На пиеса с бира и фъстъци, или защо е време за кодекс на театралния зрител

Актьорът Димитър Живков публикува във Facebook послание към театрални зрители, които миналата вечер са вдигали невероятен шум по време на авторския му моноспектакъл „Живак“.

Живков разказва как на първия ред две млади двойки са консумирали храни и напитки, включително бира, и са пречели не само на него, но и на останалата публика.

Ето какво е преживял актьорът:

"Не си позволявам да следя публиката, но тези хора бяха на по-малко от два метра от мен и дори и да не исках, видях как един от мъжете най-спокойно бръкна в раницата си и извади от „шумящите” найлонови торбички. От нея раздаде на останалите трима от групата по едно пликче фъстъци, а на другия мъж и кенче бира. След което целият асортимент започна да се отваря. Може и повече неща да са си раздали, но по слух толкова успях да анализирам. Цялото това прекрасно меню беше финиширано почти до края на спектакъла, малко преди най-тихата и интимна сцена. Час и трийсет и пет минути тези хора не спряха да хрускат фъстъци и пият бира. Поне им беше интересно, защото забелязах, че се забавляваха. Така, както и ядоха: шумно и безпардонно.

За първи път бях наистина на ръба, на косъм да спра спектакъла и да им направя забележка. Така обаче щях да съсипя и своя кеф, и този на останалите триста и петдесет човека, които гледаха с внимание, реагираха и искрено се забавляваха.

Сега, след първичния гняв, се чудя дали не беше редно да спра? Да изляза от образ и да се обърна към тези дами и господа?

И друг път ми се е случвало да играя пред хора, които реагират прекалено шумно или си говорят; пред ученици, които се правят на интересни и говорят заедно с мен; възрастни дами, които не знаят как да си спрат телефона и го притискат с дамската си чанта, докато звъни, все едно ще спре от задушаване… Но винаги е имало някой в залата, който да направи забележка, да помоли за тишина или по някакъв начин да реагира. Тази вечер нямаше. Видях, че момчетата от салонния персонал влязоха, но и те не можеха да реагират – двете двойки бяха най-отпред, в средата! Цялата зала щеше да ги види и чуе.

За съжаление, в спектакъла нямам възможност директно да се обърна към публиката и да общувам свободно с нея. Единственият вариант бе да спра. И какво от това? Човек, който е отделил пари за билет, но си е купил и бира, и фъстъци да си хапне по време на спектакъла, би ли ме разбрал? Човек, който си „мези“ по време на театрално представление, сред други триста и петдесет човека, на метър и половина от актьора, дали би ме разбрал?

Не знам, но може би трябваше да спра. Да съсипя представлението, но да реагирам. Защото явно съобщенията за телефоните не вършат работа. Явно презумпцията, че в театралната зала не трябва да се храним вече не е актуална.

Лошото е, че тези хора не осъзнават неадекватното си поведение. За тях е напълно нормално да хрускат, мляскат и сърбат, докато на метър от тях жив човек се пъне да влиза в образи, да твори, едва ли не. С риск да обидим възпитания зрител, може би трябва да се отнесем към невъзпитания като към идиот и да му обясним как трябва да се държи и как не трябва да се държи в театъра."

Преди по-малко от два месеца пет български театъра – „Българска армия“, „София“, „Зад канала“, „Николай Бинев“ и „Иван Вазов“, се включиха в инициатива за създаване на „Кодекс на театралния зрител“.

„По проекта все още се работи. Данните се обработват и събират чрез запитване на зрителите в театрите. Смятаме, че ще успеем да изготвим плакати с кодекса до началото на новия сезон. Те ще бъдат разпратени на всички театри, големи и малки, независими и т.н. Надяваме се, ако има и финансиране, тази инициатива да се прехвърли в училищата и детските градини и да можем да я разпространяваме чрез брошури, за да се информират максимален брой хора“, обясниха от пресцентъра на театър „Българска армия“.

Следете новините ни в GoogleNews