Из делниците на един луд (3-7 ноември)

Понеделник, 3 ноември

След пет часа преговори в неделя, късен следобед, Томислав Дончев информира: „От ГЕРБ сме съгласни и на вариант, без Борисов да е премиер. Бихме подкрепили Радан Кънев за поста, ако това ще гарантира стабилно правителство”.
По-късно добави: „Защо не г-н Кънев? Предложението ми отпреди няколко часа съвсем не беше шега.”
Да, бе! Хич даже. Радан премиер, а Бойко шеф на МВР. Или главен секретар, че познава работата. Не, това не е шега, това си е таш… пардон, сещате се.

Карикатура Илиян Савков

„Стандарт” наставя лайняното въже, още веднъж извинете: „Стреснаха Радан, канят го за премиер”. После именни и най-вече безименни гербери захапаха „неновината” и отпочнаха подписка „Не искаме Радан за премиер!” После почна една престрелка с песни из Фейсбук, в която се включиха и главните преговарящи – Бъчварова, Томислав, Радан. Цирк. Като пубери се подбъзикват. Стивън Кинг има един израз – „полубертети”. Сега разбрах защо му е бил. За да обозначи хора, които би трябвало да са излезли от пубертета, ама не са…

Ако следите медиите, вината е изцяло на реформаторите. „Труд” „научил” (и „Стандарт”, и другите пеещи медии), че преговорите буксували заради амбициите на реформаторите за постове. Искали 8 министерства, нам колко си областни управители, хиляди шефски места в агенции и комисии… („Преса”: „Реформаторите рекетират Борисов за половината министри”!) Даже били поставили условие в техните министерства да няма замове от ГЕРБ. Ако това е верно, на тия им е изпила чавка акъла. Но едва ли… В смисъл, че едва ли е верно, а тя чавката може да си е свършила работата… Представят си, че като асоциират ПФ, ще се избегне ДПС. Със 126 депутати едно лошо време да хване и няма да съберат кворум да отворят парламента. Да не говорим, че идат и Брисбейн, и Калифорния… Пък ще има и командировки на групите за приятелство с Бангладеш, Буркина Фасо… Лично ние никога не бихме пропуснали да видим Уагадугу…

Като споменахме „Труд”. Голям текст под заглавие: „Кой разпространява инфекцията „КТБ”. Вместо автор пише: „От редактора”. Сигурно става дума за редактора на отдел „Бизнес”. Но може да става дума и за главния редактор. Макар, че не е стилът на Блъсков. Куртоазно е написано, а той, както е известно, е рогач. Та мисля, че „Редактора” е псевдоним на Пеевски. Не може толкова години да гледаш как се списват вестници и накрая да не пропишеш. Дето е речено, с гледане кучето касап става…

Пък от други две страници в „Труд” под заглавие „Избягваме газови кризи след 2016 г. с „Южен поток” разбираме, че фирмите на Пеевски вероятно са се завърнали сред строителите на проекта, или поне са получили сериозни обещания за това. От кого? Ами сетете се, не може да чакате всичко да ви дъвча като на малки мисирчета. Така, де! Смятате ли, че медиите на Пеевски бранят опълченски Борисов бадева?

„Два милиона българи са с мозъчно заболяване”, твърди проф. Николай Габровски, началник на неврохирургията в Пирогов.”
2 млн.! От тия 2 млн. на 1 млн. да са им засегнати мислителните процеси и ето ти го обяснението за изборната победа на ГЕРБ. Но е възможно да са и повече, щото трябва да се обяснява и ББЦ, и Атака…

Може да ви се стори, че неправилно интерпретираме данните на професора. Но то е защото напоследък се опитваме да намерим някакво оправдание извън нас за това, което се случва у нас. В смисъл на обективни фактори, които ни карат да се изявяваме като прости и бълбуци. Антропологически фактори, които са ни наследство, здравни фактори, които не зависят от нас… Такива работи. Защото като ида в чужбина, викат: „А, българин…” И се учудват, но не приятно. Посрещат те като българин и после, ако евентуално успееш да им надмогнеш предразсъдъците, може и да преразгледат присъдата. В смисъл да я намалят, но не и да я премахнат.

