Quantcast

Res Parvae ХI: БЦДП

Ивайло Цветков Последна промяна на 03 октомври 2014 в 12:21 14948 0

Напоследък разговарям с мнозина успешни българи, тип собствен бизнес и „хваната за гушата съдба” (Маркес в „Хроника”-та), и не чух нищичко окуражително. Обратното: стигнали сме сякаш до абсолютната задънена улица (ако допуснем, че има такава, защото по моему предстои). Един иска да се пресели в Солун, друг пищи от чиновническия рекет, на трети дори не му се говори. Само едно нещо е от значение у нас, отговарям аз (когато искат кураж от мен) – да се научиш да губиш.

***

Онзи, с красивия римски нос (поне според арлския скулптор), който е минал Рубикон, след битката при Фарсала започва твърде много да прощава. Това – плюс жените – го довеждат и до личните му мартенски иди. Как да не се сетиш за прословутата опасност от българското простоюлдно желание за твърда ръка, за бащина фигура. И ето, аз се безпокоя: Цезар отказва да се принизи до омразата към него, и това за враговете му е непростимо, плаща с главата си. Нашите обаче са изтъкани от чиста селска амбиция и мирис на преносени чорапи: те се отнасят – най-вече по места, но и централно – като тирани, и са пощадени от робския страх на всички дъждосвирци, които кълват дебелите им, хипопотамски гърбове.

***

Ето и алтернативна рекапитулация на прехода: неколцината ние, в центъра на столицата, живеем във Втория свят, често пътувайки до Първия. 80% от страната ни обаче живее в Третия. Въпрос към всички, с които си разменяме усмивки, включително досегашните властници и кандидат-депутати: щастливи ли сте с това статукво? Наистина ли смятате, че сте се спасили от Третия свят?

***

See? Vote right.

***

Към колегите „вляво”: всички знаем, че у нас няма действително „ляво” от коминтернови времена, само простодушна пропаганда. Ето хипотеза: у нас от 1949 насам има само дясно, което и досега се дели на „безсрамно дясно” (БКП, БСП, части от СДС, НДСВ, ГЕРБ, и най-вече ДПС), и плахи опити за „истинско дясно”, според чието обикновено разбиране – препрочетете по-горе за хората, взели в ръце съдбата си по Маркес – почтеният бизнес генерира работните места и националния продукт, а не съглашателство с държавата. Извинявам се, че опростявам.

***

Тази умишлено тиха предизборна кампания ви казва само едно – че вече всичко е задкулисие. Има такава деконструктивистка школа в англоезичния театър, при която разпадът е великолепен, пада не само „четвъртата” стена, но и сякаш всички останали. У нас обаче няма такава постмодерна красота. У нас Пеевски не само изкупи бившата свободна преса, но вече поглъща и сградите. Да бъдем Юрий Олеша за момент: Пеевски ще поглъща и ще поглъща и ще поглъща – сгради, животи, съдби, бизнеси – и накрая ще се пукне като боцнат с карфица.

***

Както и да гласувате, впрочем, ще спечели само една „партия” – БЦДП. Бойко, Цацаров, Доган и Пеевски.

***

И понеже стана дума за свинщини: Цветан Василев, казват, дал показания във Виена пред съдия, включително пълен списък с офшорните компании на наши политици и магистрати. Същевременно западното разузнаване, което знае от наште кой какви пари къде е набил, подметнало на Бойко, че няма смисъл да се прави – знаят всичко, особено за разни там „котараци” и за разни там ДПС-та. Съответно е бил предупреден от немците, че ако не извади въпросните от хранилките, няма да го обичат повече. И не само няма да го обичат, ами ако не успее да състави правителство с РБ, да търси „широка”, тип Меркел-коалиция с БСП. Но – въпреки новата американска линия на Доган – в никакъв случай да не допуска ДПС пак във властта.

***

И понеже стана дума за още по-големи свинщини: Цветан Василев, лека-полека, започва да се откупва – срещу обещанието да мълчи. Нищо ново под българското слънце, имаме традиции в този спорт още от Софиянски насам. Сърцето ми кърви за големите вложители в КТБ - но не много. Ще им го кажа с три думи: Бърни “Ponzi” Мейдоф. И онова възклицание на онзи хасидски равин: „Аз съм благословен, защото никога не съм пожелавал нещо, преди да го имам”.

***

Бойко, PR-смешникът, не мога да се въздържа: самият Ел Буитре Бутрагеньо му бил пожелал да гостува на Реал Мадрид вече „като премиер”, с което разсмя не само мен, но и кокошките. И най-вече не предвиди, че простолюдният гений веднага ще изкоментира как Бутрагеньо се е срещнал с Мутрагеньо.

***

Ето как се стече мачът Лудогорец-Реал Мадрид на живо (kudos to Mastercard): неочакван гол на Марселиньо/същинска дузпа от паника/измислена дузпа от паника/отменен чист гол на Роналдо/Лудогорец играе великолепно на контри/Анчелоти е принуден да пусне Хамес, Кроос и Бензема/Хамес и Марсело, overlapping, матират Кайсара в почти първата атака с Хамес, Марсело центрира и Бензема печели мача, щот в Разград са велики шампиони, не следят Ла Лига и не знаят, че когато любимото 4-4-2 на Анчелоти зацикли, в 4-3-3 Хамес се превръща в крило. Това е. Проста работа, футбол.

***

Дали да се гласува ли? Това винаги е било въпрос на интимен избор, и никой няма право да се намесва в него.

***

Мисля за всички нас, изморените от ситуацията, за факта, че е по-лесно да живееш със спомени – и дори да захвърлиш всичко, отколкото да се мъчиш с нови идеи. Мисля за Менандър, който пита един там аскет за разликата между страстния човек и безстрастния. „Страстният”, казва робът, „когато яде, усеща вкуса и му се наслаждава; безстрастният усеща вкуса, но не му се наслаждава”. Мисля, че ми трябваше доста време, за да се събудя от съня, в който тънат другите.

***

Мисля.

--------------------
Ако някой нещо с автора, знаете – [email protected]