Когато Гърмен удари...

Масовият бой между българи и цигани в Гърмен миналата събота, предизвикан според първите от безчинствата на вторите, ме накара да си спомня за Яворов. Не защото „изтече“ вечерта преди тазгодишните матури, а заради част от анализ на най-известната негова пиеса, който ми попадна в интернет: „В центъра на „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” стои съвременният човек с неговите преживявания, сблъсъци, морални сътресения. Реалната му съдба на индивид, обременен с наследствени предразположения, формира драматизма на битието му“. С типичния си висок наратив Местан вероятно би описал мотивите на циганите да крадат и така. Но не са толкова важни мотивите, а резултатът: спазващите закона граждани не са защитени от държавата. Тя нито ги пази, нито им позволява да се пазят сами.

А те могат да го правят. Как ли? Отговорът е много прост. Даде го дядо Божик от Гърмен, показвайки пред телевизионната камера законно притежавания си пистолет. Много негови съселяни също заявиха, че ще си купят пистолети. В момента обаче притежаването на законно оръжие не е право, а привилегия. Трябва да докажете, че имате «основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение” за притежание на оръжие. Например да сте охранител, или касиер, който пренася големи суми пари, или колекционер, или ловец, и т.н. Ако не сте, трябва да разчитате на „органите на реда“ да ви пазят. Или на Господ. А в Гърмен той отдавна не е патрулирал.

Така че вместо пак да дъвчем нашироко заплахите за етническия мир или да ровим надълбоко за социалните корени на престъпността, по-добре да помислим при какви условия един гражданин трябва да може да притежава и да се брани с оръжие.

И този казус не е сложен. Всеки, който има право да гласува, трябва да има право и да притежава законно оръжие. Всеки, чиито живот, имот и чест е застрашен, трябва да може да се защити с него. Което означава, че режимът на притежание трябва да бъде либерализиран, а статутът на неизбежната отбрана в Наказателния кодекс - разширен. И всеки, който ви нападне с оръжие, сам или в компанията на други бандити, който незаконно проникне в жилището ви, който ви заплаши нощем в тъмна улица, и т. н., да знае, че рискува живота си.

Така беше за кратко време през 1997-ма, когато мутрите вилнееха. Сега според член 12 в Наказателния кодекс няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана само ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. При нивото на битова и организирана престъпност в България в момента, тази уредба на института за неизбежната отбрана не помага на нападнатия, освен ако полицията случайно не е на мястото на нападението. А тя най-често не е. Не й е и това работата: задачата на полицията е да разследва извършеното вече престъпление. А задачата на гражданина, който се сблъсква лице в лице с престъпника (или даже с няколко престъпници), е да се защити. За какво е по-нужен пистолетът – за разпит на свидетели, или за самоотбрана?

Прохибиционистите, тоест противниците на притежанието и употребата на оръжие за самозащита, твърдят, че оръжието не помага на обикновения човек, защото престъпнците са по-подготвени от него. Няма доказателства за това. Има за обратното – дори само знанието, че някой има оръжие, е спирал престъпниците да го нападнат. Защото бандитите търсят забавление или лесни пари, не си просят куршума.

Прохибиционистите твърдят, че ако всички имаме оръжие, ще се изпозастреляме. Навярно смятат гражданите за потенциални престъпници, които само чакат да докопат пушка или пистолет, за да гърмят по всеки, който не им е симпатичен? Или пък съдят по себе си?

Отнасяйки се прекалено хуманно към престъпниците, държавата се отнася нехуманно и изключително несправедливо към спазващите закона граждани. А защо – защото бандитът е по-безопасен от гражданина ли? Или защото е по-трудно да бъде хванат и наказан?

Да се лишават спазващите закона граждани от оръжие е толкова „разумно“, колкото да им се забрани ползването на кибрит (ами ако направят пожар!), да се къпят (ами ако се удавят!), или да ползват автомобили (ами ако сгазят някого?) Това е все едно да разоръжаваш собствената си армия пред лицето на неприятелската – с надеждата да пребориш насилието, без да се противиш на злото.

И Бойко Борисов мислеше така. На 12 март 2012 г., запитан за ширещата се битова престъпност, която засяга най-много хора, но борбата с нея не е приоритет на МВР, тогавашният и сегашен премиер заяви пред бТВ: „Моето мнение е, ако може да се подразбере: който влезе там, да си носи последствията, каквито и да са те. Без да го казвам на глас, съм готов, ако влезе в парламента, да го подкрепя, това ми е виждането. В дома ти никой не е по-голям от тебе“, заяви премиерът.

Но май си е променил мнението. Е, тогава ехото на Гърмен дълго ще заглъхва. И никой няма да е в бяло, ако се върнем към Яворов. Още по-малко – с вейка от маслина.

Чуйте анализа на журналиста и председател на Института за свободен капитализъм "Атлас" - Калин Манолов, в предаването "Конструкция" по БНР.

Още по темата

23/05/2015

Анализи

"Централизираната образователна система произвежда функционална неграмотност"

04/04/2015

КОЙ си иска социализма

28/03/2015

Как да преборим политическата корупция

07/03/2015

Анализи и Коментари

Тази скъпа, скъпа Свобода

Следете новините ни в GoogleNews