PISA 2018: Учениците ни с по-лоши резултати по четене, математика и природни науки

Срив в представянето на 15-годишните в София и подобрение в големите градове показва международното изследване. МОН планира промени в изпитите от националното външно оценяване от 2020 г.

Последна промяна на 03 декември 2019 в 17:37 3314 1

Снимка Александра Маркарян

Неда Кристанова, директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН

Влошават се резултатите на българските 15-годишни ученици по четивна грамотност, математика и природни науки. Особено видим е спадът при природните науки, показват данните от най-мащабното и представително международно сравнително оценяване на учениците PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено през април и май 2018 г. Те бяха представени днес в Министерството на образованието и науката от директора на Център за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН Неда Кристанова и коментирани от министъра на образованието Красимир Вълчев.

Увеличава се делът на българските ученици, които не покриват критичното второ равнище от скалата за оценяване и в трите области, намалява делът на тези с постижения на най-високите пето и шесто равнище, показват резултатите. България показва и големи разлики между отделните училища. Видимо е, че постиженията зависят в голяма степен от социално-икономическия статус на семейството, както и от това дали в него се говори български или друг език.

Регистрира се срив в представянето на учениците от София. За сметка на това се подобряват резултатите на учениците от градовете с над 100 хил. жители: Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора.

PISA 2018

PISA се провежда на всеки 3 години. През 2018 г. сравнителното изследване е с фокус четивна грамотност и обхваща 79 държави и региони. Включени са над половин милион 15- и 16-годишни ученици. От България участват 6900 ученици, родени през 2002 г., от 197 училища. От тях над 90% са в IX клас. 52% от тях са момчета, 48% - момичета. Всеки е отговарял на 273 въпроса в компютърно-базиран тест в две сесии от по 60 минути, проведени през месеците април и май.

Извадката се изготвя на международно ниво от консорциум, създаден за провеждането на изследването, чрез случаен подбор.

Четивна грамотност

PISA дефинира четивната грамтност като разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове за постигане на цели, задълбочаване на познанията на ученика, личностно развитие и ефективно участие в обществото - разясняват от Института за изследвания  в образованието. Тази дефиниция включва основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене. Например разбирането се отнася до способността на читателя да формира смисъл от текста; използването – до прякото прилагане на информацията и идеите в текста при изпълнение на конкретна задача или постигане на цели, а при осмислянето читателят свързва прочетеното със своите представи и опит.

Скàлата включва няколко равнища – под първо равнище, първо А, Б и С, второ, трето, четвърто, пето и шесто равнище. Най-трудни са задачите за пето и шесто равнище.

Традиционно в PISA второто се определя като критичният праг в постиженията на учениците, т.е. тези с резултати под второ равнище имат съществени пропуски в подготовката си.

При 487 точки среден резултат по четивна грамотност България постига средно 420 точки, с 67 т. по-малко. Те отреждат място на страната ни в групата на държавите със среден резултат, който е статистически значимо по-нисък от средното за всички държави, т.е. между 410 и 430 т. В нея са още Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия. С 420 т., като нас, е Мексико. Първа в групата е Румъния с 428, последна - Колумбия (412).

България е последна по резултат по четивна грамотност от страните членки на ЕС.

Най-ниският резултат от всички 79 държави е 340 т. - Филипини. Най-високият е на Китай (региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг) - 555 т. На второ място е Сингапур с 549. Огромен е скокът на Естония, която е №5 с 523 точки и изпреварва сочената често за пример с образованието си Финландия. Финландия и Канада делят шестото място с 520 т.

Сравнението с предходните изследвания показва спад от 2012 г. насам в резултатите по четивна грамотност на българските ученици. През 2018 г. той е с 12 точки спрямо 2015 г. и с 16 т. спрямо 2012-а.

Почти 1/2 са под критичния минимум

47,1% от българските ученици са на ниво под критичното второ равнище по четивна грамотност при среден процент за 79-те държави 22,7. От тези 47,1% под първото равнище 1С са 0,3%. Ниво 1С показва, че ученикът може да разбира кратки изречения.

От друга страна, данните показват, че у нас намаляват учениците на пето и шесто ниво - които например могат да разбират дълги, абстрактни текстове, да установят разликата между факт и мнение и т.н.

Българските ученици с резултати под второ равнище (в червено) и с резултати на пето и шесто равнище (в синьо). Източник: PISA/ОИСР

Министър Вълчев коментира резултатите с думите, че днес е много по-трудно да мотивираме децата да четат. По думите му сега образователната ни система наподобява бърза писта, която изхвърля тези, които не могат да се справят, те натрупват дефицити и в един момент не могат да наваксат.

