Точно така. Всички вие, повече или по-малко, сте „Шарли”, само че не всички го осъзнавате. Защото “Charlie”, иначе нищо и никакво забавно-безотговорно седмично (hebdomadaire) издание, стана символ на нещо многопластово – например да започнете да отхвърляте един съвременен ирационален страх и да схванете, че току-що беше атакуван самият ни начин на живот и основни свободи. Специално у нас се налага да прогледнете през заслепителната плетеница от трагедиен кич и клиширани вопли тип „разстреляха свободата на словото”, през очакваното brio; вие сте родните „Шарли”, защото всекидневно ви отнемат свободата на мисълта, макар и без калашници – тихо, недоловимо, с „околовръстни” действия, финансова принуда и брутален brainwash, чрез немислимо и примитивно съешаване между реално и привидно, между същностно и „жълто”, между Мара и Буда.

***

Makes you wonder how the other half die, дет пееше покойният Хътчънс.

***

Дали убитите Шарб, Волински и останалите биха носили значки „Je Suis Charlie”? Най-вероятно не – те винаги се бунтуваха срещу масово установеното, дори срещу себе си, прилагайки дву- или дори трипластова ирония. Но и това вече не е важно. Важна е самата възможност за деконструктивистки подход при всякакви обстоятелства – била тя Charlie, или пък Трей Паркър/Мат Стоун.

***

Impish хуморът на Charlie: в България не се разбира, няма подобна традиция. Хуморът у нас и досега е на предмодерно ниво тип вицове за блондинки във в. „Труд” или, в най-добрия случай, носталгичен поплак към новогодишните програми със старите „смешни” актьори от Сатиричния; като сюблимно постижение се схваща единствено пародията, а шегата по българскому винаги трябва да се обясни. Накратко, след Стратиев нямаме нов Стратиев.

***

Какво е “impish” ли? Трудно е да се преразкаже. Ето ви пример от вече покойния БГ-вариант на списание Maxim, което (най-вече в британския си оригинал) се родееше с „Charlie Hebdo”: двама римски войници сковават кръста за Исус, а той ги гледа отстрани и казва, „момчета, не го правите както трябва – вярвайте ми, аз съм дърводелец”. Самоирония, anyone?

***

На другия полюс у нас, разбира се, са завършените, непроходими ганьовци като Валери Симеонов – каквито, впрочем, има навсякъде, включително в Първия свят. Моля някой да му преведе на долночифлишки на тоя за какво протестират ония с моливите.

***

Посред културологичната трагедия, издаваме и срамни звуци (сякаш „из нецензурния канал на Боримечката”), в сравнение с които онова “siiiiiiiiii(m)” на Кристиано Роналдо е като философско откровение.

***

Когато изкусителят Мара понечва да узурпира света на Буда, онзи го пита: „С какво право искаш да царуваш над вселената и хората? Нима си страдал достатъчно заради познанието?” Трябва да се прави разграничение между онези, които са платили скъпо и прескъпо за своето понечване към познанието, и масата други, на които винаги ще бъде отредено едно удобно, равнодушно битие, придобито без изпитания. И това е всичко, което трябва да се каже в памет на убитите френски журналисти.

***

Pardonne-moi, има и още нещо: those who would give up essential liberty to purchase a little temporary safety, deserve neither liberty nor safety. Приписва се на Бен Франклин, оня, дългокосият, който ви гледа строго от стодоларовата банкнота. И това е наистина е всичко по въпроса – стига да сте си го задали.

***

Отсреща, според нашите културни кодове, нямаме работа с индивиди в нашия цивилизационен смисъл, а с диви животни - препрочетете си Корана, 2:193-194, 4:56, или пък осмата Сура от мединските. Говорим за екстремисти от религия, която, като емоционална интелигентност и праг на сърдимост, още от 7-ми век насам много прилича на незряло, 15-годишно ученическо bully. Ergo, възниква въпрос, който е направо Камю-екзистенциален: ако си взел в стопанството си вълк, дразниш ли го, бичуваш ли го постоянно, опитвайки се да го превъзпиташ? И защо се изненадваш, че хапе? Идеологически, няма такова нещо като „умерен ислям”. Има крайно дързък цивилизационен посег – и дребният карикатурен френски вестник е само „трагически повод”, ако се доверим на Аристотел.

