Това, което стана в Йостербро, сякаш занули целия квазиинтелектуален спам напоследък – кой, защо, чия и т.н. е Европа. Ето я Европа, набързо и горе-долу поред: гръцката мисъл, римския ред, варварското разочовечаване, византийската християнска (и морална) подредба, чийто продукт след IX-и в. сме и ние, Каролингския ренесанс, ислямо-християнското взаимокултурно оплодотворяване, войнственото западно християнство, късносредновековният бюргерски пробив, „високият” същински Ренесанс, Великите географски открития, Реформацията, Контрареформацията, религиозните войни, абсолютизмът, картезианството, Кромуел, реставрацията, 1718, Просвещението, „просветеният” абсолютизъм, Френската революция и нейните непомерни зверства, Наполеон, „Виенският ред”, Британската империя, обединителните революции, индустриализацията, модернизмът, пруското понечване, Бел Епок, Първата световна (която причини Втората), Ялта, деколонизацията, първата имиграционна вълна, екзистенциалистите, местните конфликти, поуките от Шуман и Аденауер, Източният блок, Солженицин, Хайдегер, падането на СССР, режимът на рецесии и, разбира се, Европейският съюз. Който, въпреки бюрократичните и понякога дори философски несполуки, е най-доброто, което се е случвало в историята на християнския свят. И макар изправени пред най-различни политико-религиозни изпитания, трябва да помним, че ЕС иманентно е построен върху идеала за свобода. И в противовес на всичко, което теоретично я ограничава. Вие избирате кого да подкрепяте в днешното наше детинско, опростено, нефилософско раздвоение.
***
Днешният български дискурс прилича на героинята на Сърша Роунън в The Grand Budapest Hotel. Ние се представяме едновременно като невинни и покварени, люшкани като махало от поне два имперски властови центъра, само някъде дълбоко все още тлее искрицата на остатъчен морал и прагматично смирение.
***
Борисов, казват, бил вид културен заложник на най-известния образ на Марлън Брандо – попкултурната „експертиза” на премиера сякаш се простира единствено до някак инфантилен самопаралел с Кръстника. Разбира се, винаги ще му убягва тънката ирония и отрицанието на Копола при изграждането на този образ, но явно някой му е превел поне онова за “keep your friends close but your enemies closer”, и той днес се обгражда с потенциалните си врагове. От новоназначения Яне (сякаш Карло Рици, мекият предател и съпруг на Кони), до по-големи бъдещи предатели като Патриотичния фронт (нещо като Сал Тесио). Засега, като част от насъщното коалиционно търпение, Борисов е връчил на ПФ въздебеличкия бизнес с българското гражданство, т.е. с ЕС-гражданството (и започва да поддава на джуджешкия им рекет за постове). Това ни припомня, че всеки в това настоящо подобие на правителство си е арендосал някаква градинка и си я копае. Вкюлчително Кунева, след като беше скандално неглижирана при раздаването на министри.
***
Управляващата всъщност партия БЦДП (Борисов, Цветанов, Доган, Пеевски), за която стана дума преди време, вече е БДП (Цветанов беше хвърлен на лъвовете). Истината е, че когато се наложи, ГЕРБ винаги са подкрепени тайно от ДПС, така че спокойно - тъканта на „задкулисието” не е нарушена. Статуквото си е налице – няма промени в ключови ведомства, агенции, в приходните институции. Защо? Защото Борисов като че леко поумня (представяте ли си!) и осъзна, че по-добре ги държи в шах и да може да ги смени във всеки един момент, отколкото тепърва да назначава „свои” и те да се провалят. Това е един от малкото му „козове” срещу КОЙ. Не че има много – примерно девятка, дама и осмица, дори няма ресурса да ги вземе на „боя”.
***
Свободата е една, макар и с много проявления. Свободата на неочаквания в края на XV-и в. Сервантес, свободата да се ебаваш с всичко – през Рабле и нашия единствен сатиричен гений Стратиев до „Шарли Ебдо”; свободата да обвиняваш системата – от Зола до Солженицин и Марков. (Дори свободата в теб да не се наблюдава кой знае каква интракраниална активност – без значение дали си премиер или малка мушичка, която зацапва и без това наплютия обществения прозорец.) Въобще, свободата да си свободен; тя е монолитна и по самата си същност не търпи малки или конюнктурни несвободи, камо ли моментно съобразяване.
