Министерството на електронното управление ще разчита на гражданите за справянето с ИИ

Министерството на електронното управление (МЕУ) ще разчита изцяло на работата с граждани и бизнеса за сътрудничество при прилагането на регламента за изкуствения интелект. Това стана ясно от думите на представител на МЕУ Поля Каньова по време на дискусия за "Дигитална демокрация: Европейската регулация на изкуствения интелект и основните права", организирана от Бюрото на Европейския парламент в България и Българския център за нестопанско право. 

"Всички теми, които се отнасят до регулациите, се консултират със заинтересованите страни", заяви тя. 

Очакванията са МЕУ да поеме значителна част от работата по прилагането на европейската регулация за използването на изкуствен интелект у нас.

В средата на март Европейският парламент одобри законодателния акт за изкуствения интелект, който гарантира безопасността и зачитането на основните права, като същевременно насърчава иновациите. Регламентът установява задължения за ИИ въз основа на потенциалните рискове и степента на въздействие.

По време на дискусията бяха обсъдени различните аспекти, свързани с приемането и прилагането на Акта за изкуствения интелект, следващите стъпки на европейските институции и държавите членки, възможни мерки и добри практики, които могат да създадат по-големи гаранции за спазване на правата на човека на местно ниво.

Евродепутатът Ева Майдел (ЕНП) разказа, че по законодателството е работено две години, като само финалните преговори са отнели 36 часа. Тя посочи, че целта на закона е да се намери баланс между правата на хората и потенциала на ИИ. Българският евродепутат обясни, че законът е хоризонтален и се разпростира във всяка една сфера.

"Той е като пирамида - най-високо в пирамидата са примери, които са опасни и не искаме да се случват. Например лицевото разпознаване, което се използва в социалната кредитна система в Китай. Тя следи дали един гражданин си е платил сметките, дали закъснява за работа и лицевото разпознаване се използва, за да накаже гражданите в Китай. Това искаме да забраним да се случва в Европа", посочи евродепутатът и допълни, че системи за биометрична идентификация в реално време може да се използват, например, за целенасочено търсене на изчезнало лице или предотвратяване на терористично нападение.

По думите ѝ Европа изостава с внедряването на ИИ и икономите в ЕС растат по-бавно в сравнение с икономиките в САЩ и Китай. 

"Ако се използва напълно потенциалът на ИИ, компаниите могат да се "пресъздадат" и една от най-важните мерки в този закон се отнася до конкурентоспособността", посочи още българският евродепутат и допълни, че законът ще регулира компаниите, които създават изкуствен интелект.

Майдел уточни, че законът не засяга всяка технология, работеща с ИИ. Например фирмите, които използват ИИ за нискорискови ползи, не попадат в рамките на закона.

"Когато става въпрос за апликации като ChatGPT и българския му вариант, те не попадат в рамките на законодателството, защото не са оценени като високорискови", даде пример Ева Майдел. 

Кои са важните аспекти при прилагането на акта на национално равнище, Добромир Иванов от BESCO посочи, че трябва да има рамка и институции, които да следят прилагането на регламента на национално ниво.

"Трябва да внимаваме, прилагайки регламентът у нас, да не си унищожим собствените компании. Регламентът решава, институциите контролират какво се случва", каза Иванов.

Според него критично важна е образователната реформа.

"Ние трябва да си променим образованието през призмата, че образоваме хора, които да се справят със свят, който се променя много по-бързо. Те трябва да имат критично мислене, посочи Добромир Иванов. 

Надя Шабани от Българския център за нестопанско право обясни, че балансът е между технологичното развитие и демократичните принципи е труден и от гледна точка на правозащитниците има неща, които смятат, че е можело да се случат по-добре при приемането на законодателството. 

"Едно от нещата са оптегаемите категории, които позволяват интерпретация. От гледна точка на регулацията се създава възможност на тълкуване на този риск (високорискови, нискорискови) и това отваря възможности за много вратички. Прилагането на мерките е една врата, която може широко да се отвори и голямата тема ще бъде кой и как ще прилага това законодателство на национално ниво. Друг проблем е, че правната система е базирана на виновното поведение на човека. С ИИ отговорността е голяма и идва въпросът кой носи тази отговорност. Кой Този, който го създава, или този който го прилага?", обясни Надя Шабани.

Следете новините ни в GoogleNews