо се хареса и на други общества и скоро аплодисменти се чуваха в Италия, Хърватия, Гърция, прехвърлиха се и в България. Благодарността на хората към специалистите и надеждата им да се справят с кризата и да ги лекуват обаче не отиват отвъд думите на вземащите решения за държавата ни и на този етап не се превъплъщават в политики у нас.

Видно от обявени днес данни на Националния статистически институт, медицинското съсловие остава в дъното на обществото по доходи. Средната брутна заплата в икономическа дейност "Хуманно здравеопазване и социална работа" остава трета отзад напред през първото тримесечие на 2020 г. Не само това - доходите на медиците намаляват спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. Не с много, но все пак при 1 355 лв. средно брутно (тоест преди удръжката на данъци и осигуровки) за октомври-декември 2019 г., през януари-март 2020 г. тя е 1 326 лв.

По-тежко от здравеопазването е положението в "Култура, спорт и развлечения". Там, от една страна, средната брутна работна заплата е още по-ниска (1 081 лв. за първото тримесечие на 2020-а) и така е на предпоследно място, само преди "Други дейности" (891 лв.). От друга страна обаче, дори само за краткия половинмесечен период в извънредно положение през тримесечието (от средата на март) е регистрирано най-голямото намаление на заплатите - със 7.8% спрямо първото тримесечие на 2019 г.

^{Показаните размери на заплатите са за първото тримесечие на 2020 г., последното на 2019-а и първото на 2019 г.}

Статистиката хвърля светлина и върху увеличението на безработицата към края на март. Предварителните данни показват, че 25.1 хил. души са останали без работа. Това е увеличение с 1.1% спрямо 31 декември 2019 г. Към края на третия месец у нас работят 2.26 милиона души.

Спрямо декември най-много хора са загубили работата си в:

- „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 19.8%;

- „Строителство“ - с 3.4%;

- „Други дейности“ - с 2.0%.

Обратното, с най-голямо увеличение на наетите по трудово и служебно правоотношение е в дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 5.5%.

На годишна база (март 2020 - март 2019) работещите по трудово и служебно правоотношение са с 54 хил. по-малко, или с 2.3%. Отново най-голямото намаление е в хотелите и ресторантите - с 24.9 хил. (22.8%), преработващата промишленост - с 20.6 хил. (4.1%), и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - с 8.1 хил. Най-голямото увеличение е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 8.4 хиляди (9.0%).

Средната брутна месечна работна заплата в страната за януари 2020 г. е 1 323 лв., за февруари - 1 308 лв., и за март - 1 321 лева. За тримесечието тя е 1 317 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.3% и с 9.0% спрямо първото тримесечие на 2019 г. Най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ - с 20.6%, „Образование“ - с 12.5%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 10.4%.

Най-високите заплати през януари-март 2020 г. остават в телекомуникациите - средна брутна 3 236 лева. Следват дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ - 2 120 лева, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 031 лева. Най-малко взимат в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 737 лева.

За година средната заплата в обществения сектор нараства с 10.6%, а в частния - с 8.6%.

По отношение на общия доход средно на човек от домакинство данните са следните: 1 712 лв. (първо тримесечие на 2020 г.) и ръст с 12.7% на годишна база. В неговата структура най-висок относителен дял заема заплатата (58.5%), следвана от пенсиите (27.7%) и  самостоятелната заетост (5.6%).

В номинално изражение към 31 март 2020 г. на годишна база средни доход на човек от домакинство се променя така:

• Доходът от работна заплата нараства от 874 на 1 002 лв. (с 14.6%).

• Доходите от пенсии се увеличават от 424 на 473 лв. (с 11.6%).

• Доходът от самостоятелна заетост остава без промяна - 96 лева.

• Доходите от социални обезщетения и помощи нарастват от 35 на 50 лв. (с 42.2%).

Общият разход на човек от домакинство през първото тримесечие на 2020 г. е 1 486 лв., с 5.9% повече от същото тримесечие на 2019 г. Най-голяма част от него отива за храна и безалкохолни напитки (31.0%), за жилището (17.4%), за данъци и социални осигуровки (14.7%) и транспорт и съобщения (11.6%).

Спрямо първото тримесечие на 2019 г. делът на разходите за храна и безалкохолни се увеличава с 0.8 процентни пункта, за здравеопазване - с 0.9 пр. п., а за данъци и осигуровки - с 0.7 пр. п. Относителният дял на разходите за жилище намаляват с 0.8 пр. п.

Като абсолютни стойности през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. видовете разходи средно на лице от домакинство се променят, както следва:

• Разходите за храна и безалкохолни напитки се увеличават от 423 на 461 лв. (с 9.0%).

• Разходите за алкохолни напитки и цигари нарастват от 59 на 65 лв. (с 11.6%).

• Разходите за облекло и обувки намаляват от 42 на 35 лв. (със 17.3%).

• Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) нарастват от 255 на 258 лв. (с 1.3%).

• Разходите за здравеопазване се увеличават от 84 на 102 лв. (с 20.7%).

• Разходите за транспорт и съобщения нарастват от 170 на 172 лв. (с 1.0%).

• Разходите за свободно време, културен отдих и образование намаляват от 49 на 47 лв. (с 5.2%).

• Разходите за данъци и социални осигуровки се увеличават от 196 на 219 лв. (с 11.8%).

Потреблението на основни хранителни продукти средно на човек от домакинство през първото тримесечие на 2020 г. е без съществена промяна спрямо същото тримесечие на 2019 г. Консумират се повече зеленчуци (от 10.9 на 11.9 кг.), плодове (от 11.1 на 11.7 кг.), яйца (от 37 на 39 бр.), прясно мляко (от 4.1 на 4.4 кг.), картофи (6.7 на 7.0 кг.) Намалява консумацията на хляб и тестени изделия (от 21.0 на 20.5 кг.). Без промяна остава потреблението на сирене, зрял фасул и захар.

Следете новините ни в GoogleNews