''От времето на Симеон Велики българската литература не е получавала такова признание''

OFFNews 24 май 2023 в 14:36 4839 10

Георги Господинов

Снимка БГНЕС

Георги Господинов с наградата "Букър"

В цялата си история, още от времето на Симеон Велики, българската литература не е получавала подобно международно признание. Това каза пред БТА Манол Пейков от „Жанет 45“ – българските издатели книгата на Георги Господинов „Времеубежище“, която вчера спечели международната награда „Букър“.

Отличието бе връчено на официална церемония в Лондон на писателя и на Анджела Родел, която е автор на превода на романа на английски език.

„Това е може би най-престижната съвременна световна награда, като изключим Нобела, който обаче се дава за цялостно творчество. Тоест, за една книга няма по-голяма награда в света на литературата“, коментира Пейков. Според него признанието за „Времеубежище“ прокарва пъртина за българската литература по света, като създава любопитство и интерес.

По думите на Пейков, една от причините Георги Господинов да стигне толкова високо, е, че освен голям автор, той е и голям човек.

Има една цялостност, има една почтеност в отношението му, има една последователност. Никога не се изкуши да слезе до нивото на хората, които го хулят, които си измислят неща по негов адрес. Винаги върви след таланта, а не след личното си его. И затова стигна дотам, където се намира. Защото много често, особено когато трябва да се вземе решение кой да бъде пръв сред равни, правилото е това. Реално, тези номинирани пет-шест автори и преди това 13-14-те, които бяха в дългия списък, те са равни в известен смисъл. Това е избор, направен от толкова много книги, че е трудно на база само на талант да се вземе това решение. И много често това, което наистина прави тази невидима на пръв поглед разлика, е точно тази цялостност и това, че ти като човек и като личност допринасяш нещо. И че личността ти е съответна на литературата ти, а не е антитеза на литературата ти, защото има и такива автори, не един и двама, посочи Манол Пейков.

Според него авторът на „Времеубежище“ има акустика далеч отвъд границите на страната.

Повечето български автори от много години насам се чувстват удобно в границите на българския език и не поглеждат отвъд. Не си представят читателя си като човек, който не владее българския език и който е част от от друго национално семейството. Докато Георги пише за света. Той не пише само за България. Той има това самочувствие, има той размах и полет на мисълта, каза Пейков.

Той добавя, че книгата „Времеубежище“ е специална, защото говори за теми, които са се оказали болезнено актуални през последните две-три години. В този смисъл, книгата на Георги Господинов е пророческа, посочи Пейков. „Аз си спомням как обсъждахме с него двамата дали това е моментът книгата да бъде пусната, защото тя излезе точно в абсолютния пик на ковид пандемията, когато всички книжарници бяха затворени. Той самият не беше много сигурен и ме пита дали трябва да я пускаме в момента. И аз му казах: „Да, ако изобщо тази книга трябва да излезе, сега е моментът, защото ние трябва да дадем, освен всичко останало, и надежда на хората“, допълни той.

Манол Пейков разказа още, че една от основните теми във „Времеубежище“ е носталгията и използването ѝ като оръжие. Според него това се вижда из цяла Европа в момента.

Тези популистки режими, които надигат глава и които ни теглят назад, обратно към миналото - те са именно това. И хората провидяха в тази книга нещо пророческо и нещо важно. Неслучайно го сравняват с Оруел. Така че тази книга, да, има и огромно политическо значение и акустика в смисъла, в който политиката е онова, което живеем всеки ден и от което зависят съдбините ни - нашите собствени, на децата ни и изобщо на човечеството, коментира управляващият съдружник в „Жанет 45“.

Според Пейков, тема на разговор трябва да бъдат още причините и ролята на държавата в това признание на „Времеубежище“. „Държавата е абсолютен длъжник на българската книга. И на българските писатели, издатели, редактори, преводачи, читатели, на всички хора, които се занимават с книги“, смята той.

В България нямаме адекватен орган, който да се занимава с българската книга и с нейното промотиране зад граница, коментира Манол Пейков. „Имаме нужда от организация, която да е отделна от Министерството на културата и която да се занимава с това“, каза той.

