Тази вечер в клуб Сити Стейдж в подлеза на НДК ще е премиерата на най-новата книга на разследващата журналистка Анна Заркова - „Българската мафия, както я видях“.

Тя е естествено продължение на книгите й „Изгаряне“ и „Големите убийства“.

Творбата представлява ретроспекция на случващото се в правораздавателната система на страната през последните 30 години до наши дни.

Тази ретроспекция се основава на събирания в продължение на десетилетия материал от журналистката, на нейни предишни книги, публикации, както и на други публични източници по големите криминални случаи в страната.

В книгата говорят прокурори, съдии, народни представители, „сиви кардинали“, обикновени хора и...престъпници. Изводите остават за читателя, но ако трябва да се обобщи с една дума натрупания публицистичен матирал в книгата, то тази дума би била „безнаказаност“. Безнаказаност за извършени престъпления, независимо дали са класически криминални престъпления, каквото е покушението и срещу самата Заркова, или престъпления на „белите якички“, ощетили и ощетяващи милиони българи през годините.

Съвременните българи са свидетели на описваното в „Българската мафия, каквато я видях“. Историята обаче бързо се забравя от всички нас, новите криминални случаи се трупат и захлупват предишните. Достойнството на тази книга е, че припомня всичко случило се и неусетно свързва събитията помежду им. Спойката, която през десетилетията, се е случила между криминалния свят и този на белите якички, Анна Заркова нарича „мафия“. Мафията, така, както тя е видяла през погледа на журналиста.

Тази книга е и едно признание в безсилието на четвъртата власт. В нея са публикувани някои от знаковите позиции и материали, публикувани през годините от Анна Заркова. Това, което самата тя признава е, че от един момент нататък казваното от журналистите и от самата нея започва да се повтаря, но то не променя нищо.

„Българската мафия, както я видях“, разобличава едно клише, което много българи не разбират и това не е случайно. Това е клишето „съдебна реформа“. Очевидният извод от разказаното в страниците и между страниците на тази книга е, че съдебна реформа никога не е съществувала, нито е съществувал замисъл и желание тя да бъде проведена. Резултатът е, че престъпността все повече се сраства с държавата, а за това има само една дума – мафия, която, уви, изглежда вече е реалност.

Има ли надежда?

В тази книга Анна Заркова разказва и собствената си голгота като журналист. Журналист, който не издържа на тоталния срив в авторитета на тази професия и я напуска, а след това отново се връща към нея, защото не вижда друг път за себе си. Тази книга е и признание в любов към журналистиката и надежда, че тя отново ще заеме мястото, което й е отредено от историята.

Ето и краят на книгата:

Вестниците днес не са същите, каквито доскоро бяха, крадливите политици не се стряскат вече от тях – отбеляза по повод завръщането ми в занаята бившият прокурор Славчо Кържев, който вече е адвокат, но пак създава ядове на имотната мафия, като брани жертвите ѝ в съда.

Да, вестниците не са същите. И България не е същата, каквато си я представяхме, когато се прегръщахме по площадите и приветствахме демокрацията. Но щом ние сме същите, няма страшно.

Анна Заркова е български журналист, носител на Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 2000). Дългогодишен репортер, редактор и отговорен редактор във в. „Труд“ Завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите „Големите убийства“ („Куршуми по време на преход“ и „Смърт по царско време“), „Изгаряне“ и „От Вапцаров до Живков и останалите“.

Съдържание

Заркова срещу Форсайт. Никола Кицевски

Бомбата в „Труд“

Неразкритите убийства

Кратуните и главанаците

Някои особености на криминалния бизнес

Борческата империя

Киселина в очите

Правосъдие ли?

Реформата и нейните герои

Кръв в задкулисието

Мутрите, магистратите и още нещо

Ловът на октоподите

Ало, контрабандата!

Криминалният поминък

Цветни къщички за престъпността

Записки за разни патила