Ти ще се биеш ли за Родината? (Евгений Дайнов за Дясното, Лявото и Търбуха)

„Лявото” у нас е от Жданов. „Дясното” – от Айн Ранд. Няма особена разлика между двамината. Затова няма особена разлика между поведението и на леви, и на десни.

Евгений Дайнов 07 септември 2014 в 15:30 37611 53

Тази статия е публикувана на 7 септември 2014 година. За съжаление сега е още по-актуална и за две години нищо не се е променило.

Поставяме я на вашето внимание с надеждата, че някой ще се замисли върху думите на проф. Евгений Дайнов.

OFFNews продължава дискусията за дясното и лявото в България. Освен, че преди година тя предизвика голям интерес, ни се струва полезно да се дебатира върху принципни политики, а напоследък в България все по-рядко се случва това.

Първият текст беше на Калин Манолов, който освен изтъкнат журналист е и представител на Института за свободен капитализъм "Атлас".

Вторият текст беше на Стоян Панчев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Днес ви предлагаме текста на проф. Евгений Дайнов.

Когато руснаците си правиха аншлуса с Крим и докато заплашваха всички наоколо, че ще си „съберат земите”, попитах мои студенти, дали са готови да се бият срещу евентуална нахлуваща в България руска армия. Отговорът – не. Нито един не искаше да се бие за Отечеството.

Отначало помислих, че става дума за някакво обичайно слагачество на руснаците. Затова зададох въпроса по друг начин: Ако нахлуят турците? Американците? Германците? Ще се биете ли за Отечеството?

Отговорът, отново беше – гръмко НЕ! Попитах – защо?

-Еми то от нас нищо не зависи... Те там големите решават нещата...
-Добре де, почти викам, как си мислите, че имате държава в момента? Нали някакви хора в миналото са се биели за нея, за да съществува тя днес?
-Еми, тогава са били други времената...
-И какво, завършвам, ще правите, ако утре някой нахлуе с армия тук?
-Еми... ще се надяваме да се отнасят добре с нас...
Бях толкова потресен от този разговор, че месеци наред не можех да го осмисля. Бях изпаднал в културен шок. След като се мина известно време, една сутрин, гледайки гората на Странджа, ми просветна. Разбрах, какво са ми казвали дечурлигата.

Те са просто жертва на онова, което в България минава и за ляво, и за дясно. В крайна сметка и нашенското ляво, и нашенското дясно са едно и също нещо, защото излъчват едно и също послание:
„Единственото важно нещо е Търбухът! Всичко останало е лъжа и измама!”

Да го почнем отляво. В продължение на половин век социализъм, от всички източници течеше едно и също послание: Ние сме марксисти-материалисти. Всичко е материален интерес. Всеки, който говори за неща като правила, закони, принципи, ценности и особено за идеали – той е буржоазен лъжец, който иска да ви измами. Защото не съществува нищо, освен Материалния интерес!

Знам, че Маркс не точно това е имал предвид, когато е противопоставял своя „материализъм” срещу „идеализма” на Хегел. Но това бе посланието, заливало поколения българи. Те са го слушали, дъвкали и предъвквали на изпити по История на БКП, История на КПСС, Политикономия на капитализма, Политикономия на социализма, Научен комунизъм и т.н. А в елементарната българска политическа култура, какво друго да бъде крайното тълкувание на „материален интерес”, освен – Търбух?

Изведнъж цялата тази дандания с марксическия материализъм свършва. Влизаме в „прехода”. Като какви, обаче, влизаме? Като хора, комуто цял живот е казвано, че ценности, идеали, принципи и правила – това са глупости за заблуда на противника. Защото единственото реално нещо е Търбухът и неговите щения.

Това послание по удивителен начин пасна на българския тарикатлък. Защото даде здрава философска основа на всеки квартален гявол, който ти съобщава неща като: „Абе в книгите пише всякакви работи, ама ние знаем, какъв е реалният живот...” И – какъв е? В реалния живот, ако искаш да постигнеш нещо, трябва да го гепиш. Нищо, че в книгите пише да не крадеш, защото било лошо...

