Проект: Всяко жилище със собствен пощенски код

Проект на Наредба за електронния регистър и на нова система на кодовете предвижда всяко жилище на има собствен пощенски код. Новата система на пощенските кодове ще обхваща къщи, апартаменти, офиси, кантори и всеки друг имот, който има административен адрес.

Кодът, както и досега, ще е с четири цифри, които обозначават конкретното населено място (район) и нови символи (букви и цифри), даващи информация за конкретния имот.

Според проектонаредбата ще бъде създаден електронен регистър, в който имотите ще се вписват с уникален код, който носи информация за населеното място, улицата, номера, а ако става дума за блокове и кооперации, входа, етажа и предназначението на имота - примерно апартамент, офис, ателие.

Ще се посочват и точните GPS координати, ако са налични. Регистърът ще се управлява от Комисията за регулиране на съобщенията, която контролира пощенските услуги и телекомуникациите. Целта е да се създаде прецизна система за идентифициране на адресите, така че да се улесни и ускори доставянето на писма и колети. 

Новата система ще си "говори" с кадастралните регистри. Така всеки нов обект или обновен адрес автоматично ще получава своя уникален код.

Според вносителите от Министерството на транспорта и съобщенията очакваният положителен ефект обхваща различни сфери.

За бизнеса и електронната търговия регистърът ще създаде условия за по-точна проверка и валидиране на адресна информация, намаляване на върнатите пратки, ограничаване на логистичните разходи и по-ефективна обработка на поръчки.

За държавните органи и общините ще създаде предпоставки за по-добро административно обслужване, уеднаквяване на адресната информация и по-надежден обмен на данни между информационни системи.

За службите за спешна помощ и сигурност по-точната адресна идентификация ще подпомогне идентифицирането на адреси и по-ефективната реакция при инциденти.

В по-широк план наличието на единен официален източник на актуална информация за пощенските кодове ще създаде предпоставки за повишаване на оперативната съвместимост между информационните системи и за развитието на процесите по цифровизация в публичния и частния сектор, като по този начин значението на регистъра надхвърля непосредственото му приложение в областта на пощенските услуги.

Чрез възможностите за публичен достъп, служебен достъп и автоматизиран електронен обмен на данни, включително чрез RegiX и/или други интерфейси, ще се подпомогнат оперативната съвместимост, еднократното събиране и многократното използване на данни, както и намаляването на ръчните проверки и несъответствията между различни информационни масиви.

Проектът не създава нов разрешителен, регистрационен или лицензионен режим за извършване на стопанска дейност. За физическите лица не възниква административна тежест, тъй като публичният достъп до справочна информация от регистъра ще бъде свободен, безплатен и няма да изисква регистрация.

За пощенските оператори е възможно да възникне ограничена еднократна административна тежест, свързана със заявяване на достъп и подготовка на необходимата информация за автоматизиран електронен обмен на данни, която е оценена чрез Модела на стандартните разходи в частичната предварителна оценка на въздействието.

Чрез възможностите за публичен достъп, служебен достъп и автоматизиран електронен обмен на данни, включително чрез RegiX и/или други интерфейси, ще се подпомогнат оперативната съвместимост, еднократното събиране и многократното използване на данни, както и намаляването на ръчните проверки и несъответствията между различни информационни масиви.

Проектът не създава нов разрешителен, регистрационен или лицензионен режим за извършване на стопанска дейност. За физическите лица не възниква административна тежест, тъй като публичният достъп до справочна информация от регистъра ще бъде свободен, безплатен и няма да изисква регистрация.

За пощенските оператори е възможно да възникне ограничена еднократна административна тежест, свързана със заявяване на достъп и подготовка на необходимата информация за автоматизиран електронен обмен на данни, която е оценена чрез Модела на стандартните разходи в частичната предварителна оценка на въздействието.

Капацитетът е за генериране на 11,5 млрд. кода. България е сред първите държави в ЕС, които въвеждат такъв вид индивидуализирани пощенски кодове.