***

Но назад към малкия, български, втори свят. Сегашното четворно съглашение, сори за русизма, е вид „чванство” – т.е. нещо като глупашко, парвенюшко перчене (плюс липса на експертиза, но и, на моменти, съзнателен порив към зловредно действие) - само че без необходимия староимперски дворянски снобизъм. ГЕРБ, партията на полуеманципирания български селяндур (т.е. новото БСП), се опита да премести едни милиарди от частните пенсионни фондове към НОИ, подменяйки стратегията с тактика. И всички ние, за които мисленето все още е занимание, сякаш разбираме онзи римски сеирджия на Ромен Гари, възкликнал при вида на издъхващия на кръста Исус, „ха, още един неуспял”.

***

Те, реформаторите, „любимите”, се забавляват, и местят сериозни средства заедно и към Борисов (надявайки се, че ще откъснат поне крак или ръка), но истината е, че ако не броим министрите Москов и Иванов, както и единствения моментен визионер Кънев, реално не инициират истински промени. Превръщат се в дрехи, в които няма човек. И вече рискуват да стигнат до най-долния опортюнизъм, откъдето на юг е само Росен Петров.

***

Голямата жертва на това мачистко съглашение, ако не броим прословутата „средна класа” и бизнеса, е Кунева. Тя, милата, така и не успява да устрои своите хора в новото управление, всеки от които е сякаш еманация на фразата “one size fits all”.

***

Питали ли сте се защо в момента „карамелизират” Гриша Ганчев? Това е част от войната за наследството на КТБ, която е по-ожесточена и от войната за испанското наследство. Въпросът е кой ще наследи престола на българските бизнес-„Хабсбурги”. Никой не пести династични усилия; нещата минават през моментен вътрешен саботаж на мобилен оператор и стигат до генерално ангажиране на родната съдебна система, която се държи като Филип Д’Анжу, сякаш нашепвайки тихо „ми няма вече Пиренеи”.

***

Казусът „БДЖ” е всъщност казусът „НКЖИ”. Простичко казано, железопътната структура са „новите магистрали” – т.е. това е най-новият хийтсийкър в своеобразната популярна класация „у нас мафията си има държава”.

***

Те бързат – о, как само бързат, сръчните крадливи джудженца. Защото, кой знае, още тази година може да се отиде на предсрочни избори, а и вечните им врагове (по Тери Пратчет) – европейските тролове, са на ръба на търпението и може всеки момент да ги извадят за ушите от златоносните мини на еврофондовете.

***

Лека-полека, нещата си отиват към първия мандат на ГЕРБ. От предишния звезден каст липсва единствено Цветанов – в ролята на антагониста все повече ще „виждате” Московски. Има и още една дребна промяна: по пътя на чистата аристотелова логика, можем да заключим, че шефовете и особено шефките на политически кабинети все повече трябва да внимават и да „усилват охраната”, когато натискат бизнеса от името на своите властови патрони.

***

Пактът за ненападение между ГЕРБ и ДПС? Да? Какво „пактът за ненападение между ГЕРБ и ДПС”?! Той си е там.

***

Ето идея, а вие преценете дали е сериозна: да се създаде „черезвичайный” орган за разследване на офшорните връзки, щот без него, по сегашното законодателство, всички разследвани са като жителите на Рио в мечтите на гражданина О. Бендер – до един в бели панталони. Може да го кръстят „Оф” – в чест на болката, която би трябвало да причини.

***

Ние нямаме кой знае какъв шанс, освен да се появи някакъв наш Емпедокъл, и то от „западен” Акрагант – т.е. да се върне от Запад някаква печеливша комбинация от философ и добре образован технократ. (Но без да е скачал в кратера на Етна, за да ни докаже, че е нещо повече.) И тъкмо той да установи наново своя българска космология, да ни припомни четирите основни граждански стихии. Не саморасъл батюшка като Борисов, който не знае нищо за нищо („Бойко и Кубрат играят шах” е най-краткият виц) и се учи в движение, а някой крайно диалогичен и образован. Този наш трябва да е в състояние да обясни промяната, да плюе на монизма и да гледа на развитието на нещата като на нещо регулирано от необходимостта, а не от някаква негова лична цел. Няма нужда да открива въздуха като отделна субстанция: достатъчно е да не иска да краде и от него.

