След 15 годишно отсъствие България се връща на Венецианското биенале с мрачна равносметка: изоставени училища, театри и физкултурни салони

Както OFFNews вече писа за първи път от 15 г. България отново ще участва на Венецианското архитектурно биенале. Камарата на архитектите в България обяви победителя от националния конкурс за проект, който ще се изпълни в българския павилион. (Цялата пресконференция можете да изгледате ТУК.)

Избраната концепция на арх. Борис Тикварски се нарича "Образованието е придвиждването от тъмнината към светлината" и е създадена заедно с белгийския архитектурен и документален фотограф Александър Думарей, Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фритш, Костадин Кокаланов. Пълната концепция можете да разгледате ТУК.

Темата на Венецианското архитектурно биенале за 2023 г. е "Лаборатория на бъдещето" и е избрана от куратора на събитието Лесли Локо, архитект, преподавател и писател от ганайско-шотландски произход.

Българският избор може и да се стори песимистичен на някои заради футуристичния хоризонт, поставен в условието на конкурса. От друга страна нашият проект обосновава и сякаш обяснява дългото отсъствие на страната ни от това най-престижно средище на световната архитектура. Основната идея в нашия проект са "следите от обитание, обезлюдяване и по-конкретно - изоставените училища в България". През последните години белгийският фотограф Дюмарей прекарва много време в пътувания из страната, като документира "процесите на разпад" - като изоставени училища, басейни, театри. Повод за концепцията са и данните за намаляващото българско население в последните 15 години (съвпадащ с периода, в който страната липсва от изложението във Венеция).

"Според последното преброяване няма регион в България, който да бележи прираст. Страната е с най-голям спад в нарастването на населението в света и прогнозата е то да намалее с още 22% през следващите 30 години", се казва в концепцията, придружена със снимки на изоставени стари училищни сгради с олющени стени и изпочупен инвентар.

Снимките в изложбата са заснети от белгийски архитектурен и документален фотограф Александър Думарей, който живее в Гент, Белгия. В своята работа той обръща изключително внимание на следите на отминало човешко присъствие, отминаването на времето и стареенето. През последните 6 години прекарва много време в пътувания из България, документирайки процесите на разпад. Фокус на фотографските му изследвания са изоставени училища, басейни и театри. Това илюстрира проблема на много нива. Липсата на младо поколение, мащабът на разруха и образът на архитектура, която вече не изпълнява своята основна функция, предизвикват множество въпроси и желание за равносметка, повдигат теми, които трябва да бъдат дискутирани.

Експозицията ще бъде разположена в изложбената зала “Тициано” на културния център Centro Culturale Don Orione Artgianelli. Мястото е част от обичайния маршрут на посетителите на Биеналето и е наситено с множество музеи и галерии. Залата разполага с голям вътрешен двор и галерия с колонада, които предоставят допълнителни условия за експониране. Пространството е наето за три години напред, така че то може да се използва за представянето ни на Венецианското биенале за изкуства, както и за 19-тото издание на архитектурния форум, разказа доц. д-р Борис Данаилов от Министерството на културата.

„Целта на проекта е да улови този миг във времето, в който се намираме в момента. Трябва да погледнем към него съвсем обективно и критично, като започнем градивна дискусия, която да повлияе и обърне този негативен процес. Защото именно сега е времето, когато трябва да предприемем първите стъпки в тази посока. Това е опит да поемем отговорност и да приемем тези сгради като стопани. Да се държим като истински създатели на нашето бъдеще“, обясниха от спечелилия екип.

Експозицията ще проследи "алтернативно бъдеще - бъдеще, белязано от спад и обезлюдяване".

Междувременно няколко страни-участнички вече представиха своя избор.

