Ако поискаме с кратки думи да опишем времето, в което живее България днес - едната, точната, единствената дума е Грабеж. Другатата, резервната е "Народе???".

С Главна Буква - да не я подминем смислово и визуално. Извън граматиката, синтаксиса и катарзиса на времето ни и правилата на разума.

От 14 юни 2013 до днес у нас, в България, става само едно - осъзналите слабостта си, граничеща с безсилие и налудност, взелите властта по "втория начин" политици от групичката около Станишев и Местан/Доган работят по техния си "online" начин. Опаковано с думите на Орешарски - "работим под натиск, но това ни прави по-резултатни и ефикасни" (цитирам по смисъл). Преведено на "простия" език на ежедневната политика - те просто живеят ден за ден през димни завеси, активни мепроприятия и "нежно" насилие над всеки, който могат да определят за "враг". Тоест - агресия към всички през средствата на медиите, икономически "методи", полицейски "мероприятия".

И най-вече - към главната мишена - объркания ни народ - дим през измислени скандали, подвърлени медиини димки и фойверки, за да потъне във времето и потъващата метереологична температура всякакъв ентусиазъм за протест или несъгласие.

И времето да тече.

И краденето на историческо време, осребрявано богато, естествено. За сметка на сринатия минимален авторитет на България, тикана упорито, последователно и систематично към превръщането й в Мунчото на Европа, на който му се пуши, прокарват му се газопроводи с "братска" газ през гръбнака на страната ни, и разбира се - не ни се продава земя.

И всичкото това - пред очите ни - а ние - в "будна кома" да гледаме като зомбирани.

И времето да тече - и "времето да е тяхно", барабар с обсебените от обсесията си на жертви българи.

И да обичаме родината "люто", страстно и силно - до забрава. Като онази забрава, която настига всеки празник на илюзиите, поет с обилно количество обезболяващи с висок градус.

И защо става всичко това?

Защо?

По една "проста" причина - Българинът не успя да разбере за своята сила, за истинската си роля на "творец" на съдбата си. Остана дете, което е непораснало. Не можем и не трябва да го виним. Така както е невинно детето, което тича с каруцата на бедните си родители, заедно с кучето, подтичващо към кофите с боклук, поглеждащо крадешком към всичко, което може да "вземе". Виновникът е баща му, показвайки му единствения си пример - да живее като своя баща, живеейки като неговия баща.

Мъдрият, голямият, родителят на своите граждани - държавата нехае за своите деца. Тя просто иска има клошарчета, зависещи от дарения, помощи и социални "бонуси". Давани широкопръсто и без миг мисъл за друго освен за своята обсесия да е мащеха на народа си!

И така десетилетия - мащехата-спасител си има доведени деца - граждани. Събудилите се са или тръгнали си от България, или са обявени за "зле с главите", луди, ненормални за "нормалността".

И ден да мине - друг да дойде - до пропастта.

Въпросът Защо" вече няма никакво значение! Абсолютно никакво. Свестта у майката-държава и децата й, които тя получи по списък, които само намалява, я няма!

Кое е дъното, което сирачетата на България - нейните граждани трябва да усетят, за се събудят?

Това е останалият единствен валиден въпрос. Кое е дъното, след което прозрението ще дойде?

Никой освен народът няма заначение в този отговор. Останалите са джебчии с по един или по два пръста по-малко - пъргави, сръчни "спасители".

Левски го е казал: "НАРОДЕ????"

Броим въпросителните сега!

Още по темата

05/12/2013

Нашите автори

Краят на това правителство е видим и скорошен

25/11/2013

Нашите автори

Краят на нашето детство

25/10/2013

Нашите автори

Андрешко и Брюксел

17/10/2013

Анализи

Welcome Economist!