Другите основания за оставката

Вече повече от месец продължават протестите срещу управлението на кабинета „Орешарски” с искания за неговата оставка. Както е добре известно те възникнаха спонтанно след безобразието с опита за назначаване на един от символите на престъпността в страната за главен борец срещу нея. Въпреки отмяната на това решение самия помисъл за него, да не говорим за акта на неговото осъществяване, вече е достатъчно основание за оттегляне на това правителство. И отминаването на времето след тази гавра със здравия разум и моралното чувство на гражданите не може да я обезсили като аргумент за нуждата от смяна на управлението. Междувременно то дава все повече поводи в полза на тезата, че е вредно за страната и опасно за бъдещото ù развитие. Тук ще посоча само някои от тях, за да се противопоставя на позицията на поддръжниците на този кабинет, че той се нуждае от още време, за да докаже какво може. Смятам, че това управление вече окончателно се дискредитира и то не само в очите на чуждестранните ни партньори от Европейския съюз.

За съжаление много бързо бе забравено от широката общественост едно изказване на премиера Орешарски, направено скоро след встъпването му в длъжност. Тогава той заяви, че нашата страна е много вероятно да загуби арбитражното дело по повод отказа на България от строежа на АЕЦ „Белене”. Освен че заплашва да струва много пари на българските граждани занапред – то неминуемо ще бъде използвано от опонентите ни в съдебния спор, това изявление дава аргумент на чужда държава и по същество представлява национално предателство, граничещо с държавна измяна.

Без особено внимание остана фактическата реабилитация от това управление на тоталитарната политическа полиция „Държавна сигурност”, чрез назначаване на високи постове в администрацията на нейни представители, като това само по себе си е позорящ страната ни акт. Крайно време е българските граждани да разберат, че в никоя демократична държава не могат да се толерират кадри на местното „Гестапо”, без това да доведе до нейната международна изолация.

Главните усилия на това правителство са насочени към спиране и на малкото реформи, които предприеха предишните два кабинета: на ГЕРБ и служебния. Първо, то ревизира пенсионната реформа, като стопира ежегодното нарастване на възрастта за пенсиониране и по този начин саботира крехкия консенсус в обществото за нуждата от увеличаване на приходите и спасяване от фалит на пенсионния фонд. Второ, то спря военната реформа чрез отказ от закриване на неефективни поделения и съкращаване на ненужна администрация. Трето, постави под съмнение здравната реформа в частта ù за забрана на тютюнопушенето на публични места – нещо, за което вече бе постигнато, макар и трудно, съгласие в обществото. Четвърто, спря приватизацията на дружеството „БДЖ - товарни превози”, като по този начин лиши практически фалиралата държавна железница от жизненоважни приходи и показа какво ще бъде отношението му към приватизацията изобщо. Пето, наля близо 30 милиона лева публични средства в едно практически умряло предприятие – ВМЗ-Сопот, като така не само удължи агонията му, а и даде знак как занапред ще бъдат харчени парите на данъкоплатците за покриване дълговете на изпаднали в несъстоятелност държавни фирми. Шесто, има намерение да задължи българските граждани с нов дълг от 1 милиард лева, без да даде внятни обяснения за какви смислени начинания ще бъдат похарчени те – може би част от тези пари ще бъдат хвърлени на вятъра чрез инсталиране на навигационна система на изтребителите МИГ-29, които така или иначе нямат бъдеще в армията на една натовска държава.

Тук няма да се спирам върху конкретните спорни и непоследователни кадрови решения на кабинета „Орешарски”. Самият факт, че някои от тях бяха скоропостижно оттеглени говори за тяхната тежест, но и с просто око е видно колко семпли, да не кажа безлични, са настоящите министри, техните заместници и останалите назначения на висши длъжности в това правителство. Изглежда те са избирани тъкмо защото не са в състояние да проявят каквато и да е собствена инициатива и да нарушат статуквото в държавното управление. Не е случайно, че никой представител на това управление не говори за така нужните на страната реформи. Напротив, полагат се усилия за предотвратяване на следващите фази във вече започнали такива от предходните правителства. Така нареченият „план Орешарски” не представлява нищо друго освен раздаване на подаяния на отделни категории граждани, с надеждата че така ще се купи тяхната лоялност.

Kазаното дотук води до извода, че това правителство следва час по-скоро да подаде оставка и да отвори вратата за излъчване на по-дееспособно управление след извънредни парламентарни избори. Всеки ден, в който то продължава да работи, носи нови беди на страната, за които ще трябва да плащат занапред гражданите. А последните трябва повече да внимават на кого ще предоставят своето доверие, когато следващия път застанат пред урните. Сега обаче на дневен ред е оттеглянето на това вече провалило се управление. ОСТАВКА!

Още по темата

10/07/2013 България

Към бъдещия обществен договор

Следете новините ни в GoogleNews