Сега например във Франция викат българин с конотация. Но не заради циганите, а заради циганията на министъра от правителството на Орешарски Иван Данов, който през 2004-5 година засмукал 15 хил. евро от френските социални фондове, докато преподавал и правел бизнес в София. И сега френският канал М6 излъчвал филм с негово участие.

Пък 11-членна делегация от пловдивчани, главно общински лемури, воглаве с кмета Тотев, отишла да оставя добро впечатление в Япония. Само четвъртият зам.-кмет Петър Зехтински, бивш футболист, останал да управлява общинските дела. Съобщавам го това, за да знаят майничките къде им е кметът, а не че нещо го упреквам. Тази делегация не е някой нахален рекорд, та да прави впечатление. Без изобщо да се напъвам си спомням как през 2002 г. Найден Зеленогорски заведе 13 общинари за 10 дена в китайския град Дзинджоу, та да се побратимяват с Плевен. Ще речеш, че са агитирали поотделно и поименно жителите на Дзинджоу. Общината Плевен имаше по него време 5 млн. дългове. А пловдивчани са богати, бълха ги ухапала.

„Ирландци се бунтуват, искат им пари за вода”. Боже, тия са същи цигани! Не искат да плащат водата. Защото досега не били плащали, та затова. Точно както циганите в Бяла Слатина: „30 години не сме плащали, сега се сетиха…”

Вторник, 4 ноември

„Стандарт”: „Пенсиите скачат с 2,4% догодина”.

Пенсиите, не бързайте да се радвате! Защото, първо, това го съобщава служебния министър на прощаване, колкото да го запомните с добро. Второ, той не е казал, че скачат, а, че може: „Има вариант това да стане при прилагане на швейцарското правило…" Човекът разсъждава чисто теоретично. И от цялата тази теория „Стандарт” извежда обещание: Пенсиите скачат с 2.4%. И как ще кажете на два процента скачат, бе, маскари?! При тоя богат език! Мърда, помръдва, размърдва, шава, пълзи, лази, пъпли… Но скача?! Стефка Костадинова скача!

За Лидия, дето се запали пред Президентството, мислех изобщо да не пиша. Но ме вбеси лицемерието на в. „Преса”. На първа страница турили коментар на д-р Михайлов: „Тази трагедия не бива да удовлетворява медийния инстинкт за сензация. Подобен акт не бива лекомислено да бъде идеологизиран и романтизиран, тъй като поражда риск от подражание, което означава, че медиите имат максимална отговорност да коментират сдържано…”

В знак, че са разбрали посланието на доктора, колегите плеснали до него една огромна снимка на горящата жена и няколко човека, които се опитват да я гасят с подръчни материали. И в стремежа си да са сдържани, посветили и цялата 8 стр. на случая…

Толкова хора у нас едва удържат душата и тялото си заедно, че им трябва само пример… Преди години американският социолог Дейвид Филипс беше проследил 25 случая на самоубийства, оповестени от вестниците, и констатирал, че след всеки от тях имало по 57 самоубийства повече от обикновено.

Врабчета в Европа изчезват. През последните 30 г. били намалели с 421 млн., съобщава научното списание Ecology Letters.
Пасер доместикус, нашата домашна птица, изчезва.

„Колкото и да са красиви лястовичките, на есен отлитат в разкошните страни, а врабчетата си остават тук, делят с хората и студ и нужда. Това е истинска пролетарска птица, която кълве горчивото си зърно. От дългите унили несгоди на земята могат да погинат всички нежни създания, но селянинът и врабчето ще останат и ще изтраят до топъл ден.” (Платонов, „Чевенгур”)
Обаче на, и врабчетата са почнали да се предават. И остават само селяните...

Гледната точка на лястовичката е изложена най-справедливо в една приказка на Андерсен, за която съм ви информирал своевременно и нееднократно. Лично ние уважаваме ластовичката и всички прелетни птички. И много им завиждаме, че си имат по няколко родини и една като се издъни… И някои хора са го постигнали. Познавам едни, които живеят по 6 месеца в САЩ, 6 месеца в Бегето. Средно им се пада доста приличен живот. Лично ние, ако имахме криле, щяхме да сме отлитаща птичка, птичка невъзвращенец. Но когато все още имахме криле, не знаехме някои истини, а когато ги научихме, крилете ни вече бяха закърнели, рудиментирали казано по народному. Поради неупотреба…

А истината е проста. В тази държава, ако не си далавераджия, имаш само два варианта: да станеш далавераджия, или да събираш трохите от софрата на далаверата. Демек да се научиш да броиш дребни пари. Тука хората се делят на прости и богати. И затова хубавите идеи се провалят на българска почва.

