Гледах Панорама, та се сетих за една история отпреди 10-12 години.

Намирам се в Севлиево, при грандиозния тогавашен кмет Йовко Йовков (лека му пръст), който си беше от БСП. Планираме с него проекти, семинари, а той:

-Трябва да отидеш да се видиш с тукашното СДС...

Защо? Нямам работа с тях, викам, за нищо не стават.

-Знаят, че си в града. Ще ти се разсърдят и ще започнат да те разнасят из София...

Хубаво, отивам в местното СДС. Йовко им беше дал много, много прилична сграда, да се радват на живота. Кабинетът на СДС-шефа беше с размерите на тенис корт. Минавам го надлъж и, когато наближавам бюрото, дребното човече зад него, което досега се правеше на заето да чете важни документи, вдигна глава към мен. И надува бузи. За важност.

Знаех израза „надува бузи за важност” предимно от руската сатирическа литература. За пръв път го виждах на живо. Правеше го през целия ни (доста кратък, поради липса на съдържание) разговор. Отрони тежко някаква феноменална глупост, млъква и – надува бузи. Чака да отговоря нещо, за да ми обясни, че нищо не разбирам от истинската политика.

За тази история се сетих, гледайки Панорама в петък, 26 септември – как българите, когато са си внушили, че са вече от „голямото добр’утро”, започват да говорят с онези, които не са.

Преди да стигнат до надуването на бузи, минават през етапа – презрително изцеждане през зъби на важни неща, които плебсът трябва да чуе. Отлепят устни и открехват тесен процеп, през който благоволяват да избутват фундаментални сентенции. Сентенциите показват, колко недосегаемо велики са станали. А тесният устен процеп има за цел да демонстрира, колко им е неприятно, че са принудени да споделят своето величие с трудещите се.

До този етап се оказа стигнал Делян Добрев от ГЕРБ. Доскоро този бузест младеж с устни като панделка имаше вербалното поведение на ентусиазиран гимназист. Сега обаче мърда само долната устна и то – отлепяйки я от горната на едва два-три милиметра. Защо да артикулира нещата пред нас, крепостнитре, щом вече е хванал дядо Господ за шлифера?
Добревото внушение по отношение на ГЕРБ? Хванали сме дядо Господ за шлифера, идваме, ще ни търпите, матрял такъв...

Малко по-велик се оказа Жаблянов от БСП. Стигнал е до онзи, по-висш етап, на който не-мърдането на устни се съчетава с леко издуване на бузите – и съпътстващо изстрелване на залпова порция въздух – при произнасянето на някои твърди съгласни. Посланието е ясно: моята партия може и да загива, но аз лично съм хванал дядо Господ за шлифера и съм от голямото добр’утро. Няма толкова лесно да се отървете от мен.

Презрителното поклащане на глава ляво-дясно е характерно и за двата гореописани етапа – и на презрителното цедене през цепката на устните, и на съпътстващото издуване на бузите при твърдите съгласни. В това отношение между Жаблянов и Добрев разлика нямаше. Коалицията ГЕРБ-БСП започва да изглежда съвсем, ама съвсем възможна.

Седналият до тях Данчо Ментата (понастоящем от ДПС) е, разбира се, в тези игри доста по-отрано и е минал на доста по-горен етап. Преодолял е презрителното цедене през зъби и издуването на бузи. Но, макар артикулирайки несравнимо по-добре от начинаещите Жаблянов и Добрев, Цоневата артикулация също беше издайническа. Онова издигане на десния край на горната устна си е присъщо на гяволетата от крайните квартали, в комбинация с тарикатско намигане. Данчо поне се е преборил с намигането.

Чрез него, посланието на ДПС също стана ясно: колеги, може да си мислите, че сте хванали дядо Господ за шлифера, ама ние сме пълни с такива номера, че няма отърване от нас.

Волен Сидеров, разбира се, бе класи над останалите, с неговата подчертана артикулация, взета от школата на Станиславски. Отдавна е минал както през цеденето през зъби, така и през издуването на бузи. Посланието: бори се човекът за всеки глас, за пръв път от години, защото е изпуснал шлифера на дядо Господ.

Да се върнем към севлиевската история. Какво стана с издуващия бузи местен СДС-шеф? Не знам. Дори не му помня името. Няма да го позная, ако го видя на улицата.

Защото беше и си остана – никой. Защото в момента, в който започваш да демонстрираш, че си хванал дядо Господ за шлифера – значи вече си започвал да му изпускаш пешовете.

И оттук: на 5-ти през нощта и БСП, и ГЕРБ ще се хванат за главите, като си видят резултатите. На Волен ще му се наложи да си изработва тъжно-гневна физиономия, пак по Станиславски. А Данчо ще си върне онова гяволско намигане, което казва на махленските батковци: вие от голямото добр’утро може да се мислите за велики, ама ние тарикатите винаги ще намерим начин да ви финтираме.

Още по темата

07/09/2014

Нашите автори

Ти ще се биеш ли за Родината? (Евгений Дайнов за Дясното, Лявото и Търбуха)

11/08/2014

Политика

Дайнов: Да сте виждали Меркел да надува мускули като Борисов?

05/08/2014

Политика

Дайнов: Служебният кабинет е мост между ГЕРБ и БСП