***
Част от днешните властови фигури (особено тези на ГЕРБ и особено Московски), са като чорбаджи Нено – оядени рахатлии с дебел финансов „профил”, които са по франкенщайновски сглобени да сучат от държавната гръд. И те включително досъздават обществената атмосфера на нещо като moral creampie, при който властта у нас по традиция – извинете за грубия израз - свършва в устата на гражданското общество, а то, с малки изключения като началните летни протести през 2013, след това покорно разтваря уста, облизва се и показва резултата по телевизията.
***
Е, има и мъничка надежда, изскочила последна от българската кутия на Пандора. И тя е, че корелацията не означава непременно каузалност.
***
ГЕРБ не губят време – вече се включиха в „реиндустрализацията” и събират активи от КТБ, чрез цесии или по друг начин. Днес, от името на управляващата партия, здравите сили, които се хранят предимно с първокачествен „Whiskas”, всеки ден, всеки час, всяка минута дори се стичат от селата в големия град, за да се включват в този почин.
***
Разсъждавайте: имате например предприятие, което е с кредит към КТБ, но дългът минава в ръцете на властта, тя става кредитор и, най-общо, го превзема. Единственият „луд”, който засега се осмелява да протестира, е БТК – защото международните й кредитори схванаха, че според тази БГ-схема няма как да си върнат парите. Така, засега, мечтата на властта да си има мобилен оператор не се сбъдва, защото онези отвън търсят истински купувач. Но да не се притесняваме за властта – тя има и други начини да закусва с хиляди калории.
***
Докъде се простира свободата, особено свободата на изразяване? Много ясно – до плюс безкрайност, иначе същностно престава да бъде свобода. Да вземем отново „Шарли” – те винаги са работили в „бесовска” (бих казал дори - „достоевска”, ако старият Фьодор не беше на каторга в същия момент) френска сатирична традиция, която идва още от самата среда на XIX-и в., когато кратката Втора френска република се бори и в културен смисъл с църквата и монархизма. Още тогава френските рисувачи плюят на „мета”-посланията (каквито съзираме например в парижкото Le Canard Enchaine или в английското Private Eye) и си правят, каквото си искат; а още отпреди това, някъде през 30-те години на XIX-и в., те вече имат митични карикатуристи като Оноре Домие, който се ебава с т.нар. „крал” Луи-Филип Първи, наблягайки върху външните му белези. И, съответно, Домие е съден за lese majeste.
***
Quelle surprise, quelle surprise.
***
КОЙ, вече по-известен с най-новия си прякор „Шиши”, не само не е отслабнал (в повече от един, забавен смисъл), но и пак наддава – трупа мазнини чрез влияието си в сигурността и съдебната система. Проблемът обаче не е в обръщенията, а че вече започва леко да се самозабравя, посягайки дори на, как да кажа, антични ценности от родния преход. Но има и добра новина – някои хора, които КОЙ атакува, най-вероятно няма да издържат дълго.
***
Вече дори има теория, че Movember постепенно се завръща, макар и през пролетта, за да си вземе своето, облягайки се на принципа “first ubiquity, then revenue”. Има нещо de trop в тази теория, запомнете я.
***
Предния път казахме по вазовски „лека нощ” на „юнаците” от БСП, но те, като някакви кичозни зомбита от “Thriller”, пак се автоексхумираха: този път като „протест” в полза на агресора Путин, който чрез терористични похвати води необявена война и се надсмива над концепцията за „стратегическо тъпрение” на Обама. (Прост въпрос: ако Русия не „участва”, защо Путин е в Нормандската четворка и преговаря „срещу” Меркел, Оланд и Порошенко?)
***
Както стана дума, корелацията и казуалността не означават непременно каузалност. Днешната ни действителност постоянно се гърчи и приема най-различни гротескни форми – напоследък като класическо чудовище от попкултурата в предсмъртна агония, например онази библиотекарка в края на „The Library Policeman”.
***
Шиши все още смята за своя сфера на влияние транспорта, особено чрез член 119 от ЗОП, онзи за „форсмажорните обстоятелства”. Това е членът, според който „няма време за процедура”, и чрез който властта се договаря за различни услуги и доставки. Разбира се, прокуратурата гледа с благи, леко влажни очи на тази схема, и сякаш шепне с глас, натежал от нега, „обичам те, Шиши”.
***
Древните не познават душевното страдание или поне всячески го избягват, чак до класическия гръцки период: спомнете си идеята за перикловата Атина на удоволствието срещу идеята за спартанския ред. Но нашето днешно малодушие, още от времената на византийските ни комплекси, е отглас като че от кръстните мъки: то приема страхливо изкривените физиономии на разбойниците, но никога няма смелостта да приеме участта на Разпнатия.