Чета, че догодина Столична община щяла да организира система за даване на велосипеди под наем. Кметството щяло да закупи 280 колела и да изгради 28 стоянки. Общинският съветник Зафир Зарков вика: „Цената ще бъде възможно най-ниска, 15 до 20 лв. за ден.”

За 20 лв. ще се возя половин ден на такси бе, алоу! Или ще си ходя с колата, това са 10-20 часа паркинг в зависимост от зоната. А мога да си наема и рикша и некой индобългарин цял ден да ме развежда из столицата без да правя по-голямо лично усилие от това да се почеша.

Далаверата, далаверата еб… майката на всяка добра идея на българска почва!

През 2010 г. Фандъкова обеща да построи 100 км. велоалеи в столицата. И каза, че обмисляли да се купят велосипеди, които да се дават под наем за 1 евро, както е в ЕС. Да, в ЕС наистина е така. През 2007 г. кметът на Париж Бертран Дьоланое купи 10 000 колела и откри над 750 пункта за наемане. Даваха ги за едно евро на ден. Което по какъвто и курс да го минеш, не прави 15-20 лв. Ако един велосипед излезе на общината 500 евро, то за изплащането му ще са необходими 50 дни. И след това почва да печели. Такава яма не се изпуска! Само че той за 500 евро трябва и свирки да прави, да ме прощавате…
„Фризьор самурай подстригва със сабя във Виетнам”, съобщава БГНЕС. Некой си ексцентричен фризьор Нугиен Хоанг Хунг, известен с прическите си „Трудна за рисуване”, работел с 11 ножици едновременно. Специалитетът му бил постригването с
японска самурайска сабя.

Самураят фризьор в действие

Абе, знае ли някой колко ще излезе едно пътуване за двама до Виетнам? Нищо кръвожадно нямам на ум. Просто малко да охладим ентусиазма. Щото, съгласете се, че по два пъти месечно да ви изненадват с нова прическа и нов цвят, е малко ексик. Тя добре, че фризьорката ми е позната, та при случаи, които граничат с промяна на самоличността, ми звънка и ме предупреждава.

Сряда, 5 ноември

ПФ отказва да подкрепи правителство на Борисов, ако в програмата не влязат някои техни приоритети. Като например: ангажимент за промяна в Изборния кодекс и ограничаване на вота от страни извън ЕС; ангажимент за пълна ревизия в енергетиката и изваждане на светло на всички енергийни мафиоти; завършване на оградата на границата с Турция; спиране на изсичането на горите; мерки срещу растящата битова престъпност и съответно увеличаване на правата за самозащита; ограниченията за детски добавки за над 3 деца...

Трудно можем да възразим срещу някое от точно тези искания. Например за самозащитата. Ако този дедо от Хасковско, дето са го пребили заедно с бабата с колове в дома им и са ги плашили с резачка, та да кажат къде крият парите, беше извадил отнякъде пушка и беше застрелял тия уроди, сега щяха да го съдят за убийство. Евентуално при смекчаващи вината обстоятелства. Законът е такъв, че ако ти влезе бандит в къщата, можеш само да го помолиш да си иде.

Пък Рамадан Кънев направо неузнаваем. „Ние, вика, никога не сме оспорвали правото на първата политическа сила да излъчи премиер и това е Борисов.” Казвам Рамадан, за да избягна конструкцията „лъже като циганин”, защото не е коректна. Никога не са отричали, освен може би стотина пъти последните три месеца. Интересно дали е получил концентрирани сърбежи на едно място. Щото предполагам, че доста избиратели, доверили се на августовската декларация за лустрация на Борисов и Цветанов, са му пратили послание…

"Аз съм в обещание пред българските граждани, че няма да подкрепя правителство, в което Борисов е премиер…”
Вече не е в обещание, да знаете. Като Павел по пътя за Дамаск той е получил просветление, прогледнал е…

