Д-р Милен Врабевски: Родолюбието носи усещане за цялост и полезност, а най-голямата награда е детският поглед

Последна промяна на 05 февруари 2020 в 16:12 2064 0

Лекар, инвеститор, бизнесмен, филантроп, меценат, д-р Милен Врабевски е неизчерпаем източник на вдъхновение. Той не само осъществява идеите си, с онази лекота на вярата в недостижимото, но и заразява всички около себе си с нея. Приема живота си за една непрекъсната ваканция, признанията за постиженията си - за още по-голям стимул да работи, а истинската награда намира в погледа на дете.

Д-р Милен Врабевски е собственик и изпълнителен директор на най-голямата научноизследователска организация в Югоизточна Европа, Comac Medical и основател на Фондация „Българска памет“; инициатор и благодетел на една от най-мащабните частни инвестиции в образованието – „Път към университета“, която осигурява безплатни кандидатстудентски уроци на младежи от цялата страна; благодетел на 15 многодетни български семейства и първият и най-голям спомоществовател на инициативата „Искам бебе“, благодарение на директните му инвестиции са се родили 35 деца; композитор, музикален продуцент и благотворител, който притежава продуцентска къща и звукозаписни студиа – Intelligent Music, той работи с едни от най-големите световни рок звезди по свои авторски музикални проекти.

С д-р Врабевски разговаряме за родолюбието, духовността, музиката и номинацията за Мъж на годината.

Колко мъжество изисква родолюбието?

Родолюбието е онова усещане за цялост, за семейственост и заедност, което ти помага да вървиш напред. Много пъти съм казвал, че това е част от формулата за успех. Да имаш усещане за принадлежност. Това е дървото, което дава плодове, ако има дълбоки корени. Но по никакъв начин не трябва да се концентрираме в миналото, а да вървим напред, независимо какво се случва. Но това не те прави селския луд, искам да подчертая, и не те прави непрекъснато усмихнат и щастлив. Човек си има и своите малко по-тъмни моменти, но когато посоката е ясна и е осъзнато усещането за принадлежност към определена среда, това вече е пътят към извисяването.

Определят Ви като съвременен възрожденец

Не ми е оставало време да стигам до дефиниции. При мен има много ясно планирана дейност, самофинансирам се и това ме прави независим, горд и щастлив. Имам желание да разширя дейността си, но не стигам до това да определям себе си или някой друг за каквото и да било. Знам степента си на полезност, гордея се с нея и я препоръчвам на всички други хора. Това също е част от психологията на успеха – ефективната полезност. Всеки ден да знаеш какво можеш да направиш за хората около теб. Най-често задаваният ми въпрос е: Как се оправяте с всичко това? Аз съм фронтмен на една много голяма структура, много хора правят нещата с мен, а моята дейност за тях е допълнителна мотивация. Затова и екипът, с който работя, приема поредната номинация за награда като упование, че се забелязва това, което всекидневно правим, и което носи много добър резултат.

Когато започвахме преди 15-ина години работата за реинтеграция на диаспората, виждахме една опърпана държава, която няма политика, няма цели, няма идеали, няма никакъв държавнически приоритет. Трябваше да я зарежем ли тази държава? Напротив, ние си формулираме националните приоритети, инвестираме в тях и децата, с които започнахме да работим за реинтеграция по европейски модел на българската диаспора, днес ги виждаме в България – завършили специалисти, създали семейства, направили блестяща кариера. Два пъти годината реализираме огромни семинари с по 200 деца и в промеждутъците с по-малки групи от различни места, имаме награден фонд за отличници, организираме екскурзии, спортни срещи. Всичко това дава непрекъснато плодове. На тези деца им е нужно да видят, че някой се грижи за тях и те придобиват онова усещане за полезност и за добавена стойност към растежа на едно общество, което ги прави полезни за всички нас наоколо. Ако искаме да станат достойни граждани, трябва да им дадем добър пример. Затова е важно е да бъдем достойните, а не оплакващите се.

Под моя егида е и движението „Голямото семейство“ и там аз виждам друга магия. Когато подсигурят необходимостите си, когато нуждите на децата им са покрити, хората транслират енергията и остава чистата им любов. Децата имат нужда да бъдат обичани.

Грижата Ви за децата е пословична

Няма нищо по-ценно от децата. Те носят щастието от това да отгледаш някого, да му отдадеш енергията си и да видиш как пред очите ти се изгражда човек. Пожелавам го на всички. Но нека не съдим хората, които не желаят да имат собствени деца. Те могат да помогнат, на което и да е дете в България. Даването не изисква непременно финансов мащаб. Една добра дума, способност да изслушваш, подадена ръка – даването е форма на съществуване, на готовност да добавиш стойност към нечий живот. Грижейки се за хората около себе си, човек получава възможности непрекъснато. Това е което искам да предам и на младото поколение.