***
Съдебната система: у нас от десетилетия насам има такива ужасяващи конкубинатни отношения между съдебна и изпълнителна власт, че Русо и Монтен биха се разплакали от безпомощност. Днес министър Иванов се мъчи да привнесе румънския модел, но, уви, няма да успее – защото няма реално парламентарно мнозинство, и защото няма как съдебна система, която е изградена като онази организация на Пабло Ескобар, да функционира в полза на правото. Да бъдеш правосъден министър у нас, особено ако говориш за реформи и изразяваш, така, по outré възгледи, дори е опасно.
***
Време е за нови, духовни кръстоносци.
***
Министър Москов нарече ДПС „тумор” – и трябва решително да му благодарим за екзактния израз.
***
Горановата реплика "харчим повече, отколкото изкарваме" да се чете ”отколкото изкарвате". И това сякаш изчерпва цялата финансова тема.
***
Разбира се, всички т. нар. „наблюдатели” се упражниха върху случая „Шарли”, но никой не остави дори дребно впечатление, че има визуално-културните натрупвания да коментира. (Например никой у нас и не подозира кой е Шарл Филипон, който, иначе издател на подобни на „Шарли” вестници, продължава традицията още десетилетие след Втората република през XIX-и в.) Но проблемът сякаш е пренесен близо 150 години по-късно: убитите френски карикатуристи все така смятаха, че – особено в ерата на Интернет – шеговитата трактовка на образи не наранява непременно, а подсказва, че насмешката над „властовото” – и, в случая, религиозното – надмогва непоправимото, деконструира установеното, често с цел да му помогне да се види отстрани. Неслучайно споменавам Интернет – крайно достъпният образ/картинка днес би трябвало да е скок напред, нещо повече: пълният и бърз достъп до всякакъв вид образи днес трябваше всъщност да ни направи по-толерантни (и дори безразлични, „имунизирани” срещу скандали). Уви, оказа се, че при формалната свобода и мултикултурализъм картинките все така са в състояние да вбесяват.
***
Перфидна схема: понеже всички вече са под угрозата да не сгазят лука пред регулаторите, коментирайки банкови теми, става така, че определени банки могат спокойно да препотвърждават модела „КТБ”, предпазени от тоя своеобразен, „съдебен” Параграф 22. И сега ще се наложи бюджетът да покрие дълговете на определена банка към самия него, защото тя няма ни най-малко намерение да ги обслужи.
***
Онази „Касандра”, която каза на Бойко да „млъкне”, е PR-гений. Въпреки че покрай колесника на самолета го поизпусна - и нашият Алеков герой се поизприказа, човекът. Разликата е, че иска пари, ох, как иска. И не сменя Лазаров и Писанчев, за да не разсърди Шиши, който явно стиска „бижутата” на Борисов в пухкавата си ръчица.
***
Протестът, който, по моему, поне в гражданската си битност, все още тлее; все още мисля за него като Толстой и его теорию непротивления злу насилием. Има смисъл – дори и само като жест срещу статукво, в което формата триумфира над съдържанието.
***
Санирането? WTF? Там презумпцията е, че когато получаваш нещо уж без пари, не се интересуваш колко реално то струва (нещо като здравеопазването при Живков). Парите ще отидат при ”свои” общини и „свои” фирми – защото съществува списък кой е пръв и по-мил на властта, а средствата са ограничени. Накратко, финансирането на „преференциално” саниране означава „ето ви парите за местните избори, и ако не гласувате за ГЕРБ, ще се изключваме”. Забележете: санирането на сграда не означава непременно енергийна ефективност, а просто утилизация на едни кинти. Които, пак забележете, са от бюджета.
***
Проблемът с прословутия заем е много прост: ГЕРБ взимат отвън, за да изливат в инфраструктурни и други бойковски проекти, докато партийно „бръмчат” на бюджетните пари (горе-долу както прави ДПС с тютюна и в момента, и по традиция).
***
Най-забавните арлекини обаче, с най-големите помпони вместо копчета, са БДЦ: те ще подкрепят до дупка, защото се облизват за ново парче от енергетиката, за да може такива като „Брикел” да си съществуват извън евронормите до плюс безкрайност.