Пейков посочи, че внимание трябва да бъде обърнато още на програмите за финансиране на преводи на българска литература, както и на обновяването на библиотечния фонд. Той допълни, че в момента се работи върху законопроект за книгата.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    11300

    10

    yoghurt

    24.05 2023 в 21:26

    С нестабилната си радост съперничим само на събратята македонци, дето не са обявили луната за тяхна само.

    11300

    9

    yoghurt

    24.05 2023 в 21:04

    Направо от аспарухово време не е получавала, понеже още не е имало литературни награди.

    2550

    8

    alfakentavur

    24.05 2023 в 19:16

    Да, позабравил съм литературната история. Имах предвид точно синът, но с толкова близки имена кой не ги е бъркал. Че и на паметната плоча на площад Славейков бяха написали, че имат една година разлика във възрастта.

    Знаех си, че нещо не е така. Да, не го номинират, но е щял да бъде номиниран.
    Сега може да може да не присъстваш при връчването, но преди 100 години - кой знае?

    Все пак - ако сравняваме с нещо Букъра на Господинов, трябва да е с П.... П.П. Славейков, а не с Черноризец Храбър, който дори не сме сигурни кой е.

    И не е адекватно да сравняваш литературно постижение от 21 век с такова от времето преди да бъде открито книгопечатането.

    1273

    7

    Johnny B Goode

    24.05 2023 в 19:07

    Както казало радио Ереван, вярно е, ама не са компютри а компоти.

    Първо не е Петко, а Пенчо.
    Второ, предложен е за номиниране, но не е номиниран, защото е починал преди да се разгледат предложенията за номинация.
    И трето, номираните не трябва да пътуват до Швеция (не до Норвегия). Даже и доста от спечелилите не пътуват. Боб Дилън например.

    2550

    6

    alfakentavur

    24.05 2023 в 18:05

    Не съм сигурен. Навремето номинацията на Петко Славейков за Нобелова награда за литература е също много голямо признание. Той не успява да пътува за Норвегия заради влошеното си здраве и това го обрича да не спечели. Доколкото си спомням.

    1273

    5

    Johnny B Goode

    24.05 2023 в 16:00

    Е, за заглавието си прав. Но да не забравяме, че сме роднини на македонците и обичаме да бием тъпана ;)

    3767

    4

    Име на профила

    24.05 2023 в 15:47

    Мда, прочетох коментарите под другата новина след като писах тук, и направих по-подробно проучване.

    Признавам, не знам всичко :-) Изглежда наистина престижна награда.

    Единствено имам проблем със заглавието, за останалото оттеглям коментарите си :-)

    Отново поздравление за автора, и за преводача, направил това възможно!

    1273

    3

    Johnny B Goode

    24.05 2023 в 15:43

    Профила, е тук не си прав.
    Това, че ти не знаеш нещо не значи че то не съществува. В англоезичния свят това е наистина най-ценната награда за литература. Печелили са я Салман Рушди, Маргарет Атууд, Уйлям Голдинг.
    Надявам се, тях поне не трябва да ги търсиш в Уикипедията ;)

    3767

    2

    Име на профила

    24.05 2023 в 15:33

    ...трябваше да погледна в уикипедия:

    "The Booker Prize (...) is a literary prize awarded each year for the best novel written in English and published in the United Kingdom or Ireland. The winner of the Booker Prize receives international publicity which usually leads to a sales boost. (...)

    A five-person panel constituted by authors, librarians, literary agents, publishers, and booksellers is appointed by the Booker Prize Foundation each year to choose the winning book.

    A high-profile literary award in British culture, the Booker Prize is greeted with anticipation and fanfare."

    С цялото ми уважение към автора и издателя, не мисля, че цар Симеон е разчитал на одобрението на държава, основана шест века след смъртта му, и днес раздавана от комисия с пет британски критика :-)

    Не е хейт, просто... Нека имаме малко самочуствие.
     
    X

    Най-влиятелните хора в Европа се събират в София