Аривидерчи, 2014!

И така…

Седя в хола, а жена ми пуши в кухнята. Направихме баница, а след малко ще пишем късмети.

Навън е минус 13, вътре – плюс 20 и минус няколко хиляди за сметки за парно.
Но кой мисли за парното. Днес е 31 декември и е празник.
За парното ще мислим от 5 януари нататък.

Седя в хола, а сина ми още спи. Няма да го будя, за да може довечера да издържи до по – късно.
Все пак Нова година е. Плевнелиев ще държи реч, в Младост 4 ще гърмят пиратки, ще заприлича на някоя размирна част от земното кълбо а аз, ако не съм прекалил със спиртните напитки ще кажа – „Сине, а представяш ли си там, където има война – сигурно там това е постоянен звуков фон“…
И ще отпия от шампанското (така ние, фриленсърите, наричаме евтиния газиран боклук, който всяка година купуваме за 4 лева на 31 декември).
2014 си заминава.

Беше странна година. Година на 3 правителства.
Едното – урод, роден от идеята на една мафия (БСП, ДПС и компания) да се справи с друга мафия (ГЕРБ и компания).
Второто – временно, съставено от временни хора с временни мисии.
Третото – Франкенщайн, ушит от тялото на Бойко и главата на различни, съживени специално за целта политически трупове.

Да, 2014 ни предложи много и разнообразни забавления.
И ние се забавлявахме.
Гледахме, слушахме.
Ловяхме се на евтината пропаганда на все по – евтината ни журналистика.
Четохме за любимите гевреци на доктор Москов.
Четохме и за мъките на Сергей Дмитриевич, низгвернат от своите в тая пуста Европа да се мъчи като евродепутатин.
Смяхме се на 15/15 в БСП, после се смяхме и на други подобни постижения (Баракова).
Изобщо – посмяхме се на воля.

А докато се смеехме, пропуснахме някак онова, което е най – важно.
Пропуснахме да отбележим факта, че остаряхме с една година, но не поумняхме.
Не, не само че не поумняхме, а станахме много по – тъпи, отколкото бяхме през далечната 1990 година, когато всичко това предстоеше.
Само че през 1990 ние не знаехме какво точно ни чака.
И имахме куп надежди.

А сега, на 31 декември 2014 знаем, че ни чака…нов заем от над 8 милиарда, чакат ни поредни и поредни рестрикции…
Сякаш ние лично сме виновни за това, че две мафиотски групировки са стъпили отгоре, на върха на хранителната пирамида и ни държат за заложници…

Започна да става тъжен тоя текст.
А не е време за сълзи.

През 2014 лично аз загубих куп приятели.
Не за друго, а защото не споделям политическите им неврастении.
През 2014 загубих и доста от илюзиите си.
Не, че ми бяха останали много.
През 2014 получавах лични съобщения във Фейсбук, които, ако публикувам някой ден, ще бъдат най – четения роман на ужасите за годината.
През 2014 разнообразих българската граматика, провокирайки създаването на нови думи, като „КОМОНИЗД“, „ЩОПАР“, „ДОТАЦИЙ“, „ПЛЕШИВ ЛОГОРЕЙ“.
През 2014 останах за пореден път без бачкане и докато пусках обяви, за да продам старата си и калпава кола и се готвех да замина и да свиря на някой кораб, получавах съобщения – „Уреди ли де, харчиш ли си милиончетата от народния ДОТАЦИЙ“?

Мда, интересна бе 2014.
Толкова интересна, че се сещам за оная мисъл на китайците – „Тежко на тоя, който живее в интересно време“.
Седя в хола и си мисля всичко това, докато жена ми се облича и излиза да разходи фокстериера.
„Минус 13 градуса е“ – казва тя.
А аз си мисля, че е време да погледна баницата, която сложихме да се пече във фурната.

До края на тази година остават 14 часа.
Не знам колко остава до края на света.
Сигурно милиони години…

А до края на тоя текст остават няколко думи.

Аривидерчи, 2014 година.

Беше кофти година, но 2015 едва ли ще е по – добра.
И въпреки това довечера ще празнуваме.
Ние сме силни в това – да празнуваме през зъби.
Да пеем весели песни за смърт.
Като оная македонска песен за комитата Миле Попйорданов, който не умира, а се жени за земята…

Наздраве, приятели и дано не съм ви досадил с тоя текст.
Той е донякъде автобиографичен.
Донякъде биографичен.
И донякъде е мрън – мрън…
Но само донякъде.
В крайна сметка все още сме тук, нали?
Честита ви нова 2015 и довечера ви пожелавам обилна трапеза, добра компания и весело посрещане.
А останалото – е, останалото е ясно.
Но ще го мислим утре.

Наздраве и прегръдки!

-------------

Панелен блоГ е сайтът, в който можете да прочетете още от автора

Следете новините ни в GoogleNews