***
Ето и крайна сметка за „Шарли Ебдо”: убитите френски карикатуристи не бива да бъдат превръщани в мъченици, особено „религиозни мъченици” – убеден съм, че те биха се разсмяли на полусваленото френско знаме, дори биха окарикатурили случая, ако можеха. И въпросът никога не е бил дали имат право, моля – те винаги биха имали право да се ебават с абсолютно всичко, защото френската и европейска традиция на свободата не само им го позволява, но и някак ги задължава. По-големият въпрос за мен винаги е бил дали са достатъчно смешни. Защото, по същество, това бяха и са анархистки „палавници” и бонвивани, които дори бяха признати от Петата република (Волински е носител на Legion d’honneur). Те не подбираха с кого се ебават, било то с евреи, мюсюлмани, католици, политици и bien-pensants. Вярваха, че rien n'est sacré, платиха с живота си и затова трябва да бъдат обичани завинаги.
***
Вие обаче, издърпани по силата на обстоятелствата почти насила във Втория свят, си седите и не произвеждате нищичко освен провинциални коментари. Все още, като изоставащи ученици, се питаме кой точно вид свобода е „приемлив”. Нашата представа за „Елвис” наистина никога няма да „напусне сградата”.
***
Минута мълчание за Желев. Той не „откри” нищо повече от Морис Бекман, Ингрид Щрубел или пък Новаторе (да не споменаваме истински дисидентски гиганти като Солженицин), но Желев беше нашият единствен, леко смачкан, провинциален, някак чудомиров leap of faith срещу тоталитаризма. Ще остане като малкият човек, който предимно се държа като голям. Помнете го.
***
Защо този милиард за саниране – с пари от бюджета – не отиде например за образование? Защото сякаш властват полковниците и генералите на Хелър. Особено непроходимият полковник Каткарт (Борисов), разтерзаният Майор Майор Майор Майор (Кънев), внимателният опортюнист Апълби (Първанов) и чисто лудият Хавърмайър (Симеонов), който стеля по мишките с патрони дум-дум. Липсва само напълно абсурдният капитан Флум (Бареков), който е убеден, че някой ден някой като вожда Бял Полуовес (Ковачки) ще го издебне, докато спи, и ще му пререже гърлото от едното ухо до другото, и затова живее в горите край Брюксел. Вие? Вие пак сте Йосарян – и ви се иска да изпълзите от тази всеобща лудост накрая, но правителството (курвата на Нейтли) ви дебне безмилостно и неотменно на всяка крачка.
***
Прословутите 16 милиарда лева нов дълг: няма критерии, по които тези пари ще се управляват. Подозирам, че на този фон онези миленвелчеви облигации ще ви се сторят като сън в лятна нощ. Не за друго, а защото една от целите е поне 3-4% от лихвата да потънат по джобовете на ГЕРБ и ДПС. И ако ДПС разполага със стройна структура, сякаш създадена по „чертежи” на Ндрангета, то не разбирам защо дори умни хора гласуват за ГЕРБ, които, вместо да отрежат главата на контрабандата, да повишат събираемостта на държавните вземания и т.н., те взимат заем. Което е най-лесното, особено по линията на присвояване. И знаят, че ни тикат към иначе любимото си плашило, „гръцкия сценарий” – с малката разлика, че гърците все още имат работеща икономика, и че нашият нов дълг ще трябва да се връща, защото исторически закъсняхме да погълнем на практика неизискуеми европари.
***
Четете Плутарх, това е едно от обезболяващите с удължено действие, нещо като културен „Бруфен Ретард”. Ако Платон е „суперменът” за ранното християнство, а без Аристотел нямаше да има средновековна църква (нито Ренесанс), през Просвещението Волтер и останалите се обръщат тъкмо към Плутарх, и той става най-сериозното влияние за английските и френските либерали през XVIII-и в. Идеите му са и в основата на създаването на САЩ (не се шегувам), както и на немския романтизъм. В известен смисъл, без Плутарх нямаше да имаме Хайне, Хердер, Фихте и Новалис. Ясно?
***
Но не, вие не четете Плутарх, както и хиляди други, на чиито рамене можете да стъпите; вие нямате време, защото дават нещо интересно по телевизията. И, както казва един приятел, вашите мечти вече почти стигнаха отвъд Техномаркета на 7-и километър.
--------------------
Ако някой нещо – resparvae@abv.bg
![Ивайло [Noisy] Цветков](http://i2.offnews.bg/events/2014/09/29/394855/1411974384_3_152x110.jpg)