Понеже не стана дума за Кунева… Карикатура Христо Комарницки, в. „Сега”

В „Труд” интервюират Петър Митев и Андрей Райчев за мажоритарната система. И те правилно си казват какво би могла да донесе и какво със сигурност ще отнесе. Помежду другото ги питат дали сегашният политически елит не се е оял много и не се нуждае от смяна, от нови хора. Райчев вика: „Нови хора – това се повтаря като мантра. В последните три парламента повече от половината депутати са нови. Аз ги броих и излезе, че от 240 над 140 бяха нови хора. И даде ли нещо това? Нищо!”
Тука е прав. На този етап ние избираме новите хора от старите българи, щото още не сме произвели нови българи, различни от нас. Па и не знам дали някога ще произведем…

А на въпрос дали не трябва да се опитаме да изберем честни хора в управлението, Райчев вика: „Това е абсурдно, както е абсурдно да избираме най-честният човек за шофьор на колата. Трябва да изберем човека, който знае да кара и накъде да кара. Това са главните качества на шофьора. Най-честният човек, първо, не знае накъде да кара и, второ, може би изобщо няма шофьорска книжка…”

Райчев, а дали не можем да постигнем компромис? Да изберем например най-честния сред шофьорите? Не, че имам някой предвид точно сега, но по принцип… Най-добрият шофьор, ако е нечестен, може да ни открадне крайната цел на пътуването, че и посоката може да ни смени… 25 г. ни шофират уж към Европа, а стигаме все до Света Петка в тръните…

А може и нас да смени. Имаше такъв случай в Зимбабве. Един превозвал пациенти от психиатрията на Хараре в Булавайо. И спрял в крайпътно капанче да пийне една бира. Когато се върнал намерил автобуса празен, а двайсетте пациенти изчезнали. За да си нема ядове отишъл на близката автобусна спирка и качил 20 пасажери от опашката и ги откарал право в болницата в Булавайо, където бързо ги предал, предупреждавайки, че някои от тях са особено буйни. Персоналът се усъмнил едва след три дни поради съвпадението в разказа на всичките 20 “пациенти”…

Много мразя моралния релативизъм! Крайната му спирка е твърдението, че в политиката, в управлението, важна е ефективността. Това са модерните макиавелисти, благодарение на които днес се смята, че в политиката няма място за морал. Има успех и успехът е важен.

Четвъртък, 6 ноември

Честито, граждани! Имаме си правителство – дясно центристко с ляв уклон. Първо ГЕРБ и РБ подписаха споразумение за коалиционно управление. После ГЕРБ и ПФ подписаха декларация за подкрепа. После ГЕРБ подписа и с АБВ.
„Целта на възприетата документална и пространствена символика, пише Медиапул, цели да покаже, че РБ нямат отношение към съпричастността на АБВ към коалиционното им споразумение с ГЕРБ.” Значи АБВ ще подпомага само герберската част от правителството, но не и реформаторската.

Колаж неизвестен автор

Другата лека олигофрения е, че Ивайло Калфин от АБВ ще е социален министър, обаче от квотата на ГЕРБ. Което дава възможност на Параванката да заяви: „Не сме част от коалиционното споразумение…” Не са, не са… Обаче Калфин става и четвърти вицепремиер.

ДПС написа донос срещу ГЕРБ и РБ и го прати на шефа на ЕНП Дол. Докладва му, че двете партии са пренебрегнали съветите му и продължават да се събират с лошите момчета от ПФ. На агата му е криво, че Борисов му се изплъзва и няма да може да го държи за деликатното място. А с присъединяването и на АБВ, Борисов би могъл напълно да се еманципира от агите. Ако иска…

Другояче беше замислена работата, но подцениха мерака за власт на някои българи. Като лизера на СДС Божидар Лукарски например. Безподобно перде. Вика: "Бих бил министър"… Просто министър... На спорта, на транспорта, на експорта, на аборта… Извинете, увлякох се, но той почна пръв… Желанието му да стане министър може да бъде проследено и на клетъчно ниво. А за икономиката даже бил подготвен. Юристът Лукарски!