Как се възпитава това живеене в достойнство?

Да разчиташ на себе си. Да вярваш в собствените си възможности, но при много важното условие – степента ти на полезност да е правопропорционална на доброто намерение. Това е толкова просто и работещо, че дори ми е неудобно да го формулирам. Опитайте се да дадете път на духовното в себе си. Да се освободи духа и да дадете път на божественото. Не изисква нищо, освен малка промяна в мисленето.

Трябва да се показват великите българи, които са доказали, че нашият народ е имал какво да даде на света. Трябва да бъдем достойните като предците си, така ще стъпваме върху раменете на титани и ще виждаме по-далече, парафразирайки известния принцип на Нютон. Важното е ежедневно да се прави крачка в правилната посока. Може да се чувстваме понякога самотни или разочаровани в някаква степен, но не бива разочарованието да се остави като патологична доминантна, която да ражда нещастие. Това означава да загубиш инерцията и вместо да поемеш инициативата, да се превърнеш в свидетел, който просто отразява действителността. Нашата роля е да променяме действителността всеки ден. Да оправиш една счупена плочка, да вдигнеш боклуче от земята, да подадеш някому ръка в труден момент. След това резултатите винаги са налице. 

Духовността ли е оръжието срещу чалгализацията?

Това е много хубав въпрос. Опростачването ще продължава. Много среди печелят от това. Чалгализацията е неразделна част от един такъв процес, в който една голяма група хора се превръща в безлична, аморфна, безидейна, безполезна маса с консуматорски подход към живота, която много лесно се управлява. Това е цената – да изберем дали искаме децата ни да израстват с нашите идеи и нашия начин на мислене или да ги оставим на тази инерция. Аз не съдя тези, които го правят. Те вероятно нямат моите ценности, опитвам се да ги разбера. Но и мен ме има. И аз ще възпитавам младите в това, в което вярвам. Затова, без да обидим никой, защото всеки има право да харесва каквото реши, правим музиката, която носи удовлетворение. Това са идеалите, с които искам моите деца да растат. Аз имам какво да им кажа. И освен беседите, които провеждам, музиката е тази, чрез която отправям посланията си. Чрез проекта Intelligent Music могат да се видят сериозните ни намерения, освен удоволствието да правим музика. Животът трябва да е удовлетворение. И когато храниш дете да изпиташ удовлетворение. И когато правиш образователен семинар, да нямаш нужда от отпуск, а това за теб да е ваканция.

Какъв вид вдъхновение е музиката?

Музиката е много специфичен вид вдъхновение. Аз съм щастливец, защото без да се смятам за композитор, виждам материализирано вдъхновението си. Реализиран пътя от идея до краен продукт. Пожелавам на всеки да го изживее.
Но всеки трябва да си знае мястото. Музикантите са тези, които са на сцената. Аз пиша музиката, правим заедно аранжиментите, давам го на големите рок звезди, те го записват, изпълняват го на живо, но аз си стоя в публиката. Предстои турне през февруари, на който ще представим петия си пореден албум. Докато организираме това турне, в което ще присъстват Саймън Филипс, Роми Ромеро, Ричард Гризмън, Джон Пейн, нашите български звезди, които са уникални момчета – Стоян Янкулов – Стунджи, Бисер Иванов, Боби Косатката, Иво Стефанов, Ивайло Звездомиров, Славин Славчев, Лина Никол, Самуел Ефтимов.

Великолепен бенд, изграден на световно ниво, а аз съм щастлив, защото моите послания стигат до страшно много хора. Албумът се разпространява във всички университети отвъд океана, защото се оказва, че има голям интерес към това, което правим и отзивите са много добри. Вече подготвяме и шести албум.

Смятам музицирането за нещо много благородно, защото музиката е изключително възвишено усещане за хармония и красота. Няма нищо по-чисто за мен. Ако главите ни са просто едни биохимични цикли, може би техният апогей е усещането за музика. Любовта и страстта ми към музиката са огромни. Да настръхнеш от хубава музика е индикатор, че обичаш това, което правиш и правиш това, което обичаш. И това също се възпитава, независимо какво работиш, трябва да имаш усещането за полезност. Нямаш ли го - мъчението става работа и работата мъчение.

Кое Ви носи най-голямо удовлетворение?

Детският поглед е най-голямата награда. Останалите награди са суета. Разбира се, кулминационният момент е най-високата награда на Европейския парламент, която получих заради усилията ми за трансграничното сътрудничество. Този тип признание ти носи увереност, че не е случайно всичко, което правиш, то се разбира, дава му се оценка и вътрешният ти стимул е да увеличаваш мащаба непрекъснато. Но детският поглед е по-важен.

