“Епидемия, криза, зараза”. Вече повече от месец не минава ден, без да чуем тези думи. Действително, ситуацията в момента е изпитание за всички, но носи и някои позитиви. Като например възможността да отделяме повече време за (пре)откриване на изкуство. Известно е, че то, и в частност музиката, има способността да влияе позитивно на нагласата за света около нас. Доказвайки това твърдение, живителното послание на един албум, излязъл още през зимата, го върна обратно в центъра на моето полезрение.
"Life Motion" е петият студиен албум на Intelligent Music Project. И този път във водената от д-р Милен Врабевски формация присъстват големи световни имена - барабанистът и ко-продуцент на изданието Саймън Филипс (свирил в Toto, The Who, Judas Priest и много други), както и вокалистите Джон Пейн (екс-Asia) и Ричард Гризман (River Hounds). Дотук изброените музиканти имат зад гърба си по няколко участия в албуми от проекта. Дебют в него прави Рони Ромеро, певец, който се прочу с присъединяването си към Rainbow през 2015-та. А когато към този звезден екип прибавим уважавани български инструменталисти като Бисер Иванов (китара), Ивайло Звездомиров (бас) и Иво Стефанов (клавишни) става съвсем ясно, че при IMP се гони висока класа.
Лично аз чух "Life Motion" за първи път на живо - на премиерата на албума в “Sofia Live Club” през февруари. Не се смятам за запален фен на прогресив рока, но реших да не изпускам възможността да видя на една сцена вече споменатите звезди, както и страхотните им български колеги, допълващи разширения състав на формацията. Чутото и видяното надхвърли неясните ми очаквания. Прецизността и майсторството на Саймън Филипс, умелото разпределение на вокални партии между Ромеро и Гризман, освободеността на Бисер Иванов в музикално и сценично отношение бяха само част от нещата, грабнали вниманието ми на директен зрител.
Изслушвайки албума в студийния му вид открих и редица други достойнства. Сред тях е изцяло съзидателния тон на отправените послания. Всяка една от песните в "Life Motion", повече или по-малко, засяга упоритостта, себеусъвършенстването, непримиримостта…
Спомням си случаи, в които подобни теми са ме отблъсквали - не заради самите тях, а поради нереализираното на практика желание да се каже нещо дълбокомислено. Повелителното "бъди..." или "направи..." невинаги е изказано достатъчно убедително, за да ме накара да го възприема като своя истина.
В "Life Motion" такъв проблем не присъства - текстовете са поднесени в първо лице, единствено число и във всеки един от тях е разказана личната история и схващане за нещата на лирическия герой. И макар лириките да са написани от д-р Врабевски, вокалистите, върху които пада отговорността да изразят чрез музика техния смисъл, са се справили отлично.
За успеха на тази задача безспорен принос има адекватният подбор на певци спрямо песни. Рони Ромеро е на точното място в по-настъпателни композиции като "Letting Me In" и "We Keep on Running", а и в двата случая по-успокоителните средни части са поверени на Ричи Гризман. От своя страна той се вписва блестящо в по-баладичните песни - "Where I Belong" и особено закриващата "Things in Your Mind". Същото можем да кажем и за Джон Пейн, който успешно редува лирични пасажи с дрезгави вокални атаки, сякаш изтръгнати от дъното на душата.
Не по-малка тежест в положителната ми оценка за "Life Motion" носи неговото многообразие. Тук визирам не само разнообразието между отделните тракове, а и богатия набор от всевъзможни стилове и похвати, съчетани в рамките на една композиция. Всяка песен претърпява промени, неочаквани обрати и дръзко развитие. Вероятно основна заслуга за това има неконвенционалното мислене на автора д-р Врабевски, обобщено от Саймън Филипс по следния начин - "Музиката в този проект не следва типичната западна песенна форма".
Показателен пример за това е песента "Reflecting" - въведението и е предимно солова акция на Филипс, първият куплет носи нежно латино чувство, а остатъка - енергичен и динамичен рок, подсилен от соло, излязло от школата на Еди Ван Хален. “Every Time” е способна “да пренесе” слушателя едновременно на интимен акустичен концерт (по време на куплетите) и на стадионно шоу (в припева).
Често срещано явление в 12-те песни от албума са бриджовете, в които като че ли стиловото експериментаторство е най-смело изразено. От гледната точка на праволинеен рок фен бих отсъдил, че някои от композициите могат да съществуват безпроблемно и без подобна част. И все пак, тези моменти не носят усещане за излишност, отстоявайки правотата на авторовите решения. Не бива да пропускам още два затрогващи структурни избора - духовитото фънки китарно включване в "Run Away" и опустошителния риф, последвал бриджа на “Rising”.
Значим принос за изграждането на богата музикална картина в “Life Motion” имат и беквокалите. Родните певци Боби Косатката, Лина Никол и Славин Славчев са изпълнили своите партии така стегнато и убедително, че в песни като "Letting Me In" например не отстъпват по важност на водещите вокали.
Спирам дотук, за да дам шанс сами да откриете останалите изненади, очакващи ви в “Life Motion”. Имам основанията да твърдя, че сега е най-подходящият момент да изслушате този албум - в настоящата ситуация свободното време е налице, духът има нужда от повдигане, а следващия проект на IMP вече е на път. Не бива да се изостава.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)