Винкел, какво да ви кажа повече. Да ме прощават в Перник… Постът, вика, изисква по-скоро мениджърски, отколкото икономически способности. А мениджърски при него бол! Натрупал ги е като секретар и зам.-кмет на район „Младост” - всичко 3 г. За такива като Лукарски ние изковахме специален термин – наблюдеятел. Което съдържателно е синоним на директор на водопад. И това е по-добрият вариант. Щото на моменти се притеснявам, че от него може да излезе един изключителен обществен вредител.

И как ококорчено гледа. Прилича на „анимационен глупчо, който току-що е поставил пръст А в контакт Б”. Извинявам се, ако ви се стори, че гледам на Лукарски церебрално, но той се е напънал да ни управлява.

Червеният бунтар Георги Кадиев обяснява разочарованието си от правителството. Същите работи, от които и ние сме разочаровани. И между другото казва: „Затварянето на КТБ е лош вариант… Срещал съм се с 99% от българските банкери; с г-н Цветан Василев съм се срещал през лятото; въпросът е не с кого си се срещал, а какво си правил, аз не съм взел никакви пари от неговата банка, компанията ми има 5% акции, които ще загубим…”

Не разбирам. 5% от банката? Че това е много нещо, бе! И би трябвало да е носило сериозен дивидент, тоест пари. Е как тогава не си вземал пари от банката? Я кажи, др. Кадиев, ти като принципен и честен политик, извиси ли поне веднъж глас против наливането на държавни пари в КТБ? Точно държавните пари са правили голямата печалба на КТБ, от която ти си вземал 5%. Или бъркам?

Както сме казвали и друг път, човек първо трябва да си осигури приличен доход и тогава да става почтен. Без доход не става. Щото празен чувал прав не седи. Знаете ли колко пъти ми е идвало… Ама нема платежоспособно търсене.

Петък, 7 ноември

Ало, пенсиите! Нимеша Ранасигхе от университета в Абу Даби създал лъжица, която подобрява качествата на блудкавата храна, като добавя приятен вкус. Приспособлението има два електрода, които пускат слаб ток на вкусовите рецептори и според силата и честотата му създават различни вкусове. Гениално, а?! Например сготвили сте постен боб. Настройвате лъжицата на наденица и става боб с наденица. Или пък домати с ориз. Добавяте вкус на свинско и става славянски гювеч. И т.н. и т.н. Единственият недостатък е, че биело малко ток и оставал метален вкус, сякаш сте смукали дръжката на вратата, но, както знаете, нема пълно щастие…

Лъжици за пенсионери.

Ако имате психологически проблем да приемете боба без наденица за боб с наденица, можете да се храните със затворени очи. Или на тъмно. Не е голяма философия човек да си намери устата.

Ще разуча къде се продават и колко струват и ще ви информирам. С такава лъжица дори и с вашата пенсия можете да се храните вкусно.

Пловдив, имам добра новина за вас. Общината продава една от катафалките си, нисан някакъв. Ще ми се да мисля, че е намаляла работата. Щото другата хипотеза е, че никой не ще да се вози на нисана, всички искат на мерцедесите. Мерцедесите катафалки имат климатици и демултипликатори, за да карат много бавно, та да не гонят опечалените мъртвеца по алеите… Виждал съм такива случаи, много е грозно. Сякаш бързат да се отърват... Но мисля, че е първата хипотеза. След 25 г. мъка и стягане на коланите, вече е време животът да почне да се подобрява и затова на никой не му се умира точно сега...

Шегувам се. На това му се вика морбиден хумор в макабрен сюжет... Но нещата имат и добра страна. Докато ви боли, докато усещате глад, студ… значи още сте живи. И това е нещо. Това дори може да се нарече героизъм. До там ни докараха. Как точно стана никога няма да разберем. Списъкът на нещата, които не знаем, е дълъг 25 години…
P.S. Гледам, че съм написал “лизера” на СДС, вместо лидера. Поправете си го, ако обичате.

To be continued

Още по темата

10/11/2014 Нашите автори

Из делниците на един луд (3-7 ноември)

03/11/2014 Нашите автори

Из делниците на един луд (27 – 31 октомври)

27/10/2014 Нашите автори

Из делниците на един луд (20-24 октомври)

20/10/2014 Нашите автори

Из делниците на един луд (13-17 октомври)

Следете новините ни в GoogleNews