Медицината помага ли?

Медицината ми дава много добра ориентация. Медикът е дялан камък, където и да го сложиш пасва добре, както и юристът. Това са двете специалности, които имат огромен поглед върху обществото, макар и от два различни ъгъла. Но синергията е много важна и е тя е като лазарен лъч – колкото повече възможности се съберат в една посока, винаги има някакво израстване, което води до успеваемост. И аз търся точно това. Магията, която ми дават знанията по медицина, да се употребява в полза на хората. Неслучайно съм с награда "Питагор" за най-голям инвеститор в областта на научните изследвания. Това е и моята основна дейност. Научноизследователската ми компания покрива 28 държави. Напредъкът в науката е най-важната точка от развитието на едно общество. Хората на науката носят прогреса, те са каймакът на това общество.

Генетично ли се предава родолюбието?

Едно от тефтерчета на Левски е намерено от моята пралеля на хаджи Станьо Врабевски – моят прапрадядо по бащина линия. Изключително богати, ерудирани хора, носещи полза за обществото си, те са изнесли на гърба си революционния цикъл. Апотеозът на националноосвободителното движение е в ръцете на богатите. Комунизмът ни учеше обратното и се опита да деноминира изкуството да правиш общество и държава от нулата. А тези хора го умееха. Бяха горди и достойни членове на това общество. След войната, хаджи Станьо Врабевски предава парите от Революционния комитет в държавния бюджет, защото вече са изпълнили своята мисия. Сред последните открити документи се вижда, че Врабевски неслучайно има най-тежка присъда – доживотна каторга, заради конспиративна дейност срещу Османската империя. Сватът на моя прапрадядо е Петко Милев – Страшников. Председателят и главният секретар на революционния комитет се сродяват и оттам тръгва едната ми линия. Другата е подобна, но по майчина линия. Този ген не се губи, това е една особена семейна характеристика – да си натоварен с родолюбие.

В това тефтерче, което за съжаление е изгубено през 1917г., Левски на всеки лист се е подписвал под опис на нещата, които са взети. А това са най-вече са продукти за изхранване на армията и оръжие. Когато залавят хаджи Станьо Врабевски, той е първият по количество оръжие в цялата група от заловени, защото го е купувал и го е складирал. Това е била мисията на тези хора. Богатството и влиянието му, организационният му капацитет, координационната му функция, всичко това е предпоставка за успех. Сред наследниците на неговата дясна ръка и най-добър приятел Петко Милев – Страшников е и бившият председател на Народното събрание доц. Великов.

По майчина линия имам опълченец, който вместо да се радва на живота и земите си, се включва Илинденско-Преображенското въстание и след Петрова нива го убиват в едно от първите сражения. Тези хора са мислили първо за държавата. Искам това да се върне. Затова работим с тези деца, показваме им как да бъдат успешни, базирано на опит от историческото минало. Въпреки трудностите, в които са живели, предците ни са правили чудеса.

Изпитвате ли чувство на дълг и тежест от него?

Аз не живея с напрежението, че съм длъжен някому. Аз живея с удовлетворението, че съм полезен, че свише ми е дадена възможност да бъда такъв. Това, което казвам винаги по време на беседите си е: живейте с чувство за благодарност, не очаквайте такава от хората, но живейте с благодарността, че ви е дадена възможност да бъдете полезни. Полезността е решаващия фактор за прогреса. Аз правя това, което обожавам да правя и нямам нужда от ваканция. Моят живот е ваканция. Другото много важно нещо е да не живееш в страх. Когато махнеш страха, остава талантът, с който можеш да бъдеш полезен на останалите хора. И без друго използваме една съвсем малка част от мозъка си, нека да не го затормозяваме излишно с това колко сме уплашени и стресирани. Негативните нагласи и влагането на енергията само в задоволяване на егото. Ето това е тотален срив.

Кое е Вашето верую, което бихте споделили с читателите ни?

Вслушвайте се във вътрешните си ритми. За да работи вашият организъм за вас му трябва правилен импринт от съзнание към подсъзнание. Подсъзнанието е нисша еволюционна структура. Доминирало е като мозъчна структура при динозаврите, например. Ние го имаме като даденост, затова нека подходим с разбиране към подкоровата си част и внимаваме какво коровата ни подсказва. Защото подкоровата никога не реагира на директни команди. Тя реагира на емоции. Създавайте правилните емоции. Това е много лесно.

Ролята на духовно извисеният човек е да излезе над животинското и да покаже доминация в среда, в която няма човешка логика, като дава, без да очаква, като живее в благоговение, като се даде път на божественото. Не забравяйте своите вътрешни ритми и тези на хората, около вас.

Гласуването за конкурса "Мъж на годината" е възможно до 15 февруари тук.