На прощаване

Започва последното издание на „Конструкция“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Бързам веднага да кажа, че спирането му не е репресия срещу свободата на словото, нито епизод от позиционната война, която трети месец се води между ръководството на националното радио и част от журналистите в него. Не съм взимал страна в нея досега и нямам намерение тепърва да го правя: мнението ми и за свободата на словото, и за мисията на обществените медии, и за заплащането на труда в тях, доста се различава от позициите и на двете страни в конфликта. Ако изобщо принципи и ценности стоят в неговата основа. Лично аз дълбоко се съмнявам в това. Ако стояха, и двете страни би трябвало да ги защитават по друг начин. Най-добрият, който ми хрумва, е да се вгледат в реалността зад оградата на Старата къща.

Зад тази ограда абсолютната свобода е недостижима – и за пушачи, и за непушачи. За да я има изобщо, преди да са установени демократични традиции в обществото, е добре да се определят пределите на ограничаване и механизмите на защита. За обществените медии, финансирани от бюджета, свободата на словото означава ненамеса на държавата в конкретното отразяване на факти и събития, за разлика от бюджета, принципите, отговорностите, критериите, чието определяне Е работа на държавата. Който не приема това, би трябвало да работи в частна медия, където въпросната свобода се изразява в намирането на разумен баланс между политическите и икономически интереси на собственика, и възможността на журналистите да отразяват многообразието на мнения в обществото. Чудя се как ли „репресираните“ колеги от обществените медии, с тяхното разбиране за свобода на словото, биха постигали този баланс в някоя частна медия...

Сега обаче говорим за обществения баланс, който БНР и БНТ съгласно чл. 6, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията са задължени да осигуряват. Той е невъзможен. Няма как предаванията, цитирам, „да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“, най-малко защото различните идеи и убеждения са неизброими. Но никой не възразява срещу този витиеват текст, защото знае, че е неприложим. Или, което е същото и дори по-лошо – приложим като морков или като бухалка – според случая. Но не и като професионален стандарт.

Да, свободата на словото е основна демократична ценност. Но българската демокрация по всеобщо признание е фасадна. А щом демокрацията е такава, каква очакваме да е журналистиката, която кореспондира пряко с общественото разбиране за демокрация? Ако демокрацията боледува, свободата на словото се потъпква. И това не е летен грип. Хронично е. Опасявам се, че за някои е и нелечимо. Колкото повече зависими журналисти - толкова по-ниско обществено доверие. Колкото повече примирени журналисти - толкова по-обезверена аудитория.

Иронично, именно предаванията, които „отразяват различните идеи и убеждения в обществото“, най-често обезверяват слушателя. Не го информират, не го възпитават, не го образоват. Може би го забавляват – до момента, в който говорилнята в студиото му дойде в повече и завърти копчето.

Смея да вярвам, че случаят с „Конструкция“ не беше такъв. Всъщност, в предаването ви говорехме предимно за Свободата. Свободата на индивида, свободата в икономиката, свободата в политиката. Нескромно си мисля, че думите за свобода не са отлетели без следа.
Но ще трябват още много думи и поне малко дела. И време - двадесет и пет години не стигат нито за промяна в политиката, нито за промяна в икономиката, да не говорим за промяна на индивида. Очевидно ще трябват четиридесет. И Моисей, който да води българите през пустинята. И Господ, който като огнен стълб да води него.

Кого обаче смятаме за Моисей? И вярваме ли в Господ?

Ще трябва да си изясним това. А дотогава ще живеем със спомени – аз, че съм правил това предаване, вие – че сте го слушали. Пък да видим какво сме конструирали.

Още по темата

27/06/2015 Анализи

Законът - между Пекин и Пхенян

20/06/2015 Нашите автори

Хубава работа, ама циганска

30/05/2015 Нашите автори

Когато Гърмен удари...