***

Но и още по-важно, на първо време: сегашният наш, не-древен балкански, дебел и неприятен „Емпедокъл” да не ни тика към новогръцки сценарий, както го прави в момента със заемите. И ако има истински питагорейски съмишленици като Кънев и Москов, да се вслуша в тях. Казват, че Питагор, подобно на Св. Франциск по-късно, проповядвал дори на скотовете – в екстатично откровение. Но нашите „питагорейци” днес не разбират, че с моментното съглащателство разсипват и малкото новоизлюпена гражданска енергия.

***

On a different note, една малка паралелна драма: Карбовски бил глобен за „сексизъм”. Това ме възмути не на шега, защото Комисията за защита от дискриминация (проекция на БХК) видимо се чуди как да оправдае своето провинциално чиновническо съществуване. Не пипайте Карбовски, моля – за 25 години у нас няма и петима добри „писачи”, аз знам най-добре. И, по моему, БХК може да си го НХК отзад, с помощта на страп-он КЗД. Ще се радвам, ако ме съдите за хелзинкска дискриминация, защото се държите като току-що назначен катаджия. И не проумявате, че Карбовски е нещо друго, нещо отвъд обществено приемливите лицемерни глупости, нещо, което от години произвежда смисъл – колеблив волтерианец, когото трябва да пазим като очите си.

***

Измислената драма с пенсионните фондове е пределно ясна: Горанов/Борисов искаха да дръпнат едни частни пари към ГЕРБ, но Европа ги плесна през ръцете, защото голяма част от тези пари са инвестирани на западни пазари. Това е, нефилософска точка. А Борисов и до момента си мълчи по въпроса като един вид „женски” Борисов.

***

Бойко, този изумителен наш Тартарен Тарасконски, плава като полусляп, накъде го отнесат ветровете. До такава степен няма истински, нетърговски съмищленици, че си няма дори свой Родриго де Триана, който да се провикне от мачтата: „Земя!” Но, както казват простите хора, за всеки влак си има пътници. Днес най-много са неговите от ГЕРБ – за трета класа.

***

Да не забравяме и един важен бойковско-КОЙ детайл: ББР остава да подкрепя медиите Му – но медиите Му са по-лоши от медиите Ви, yo. Защото, yo, те са като Гогол в Йерусалим, който казва, че там скучае „като на някоя руска гара”.

***

Местан пише на NY Times? Ще пукна от смях. Това е все едно родният в. „Акордеонна магия” да се сърди, че в САЩ акордеонът вече не е на такава почит, каквато заслужава. Като изключим смазващата провинциалност на този акт, истината е следната: Местан се обижда на „проруски”, защото руснаците отказаха местния чудовищен рекет за „Южен поток” (и особено на голямата петорка „строители”). Наште настояват, че докато не си вземат тяхното в милиарди рушвети, няма тръба, извините меня (а за „европейски правила” става дума само формално). Но и тъкмо затова „Южен поток” хич не прилича на замразен проект, въпреки „турската” връзка; вървят дейности по него, например отчуждаването на парцели и т.н. Забележете: каквото и да ви говорят, „Южен поток” ще е „жив” още дълго, поне докато КОЙ не изяде капитала на дружеството. Става дума само за няколко стотици милиона, но да не си разваляме философския поглед.

***

Казусът с новия министър на образованието ни тика към стар дискурс – че битуването в публично качество у нас често ражда чудовища. Проблемът с въпросния Танев има два аспекта – първият е свързан с подбора на назначения, а вторият – с факта, че честото фиаско на тези назначения се дължи първо на липсата на предварително проучване, и второ, на що-годе адекватен PR-съвет. Двата проблема винаги се преплитат. След сложни разправии в случая, РБ получават еди-кои си министерства и комисии – и, не щеш ли, сред тях и образователното (второто най-важно, поне според идеалиста в мен). РБ, разбира се, нямат готови и обучени хора за нищо (не че ГЕРБ имат) – и под напора на краткото време за решение (или пък по силата на, както викат руснаците, „кумовство”, или и двете) предлагат смело хора. Изведнъж се оказва, че министър Танев – без значение дали има или няма някакви мениджърски способности и експертиза – не е готов за публичната си роля и не знае, че онова, което споделя на четири ракии, не става за новата му битност. Донякъде трябва да бъде разбран психологически – сега му е паднало „да се поизприкаже човекът” (по Алековия герой), но това няма нищо общо с политическия PR. (Съвсем отделно от факта, че говори глупости. Какво е следващото? Къв е оня съмнителен евреин от Линкъншър, с ябълката по главата?)

