Актьорът Калоян Патерков: Кино се прави с любов

Диана Маркова Последна промяна на 24 декември 2019 в 08:01 2880 0

Снимка Личен архив

Възможно ли е в един-единствен живот човек да бъде футболист, актьор, режисьор и писател? Отговорът е в историята на Калоян Патерков, който освен всичко това е и добър човек, и любящ баща.

Роден е през 1982 година в Пловдив – градът, който вероятно никога няма да напусне сърцето му. Това е мястото, което му позволява да изпълни младостта си с ярки събития – първо е футболист в „Ботев“ Пловдив, а после в „Локомотив“, и това е голямата му тийнейджърска страст.

„Дай ми топка и не ме търси повече“, спомня си Калоян.

Успява да хвърли едно око и на леката атлетика.

Тъй като се ражда с изкривен ляв крак, въпреки усилията на лекарите, идва моментът, в който трябва да се откаже от футбола.

„По ирония на съдбата силният ми крак във футбола беше левият“, споделя Калоян.

Лекарите препоръчват натоварването да бъде преустановено. И след като спортната искра угасва, 17-годишният Калоян изпада в голяма емоционална дупка.

Точно тогава, все още ученик в електротехникума, забелязва плакат с обява от пловдивския независим театър „Апарт“, за попълване на актьорския състав.

„Това беше голямо предизвикателство, но и голям шок за цялата ми рода“, спомня си началните стъпки той. „Бях притеснителен, скромен, не можех да говоря… Никой не си ме представяше на сцената“.

На изпита се представя със стихотворение на Христо Смирненски, получава шанса да стане актьор и така започва неговото голямо житейско приключение: театърът и киното.

„Преди това бях голям гамен, дори аз не очаквах от себе си такова стечение на обстоятелствата.“

Следващата цел е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Започва интензивно изучаване на история на театъра, подготовка по народни танци, модерни танци, балет – паралелно с практиката в театър „Апарт“. „Попивах като луд в „Апарт“, там попаднах на приятели, които ми помогнаха. Учех се да пея, да говоря, да танцувам, да имам присъствие – всичко необходимо за един артист. Преди това дори не бях чел на глас. Просто започнах да развивам уменията си с хъс и упоритост.“

Макар и не веднага, а след цели четири опита – Калоян Патерков е приет в Академията на театралите.

В последната година в „Апарт“ се запознава с Юлия Огнянова и Златина Тодева – две емблематични за българската сцена лица. Дипломното представление на Калоян е режисирано от Гергана Тодева – „Фантазио“ на Алфред дьо Мюсе, а самият Калоян е в главна роля. Може би този опит го тласка към драматичния театър.

Специалистът, който насочва младия ентусиаст към куклите, е Соня Ботева – изключителен актьор и учител. Той се вслушва в съветите ѝ и е приет в специалност Куклен театър. Приемният изпит включва монолог, направа на кукла и етюд с нея. За седем минути той изиграва етюд за самия себе си и успява да блесне пред журито – Петър Пашов и Жени Пашова, прочути куклени режисьори.

Днес школата по куклено майсторство е разединена и финансово притеснена. Това обаче не пречи на Калоян Патерков да продължава да влага енергията и мечтите си в театъра. Той е щатен актьор, а отскоро и куклен драматург във Видинския куклен театър. 

Под шапката на Пашови, при които учи, се играе дори и нощем. Калоян успява да се научи да работи с всички видове кукли – главички, петрушки, явайки, марионетки, импровизирани кукли. „Най-скъпият за мен момент на сцената беше клоунадата. Не става дума за цирковата клоунада, в която се разчита на смешката. Театралната клоунада идва от италианската школа и развива изключителна чувствителност и възприятие за много ярък характер. Моят клоун беше човек, който много иска да открие нещо забавно. Радва се като дете на всяка дреболия, но и бързо се срива.“

С трупата от студентството Калоян успява да обиколи половин Испания, Полша, Унгария и др. На представлението им със сенки „Отвъд граници“ присъства дори българският президент. Не закъснява и наградата за дебют от конкурса „Златният делфин“ във Варна. „Силата на Пашови беше в етюди без думи. Ние разигравахме различни сюжети без думи, чрез един предмет, на фона на музика.“

Впоследствие Калоян учи режисура при Петър Пашов, който му предава опита си в използването на един предмет на сцената – как да го движиш, как да създаваш образ от него, как да го използваш като метафора.

След завършването на НАТФИЗ, Калоян Патерков се посвещава на киното. Сред заглавията на филмите, в които той е режисьор, асистент режисьор или сценарист, са: „Пари“, „СМС до мама“, „Семейство“, „Контражур“, „Никой“, „България – тази вечна ерес“ и др. През тази година е и скриптър в два нови пълнометражни български филма.

Калоян навлиза в жанра трилър с филма „Контражур“, който през 2014-та година е номиниран от Българската филмова академия за най-добър късометражен филм. Въпреки това повечето му филми са драми, изследващи темата за отношенията в семейството. Най-голямото му вдъхновение е неговата дъщеря.

Изучава кино в Нов български университет, но много голяма част от познанията си дължи на самообразоване. Въпреки това периодът в НБУ е много ползотворен и Калоян успява да направи цели дванайсет любителски филми – като режисьор, сценарист, актьор, оператор и монтажист, а филмът „Моето момиче“ дори печели Награда на публиката на НБУ.

Театърът дава енергия и мощ на киното. Това са двете страсти, между които успешно се движи. „Аз съм човек, който търси непрекъснато нещо да прави, да чете“, казва за себе си артистът и показва настолните си четива – биографични книги, които са му безкрайно полезни и интересни. Казва, че скоро ще издаде първата си книга.

Калоян е светъл човек и щастлив съпруг и баща. Обича безкрайно близките си и искрено страда, когато вижда семейства, които се разпадат. „Не трябва да оставяме егото да ни контролира“, казва Калоян.

Можем да го видим в „Мързелан и Мързеланка“ (ДКТ Видин), спектакъл на Петър Тодоров по произведението на Асен Разцветников.

„Разликата между успелия и неуспелия е, че единият някъде по пътя се е спрял и се е отказал. Това важи и за приятелите, семейството и за любовта - трябва да се борим за тях и никога да не се уморяваме и предаваме!“ – казва Калоян.