Аржентина избра темата "Бъдещето на водата" като "изследване на въздействието на градските и архитектурните дисциплини върху водния ресурс, което същевременно предизвиква размисъл за бъдещето".
САЩ се фокусират върху "Вечната пластмаса" - с ролята на материала във всекидневието и отражението му върху климатичните промени.
Великобритания разработва концепцията "Устойчиви строителни занаяти" - "колективни строителни методи и процеси, отхвърлящи експлоатацията на хората и планетата".
Близка до българската идея изглежда формулировката на участниците от Турция - "Призрачни истории". Тяхната разработка показва как "архитектите могат да трансформират старите сгради, вместо те да бъдат разрушавани или оставяни на произвола на съдбата".

Венецианското биенале за архитектура ще се проведе от 20 май до 26 ноември 2023 г.

Искате да знаете повече?

На пресконференция днес в Министерството на културата бе представен спечелилият кураторски проект, с който страната ни ще се представи във Венецианско архитектурно биенале - 2023 г. В пресконференцията участваха представители на Камарата на архитектите в България (КАБ), на Съюза на архитектите в България (САБ), както и членове на журито и на екипа на спечелилия проект.

Доц. д-р Борис Данаилов от Министерството на културата изтъкна какво е необходимо, за да започне изпълнението на участието ни: желание от професионалната общност и финансови средства. Това е налице, отбеляза той. Доц. Данаилов разказа, че проектите са започнали да постъпват още през октомври 2022 г., създадена е била бърза и ефективна организация. Като сериозен успех той отбеляза наемането на зала «Тициан» в голям манастирски комплекс на Гран канале, в близост до спирка на градския воден транспорт на много престижно място. То разполага и с огромен вътрешен двор и аркада, които предоставят допълнителни условия за експониране. Тази зала е осигурена за години напред. Стриктно са били следвани правилата и статутът на биеналето и въпреки кратките срокове, те са били успешно спазени. По отношение на темата на биеналето доц. Данаилов отбеляза тенденцията на антиутопията.

Председателят на УС на САБ проф. д-р арх. Тодор Булев сподели, че по време на журирането са класирали проектите и са селектирали 5 от тях, преди да бъде избран окончателно един, като отчете и големия интерес към конкурса. Той каза, че вярва, че с всяко следващо присъствие на биеналето представянето на България ще бъде все по-добро, тъй като участието само по себе си е голяма школа.

Арх. Мартин Христов, заместник-председател на УС на КАБ, говори за това, че възможностите за представяне на некомерсиални публични конкурси за изкуство в България са оскъдни, затова е важно страната ни да има такова поле за изява. Сподели, че от КАБ са били поканени да помогнат в подготовката на конкурса, направили са сайт и са предложили колеги в журито, които са с голям професионален авторитет.

Спечелилите конкуса представиха подробно кураторския си проект. По думите на Божидара Вълкова, ако погледнем към България, можем да отчетем тенденции като рязко намаляване на населението с 10% от предишното биенале например досега, а се очаква те да достигнат до 22% в следващите десетилетия. Освен демографските проблеми, има изоставени архитектурни обекти – училища, музеи, басейни. В случая фокусът е училищата – показва се не само демографският срив, повдигнат е въпросът за съхраняването на културното ни наследство. Целта на проекта е да предизвика дискусия, благодарение на която да погледнем към бъдещето с мисълта какво искаме да се случи утре. Като част от представянето в дворното пространство ще бъде експонирана стара детска катерушка (ракета) като лаконичен образ на проекта и на погледа в бъдещето.

Арх. Александър Стайнов от Министерството на културата е национален комисар за участието на Република България във Венецианското биенале за архитектура през 2023 г.

В случай, че всички участници са съгласни, ще бъде издадена и специална книга с участвалите проекти, като журито отбеляза, че всеки от тях има своите достойнства.

След 15-годишно отсъствие България се завръща на сцената на Венецианското архитектурно биенале. Конкурсът за кураторски проект за националното участие стартира на 20 декември 2022. Интересът бе голям, 34 проекта бяха разгледани от 8-членно жури под председателството на проф. д-р apx. Тодор Булев. То класира на първо място проекта „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“ (Education is the movement from darkness to light), с куратор арх. Борис Тикварски и автори арх. Борис Тикварски, Александър Думарей, Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фритш, Костадин Кокаланов.

Следете новините ни в GoogleNews