Тези хора, вярващи в това нещо, се втурнаха да правят българския капитализъм. И затова той толкова бързо мутира в мутренска обирджийница. И не ви е виновен ДС. В първите години беше виновен „материализмът”, разбран по български. И, разбира се, бяха виновни онези, които не се изправиха срещу него. Сетне, към края на 20-ти век, когато „добрите” преосмислиха себе си като „десни”, виновни станаха – именно те, десните. Антикомунистите. Евроатлантиците.

Как стана това? Пак с идеологически послания. От момента на своето появяване, българските десни избраха да се идентифицират с най-екстремната, маргинална и направо вредна струйка в огромната река на дясното мислене – някакво недодялано архаично либертарианство, олицетворявано от Айн Ранд. А какво, в крайна сметка, е посланието на това убого учение?

Посланието е абсолютно същото, като на „материализма” на комунистите отпреди 1989-та, само че казано с други думи: че егоизмът и личните апетити са единствено легитимните мотивации за човешкото поведение. Негово величество Търбухът е единствената доказуема реалност. Всичко останало е лъжа и измама.

„Лявото” у нас е от Жданов. „Дясното” – от Айн Ранд. Няма особена разлика между двамината. Затова няма особена разлика между поведението и на леви, и на десни. Щом Търбухът е единствената истинска реалност, неговото напълване – по всякакви възможни начини – е единствено легитимното човешко поведение. Юруш на маслините!

Щом Търбухът е единствената реалност, то всичко друго може и трябва да бъде жертвано заради него. Затова моите студенти не разбираха, защо трябва да се бият за Отечеството. Как така ще се бият? Нали ще поставят в опасност Търбуха?

Той е най-важен и само той трябва да бъде пазен. Всичко останало – свобода, независимост, равенство, суверенитет и пр. – трябва да бъде жертвано заради Търбуха.

Затова тяхната програма при чужда окупация беше: Ще се надяваме да се отнасят добре с нас. Т.е. – да ни дават по нещичко за Търбуха.

На равнище държава това се изражда в масово крадене. Щом най-важното са егоизмът („дясно”) и удовлетворяването на материалните интереси („ляво”), и щом неща като морал и принципи са долна лъжа – значи всеки да гепва, каквото може.
Както ми сподели преди години секретарят на Община Горна Оряховица: „И ние имаме материални интереси, нищо, че сме чиновници!” Плесна го на кръгла маса, пред 20 човека публика, вкл. англичани, за да обясни, защо местната власт предпочита да похарчи 130 милиона за сметище по модел отпреди 70 години, а не – 20 милиона за най-новите безотпадни технологии. Просто 130 е повече от 20 – има повече възможности за удовлетворяване на материални интереси (ако си от левите) или на личния егоизъм (ако си от десните).

Разбира се, нито лявата мисъл се изчерпва с Жданов, нито дясната – с Айн Ранд. В истинското ляво мислене, както и в истинското дясно, има неща, които са много по-важни от Търбуха, защото именно те оформят възможността за цивилизован живот: Справедливост, Солидарност, Свобода, Принципност, Честност, Закон, Интегритет, Милост, Съчувствие, Съпричастност и т.н.

Всички тези неща съществуват и вляво, и вдясно; и изразяват онова, което ляво-дясната идеология на Търбуха отрича: че хората са същества, които живеят в общности като равни помежду си и си помагат един другиму. А не са отделно живеещи хищници, които се обират един другиго, за да си напълнят Търбуха.

Докато в България и левите, и десните лансират идеологията на Търбуха, нещата няма как да станат по-цивилизовани. Отляво са длъжни да разберат, какво им казват мислители като Адорно, Маркузе или Фром – дори какво всъщност им казва Маркс. Отдясно – да свалят Айн Ранд в мазето и се заемат с четенето на Бърк, Чърчил или Аденауер; и най-сетне истински да разберат, какво всъщност им казват Хайек и Тачър.

Но първо трябва да застанат пред огледалото и да се покаят, че толкова време са издигали в култ Търбуха. Да разберат, че досега са били от една и съща – грешната – страна на барикадата. А после да се върнат, смирени и просветени, сред хората; и да спомагат за изграждането на общностите, които техните дитирамби за Търбуха разбиха на трески. Може да помагат отляво, може – отдясно. Въпрос на предпочитание.

Тогава – едва тогава – ще може да има смислена дискусия за левицата и десницата. Защото днес, докато и двете издигат в култ Търбуха, разговорът е осъден винаги се превръща в анатомично-фекален.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!