***

Танев, сам по себе си, вероятно е съдържателен човек, кой знае - но е блестящ пример как иначе съдържателни хора не са готови за публичността (нещо като Вежди Рашидов, който може би владее бронза и длетото, но от охрения му мустак и кебапчести изявления винаги ще лъха на соц-чалга). Поведението в публично качество е съвсем отделен талант – имаме дори блестящ пример за премиер, празен отвътре като гроба на Иисус, който се справя сносно, и който дои талантливо самата идея за amour-propre. (Друг е въпросът какво би казал Русо за подобен човек.)

***

„Блестящ” ли казах? Не, да не забравяме нивото на публиката, което е всичко друго, но не и блестящо. В първия свят реплика като „аз съм прост, и вие сте прости, и затова се разбираме” би означавала моментална политическа смърт, или поне дълго остракиране. Не и у нас, във втория свят. И аз днес се чудя: къде отиде „добрият материал”? Къде изчезнаха късните соц-семейства, които събираха цели библиотеки вкъщи, и четяха, и правеха несъзнателен културен скок напред? Къде отиде онази интелигентна невяра към казионното, която тайно да презира соц-феодалната власт през 80-те, и която да живее истински културен живот, въпреки препятствията? Как се стигна днес до тази наша културна „разпутица” (както руснаците наричат непроходимата тамошна кал по пътищата пролет и есен)?

***

Отговорът е труден, но има нещо общо с това, че никога няма да бъдем меритокрация, и винаги, дори с уж най-добри намерения, ще назначаваме някакъв непригоден за обществена дейност „свой”. Но, както казва Маяковски, всеки, който днес не ще да пее с нас – той е против нас.

***

Симеонов, Каракачанов и сумашедшият напоследък Волен са описани великолепно от Ботев още през 1873-та: „Патриот е - душа дава/За наука, за свобода;/Но не свойта душа, братя,/А душата на народа!”

***

On a far, far less significant note: честито, БСП вече на практика не съществува (или, ако съществува, се държи като хамелеон върху шотландско каре). Дълго се борихме за това, но сега някак няма удовлетворение, по-скоро лека тъга. Вече дори е смешно: КПСС-БКП, зал взорвался бурными аплодисментами, зал хлопал вождям, вожди хлопали залу – и прочие съветски тъпотии. Накратко, БСП е „нечем жить, нечем дышьть”, sic transit и т.н. Всичко там е старозаветна тъпотия и удивително лош вкус, досущ като в коледната картичка на Миков. Прощайте, ребята.

***

Да не забравим да помахаме за сбогом и на Бареков. Помнете, моля: политическите растиняци у нас винаги ще приключват като рюбампрета.

***

Помните ли Сантяго Насар? Съдия-следователят бил толкова изумен от липсата на доказателства срещу него, че на места работата на адвоката му – т.е. ние, които дърпаме част от своите сънародници напред, въпреки тяхната несъзнателна чалга-съпротива – изглежда осакатена от отчаянието. („Дайте ми един предразсъдък и ще обърна света”, казва този архимедово-маркесов герой.) Но Сантяго Насар сте вие – самото ви поведение, дори във всекидневния живот, трябва да е доказателство за невинността ви, а невинността трябва да се доказва през цялото време, и най-вече пред себе си. Ако не го правите, винаги ще бъдете извършителят на опозоряването – като безотговорна публика.

***

Всъщност вие още не сте „Шарли”. Повечето от вас трябва да носят фланелка с надпис “Je Suis Peevski”, защото допуснахте сегашната чудовищна подмяна на свободата на словото – след дългогодишни наши усилия. И забравихте, че свободният [атински] гражданин, както казва Сократ в един от “Диалозите” на Платон, трябва да е неподкупен като мъртвец. „Шарли Ебдо”, с цялата си съмнителна фриволност, честно изпълняваха тази стара повеля, и платиха с живота си. А вий? Вий сте идиоти и вечни късметлии - като Люз, който се успа и избегна клането.

***

Но хайде за край да се сдобрим с чудесен цитат от Куприн – „человека можно изкалечить, но искусство все перетерпит и все победит”.

----------------

Ако някой нещо с автора – [email protected]