Математика

Средният резултат на България по математика е 436 точки при среден за всички държави 489 т. На първо място отново е Китай (региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг) с 591 т., следван от Сингапур с 569 т., Макао-Китай (558 т.), Хонконг-Китай (551 т.), Китайски Тайпе (531 т.), Япония (527 г.), Корея (527 т.) и Естония (523 т.). Последна е Доминиканска република с 325 т.

436-те ни точки ни поставят в една група с Малайзия, Албания, ОАЕ, Бруней, Румъния и Черна гора.

През 2015 г. резултатът ни е бил 441 т.

С около 2 процентни пункта се е повишил делът на учениците с резултати под критичното второ равнище. През 2018 г. те са 44,4% при 42% през 2015 г. Учениците на пето и шесто равнище са 4,2 при 4,4% през 2015 г. Сред всички държави под второ равнище по математика в PISA 2018 са 28,7%, а на пето и шесто равнище - 9,4%.

Природни науки

При среден резултат за всички 79 държави от 489 точки в България той е 424 точки. И докато при четивната грамотност и математиката разликата може да се отдаде и на статистическа грешка - каквато теза бе застъпена днес на пресконференцията в МОН - при природните науки е видимо, че тя се корени в друго. Спадът на България от 2015 г. до 2018 г. 22 точки.

През 2018 г. по природни науки вече сме в една група с Бруней (Дар ес Салаам), Йордания, Молдова, Тайланд, Уругвай, Румъния, Мексико, Катар, Албания и Коста Рика.

Под второ равнище са 46,6% от 15-годишните български ученици при 23,5% за всички държави. На пето и шесто равнище у нас са 1,5%, за всички 79 държави - средно 7 на сто.

Каква е причината за срива ни по природни науки експертите все още не могат да кажат. Възможно е това да се дължи и на факта, че няма национално външно оценяване по природни науки, следователно учениците не се готвят по тях така, както по български и математика например. Отделно от това, те знаят, че тестовете на PISA не влияят по никакъв начин на оценките им в училище и вероятно не сме успели да ги мотивираме достатъчно - посочи министър Вълчев.

Социално-икономически статус

България е в групата на държавите, където социално-икономическият статус оказва много голямо влияние върху постиженията на учениците по четене. Това показва, че училището не може да се справи с децата от бедни семейства и с тези, в чиито семейства се говори език, различен от българския - казва Неда Кристанова.

По дял от учениците с неблагоприятен социален произход, но с резултати на пето и шесто равнище по четене България е предпоследна сред всички 79 държави и региони. У нас тези 15-годишни са едва 6%. По-малко са само в Перу. В първенеца Макао (Китай) са близо 20 на сто. На второ място е Косово, следват Баку (Азербайджан), Хонконг, Казахстан, Естония, Хърватия и Турция.

PISA 2018 потвърждава наличието на значителна хетерогенност в качеството на образованието, предлагано от различните училища. България е сред страните с най-голяма вариация в резултатите по четене между отделните училища  – 54.7%, пише в анализ Институтът за изследвания в образованието. Страната ни е пета, на първо място е Израел, на последно - Финландия.

Налице е значителната социална и академична сегрегация, измерени и чрез двата традиционни индикатора – индекс на различиe и индекс на изолация. Особено тревожна е академичната сегрегация – в България се регистрират едни от най-високите концентрации на ученици с ниски постижения в едни училища и на ученици с високи постижения в други, пишат още от ИИО. Индексът на изолация показва, че единствено ситуацията в Турция е по-тежка от тази в България. Тук отново най-добър резултат показва Финландия.

България е страната, в която най-бедните ученици най-често са концентрирани в училища с лошо образование. Данните за изолацията на ученици с неблагоприятен социално-икономически статус от тези с най-високи резултати по четене поставят страната ни на първо място. След нас е Перу.

Коментар

Разликата в резултатите на България по четивна грамотност и математика между 2018 г. и предишните изследвания не е статистически значима, посочва Неда Кристанова. Според нея България е в група със стабилни резултати от началото на провеждането на изследванията.

"За нас резултатите не са изненадващи. Виждаме ги и в националните външни оценявания, и в държавните зрелостни изпити - посочи министър Вълчев. - Но тези резултати са разочароващи, заради повишените усилия на системата през последните години и многото инвестиции, за резултата от които очевидно е необходимо повече време. Трябва да го правим по-дълго време и по-ефективно."

Министърът на образованието Красимир Вълчев

Според него PISA 2018 показва, че образованието в България трябва да се ориентира от система, даваща приоритетно знания в такава, която и ги трансформира в умения. По думите му сега образователната ни система е "прекалено амбициозна в представянето на знания и прекалено неамбициозна в трансформирането им в умения".

