Ако има несправедливост, трябва да я изречеш и да заемеш позиция

Петко Койчев, директорът на Драматичен театър "Рачо Стоянов", гостува в "Студио Габрово" – епизод 9. С него разговаряме за театъра и емоциите, които могат да променят отношението ни към даден проблем; за ролята на културните институции в гражданския живот; за прошката, емпатията и отговорността да бъдем пример.

В навечерието на духовния празник на Габрово – Св. Петка, и дни преди 97-ата годишнина на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, говорим за театъра не само като сцена за спектакли, а като пространство за среща, разговор и промяна. Какво трябва да бъде съхранено от почти вековната история на театъра и какво трябва да бъде създадено днес, за да остане той важна част от живота на града?

"Ако има някаква несправедливост, ти трябва да я изречеш"

Един от акцентите в разговора е ролята на театъра в развитието на гражданския живот.

Петко Койчев говори за отговорността: „Ако има някаква несправедливост, без значение кой управлява, ти трябва да я изречеш и да заемеш позиция, да дадеш пример на обществото.“

В разговора стигаме и до една от нагласите, които според него пречат на промяната – усещането, че нищо не зависи от нас.

„Ние страдаме от един сериозен проблем – нагласата: Това няма как да се промени! Истината е, че всичко може да се промени!“

Форум театър – когато зрителят вече не е само зрител

В навечерието на третата среща с публиката във формата „Форум театър“ говорим и за различния начин, по който този формат поставя зрителя в центъра. При него реални житейски ситуации се представят от актьорите, а публиката получава възможност да се намеси и да промени посоката на случващото се. Така театърът се превръща в своеобразна лаборатория за човешки отношения, в която една от ключовите думи е емпатия – способността да се опитаме да разберем другия, да видим ситуацията и през неговите очи.

И може би именно тук се срещат изкуството и гражданското общество – в способността да не останем безучастни.

За прошката, изповедта и „Ивановден“

Разговорът преминава и през моноспектакъла „Ивановден“, през темите за прошката и изповедта, както и през въпроса какво всъщност означава да търсим щастието.

„За мен смисълът на човешкия живот е да преследваме щастието, без да пречим на другите!“

Това е и един от личните акценти в разговора с Петко Койчев – за избора, отговорността към другия и необходимостта понякога да оставим зад себе си това, което ни разделя.

„Малко сме изоставили децата“

Особено място в разговора заема и работата с младите хора. Как се възпитава публика? Как се създава интерес към театъра? И какво се случва, когато децата не са просто зрители, а участват в създаването на театрално съдържание?

Петко Койчев говори за инициативите, при които младите хора сами организират своите абитуриентски представления, както и за необходимостта децата да бъдат активна част от театралния процес.

„Струва ми се, че малко сме изоставили децата, но именно ние трябва да бъдем пример – всеки от нас!“

И още:

„Важно е младите хора да бъдат част от процеса.“

Защото бъдещето на театъра не е само въпрос на това какви спектакли ще бъдат поставяни утре. То зависи и от това дали днешните деца ще почувстват театъра като свое място.

97 години история и поглед към бъдещето

В епизода говорим и за празничната програма по повод 97-ата годишнина на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, за спектаклите „Ивановден“ и „Една педя над земята“, както и за 40 години на сцената на актрисата Силвия Боева.

В края на разговора Петко Койчев отправя и свое послание към габровци в навечерието на духовния празник на града:

„Да им пожелая да отворят душите си за прошката – без нея сме загубени. И емпатията – тя е много важна!“