Затова още от 2020 г. ще има нови формати на тестовете за национално външно оценяване. Те в много по-голяма степен ще мерят умения, както е направен тестът на PISA, каза Вълчев. Задачите на международното изследване са относително елементарни като математически алгоритми, но изискват свързването на знанията с уменията от практиката, каза министърът и обясни, че предстоящата промяна е мотивирана от факта, че сега много учители преподават на учениците си това, върху което очакват да бъдат изпитани на национално външно оценяване.

За да ги подготвят в бъдеще, педагозите ще трябва да променят начина си на преподаване: да има по-малко енциклопедично учене и повече дискусии, да ги вдъхновяват и мотивират за учене, да има повече активно и по-малко пасивно учене. Основната задача на учителя е да мотивира, да вдъхнови учениците за учене, да ги накара да мислят, да свързват знания и умения - посочи Вълчев. Уменията са онова, което остава, след като забравим наученото в училище - допълни той.

Такава промяна произвежда ефект след два или три цикъла, тоест 6 или 9 години, посочи той и допълни, че затова не очаква и следващите резултати да са добри за България. Според него не е фатално, че сегашните резултати са "малко по-лоши" - това може да се дължи на статистическа грешка, проблемът е, че няма подобрение, че се запазва високият процент на ниските резултати, което може да се дължи на много неща - учебни програми, методи на преподаване, посочи Вълчев.

Вълчев е категоричен, че резултатите от PISA 2018 не са атестация за новите учебни програми, тъй като учениците, които са решавали тестовете, още учат по старите.

Причините

Освен системата, ориентирана към даване на знания, а не към развиване на умения, Вълчев посочи и други причини за резултатите ни.

Една от тях е структурата на извадката - с 8 процентни пункта са увеличени учениците от професионалните гимназии в нея, а те имат по-ниски резултати. С това може да си обясним между 15 и 20 точки разлика, посочи министърът.

Според него друг фактор е мотивирането на учителите. Изследването е проведено през пролетта на 2018 г., не можем да говорим, че по по това време сме консумирали положителния ефект от увеличението на заплатите, посочи той и напомни една от целите си като министър: учителските заплати да са достатъчно високи, за да привличат най-добрите ученици към учителската професия.

"Страните в челото на класацията са страните, в които най-добрите ученици стават предимно учители, където средните заплати на учителите са над средните за страната", каза Вълчев и подчерта, че "тези резултати не трябва да ни разубеждават от политическия избор за заплатите". Той е категоричен, че разочарованието от представянето ни в PISA 2018 не трябва да ни попречи да затвърдим и поддържаме средни учителски заплати над 120% от средните за страната в дългосрочен план.

Друга причина за недоброто ни представяне - според министъра - може да се дължи на учебното време. У нас учениците учат с 14% по-малко часове от средното за Европа и причината е в повечето почивни дни у нас и в дългата ни лятна ваканция. Началото на учебната година - 15 септември - обаче е фиксирано в закон и на този етап не планираме да предложим промяна, каза той в отговор на журналистически въпрос.

На фона на претоварените ученици и оплакващите се от недостатъчен брой часове учители - най-вече по математика - министърът констатира, че основният проблем е в липсата на часове за упражнения.

Освен вътрешните причини за резултатите, в системата, има и външни. Променила се е структурата на учениците - децата от семейства, в които не се говори български и които нямат отношение към образованието, са по-голям процент, посочи Вълчев.

"Миналата седмица бях в малко градче, където 30-40% са ромчета и останалите семейства започват да изтеглят децата си към големия град или към съседния град", разказа министърът. Разговарял там с учителка, която му казала: "Преди 10 години подготвях деца с шестици на националното външно оценяване, днес полагам 10 пъти повече усилия за тройка".

Срив в София

В София имаме срив на резултатите - призна министър Вълчев. Засега експертите не могат да кажат на какво се дължи той. По четене спадът в столицата е с 30 точки през 2018 г. спрямо 2015-а - от 487 на 452 т. По математика той е от 489 на 465 точки, по природни науки - от 499 на 456 точки.

За сметка на това, в големите градове, с над 100 хил. жители - като Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе - се наблюдава подобрение на резултатите. От 477 т. те са се увеличили на 465 по четене; по математика - от 450 на 475 т., по природни науки - от 459 на 466 т.

По-добри са резултатите и в малките населени места с до 3000 жители. По четене средният им брой точки се е повишил от 315 на 344, по математика - от 359 на 368 т., по природни науки - 348 на 352 т.