'Катара' - книга за проклятието и любовта в един род на каракачани

Зорница Йончева Последна промяна на 15 март 2021 в 07:12 4012 0

„Катара… такваз прокоба черна не се обръща нивга, тя трябва да се изживее и да се изплати дългът през вековете…“

"Катара" - така се казва дебютната книга на Мария Лазарова.

Историите на каракачаните от седемте разказа се преплитат заради древно проклятие, наречено Катара. То прекрачва векове и променя съдби, но не може да спре кръговрата на живота. Не може да спре любовта, която е неподвластна на време, пространство, етноси и религии. Кой определя коя истина е реалност - само сърцето може да долови вибрацията на нереалното, но и само сърцето може да приеме нереалното за реално и да живее с него завинаги.

Катара в превод от гръцки означава проклятие.

Първият разказ е по действителни събития в рода на Мария Лазарова, избрала за свой творчески псевдоним гръцкото Морфа.

Останалите са вдъхновени от легенди за каракачаните, древен номадски народ, който почти не се е смесвал с други народи. Някъде назад във времето в рода на авторката се случва една невъзможна любов. Една синеока жена е пристанала на турчин и това е белязало целия род с катара. Дядото на Мария срещнал баба й и, въпреки че знаел за проклятието, я взел за жена. Родът на баба й бил прокълнат, а тя била последното, седмо или осмо поколение, над което черната орисия хвърляла своята сянка.

Стара семейна снимка, обработена и оцветена от дъщерята на авторката – Ирена. На нея са дядо Коста, баба Мария, сестрата на Коста – Христина, а бебето е вуйчо й Михаил.

Приказки от Горната земя

За каракачаните Гергьовден е светъл празник. Тогава се качват нагоре в планините. По Димитровден слизат. Зимата за людете правят колиби. Не са имали кошари за животните, които и най-студените зими изкарвали, топлейки се помежду си с телата си. Били на принципа силните оцеляват.

Ходели по билата със стадата и не знаели граници между България, Гърция, Албания, Македония. Така социализмът ги хваща в различни държави и разделя семейства.

Дядо ми е роден в Одрин, разказва Мария Лазарова. През 1957 г. му отнемат над 500 овце и ги национализират. По това време е между Мъглиж и Казанлък. Тежката ирония е, че го назначават за овчар на собственото му стадо. Още повече, че национализират само овцете. Каракачанските кучета, придружавали някога стадата, пускат да скитат, а конете, понеже по соца нямали идея как се гледа този добитък, изклали и превърнали на колбаси. А каракачанските породи овца, куче и кон са били на хилядолетия. За каракачаните цялото им имане е бил добитъкът.

След като затварят границите, част от братята на дядото на Мария остават в Гърция. С една от сестрите си, омъжена в Гърция, дядо Коста никога повече не се вижда. Нейният съпруг, заедно с единия си син идва в България през 1990 г., след смъртта на дядото. Два дни плакал – спомня си Мария. Спомня си и още, че той помолил да оставят лампите светнати, та да не дойдат мъртвите.

Каракачаните са силно религиозни християни. Но говорят с мъртвите, казва Мария:

- Баба ми, лека й пръст, съм я чувала да казва „Видях го Коста на вратата“, а знам, че е мъртъв. Дядо, както тръгвал да мести стадата, казвал на майка ми: „Лягам и тамън да заспя, и чувам мъртвите ми говорят. На три различни езици ми говорят. Да ми кажат да се преместя, че съм легнал на гробовете им.

И нещо любопитно. За каракачаните жената не е тя. В каракачанския диалект на гръцкия език няма форма за тя, има мъжки род и среден род, а жената е то, в среден род. Те казват например – имам две деца, което значи, че имат две момчета. Може да имат и още пет момичета, но се изброяват само момчетата, разказава авторката.

Това обаче напълно контрастира със силните характери на героините в книгата, които, подобно на жените във фамилията на Мария, отстояват любовта си. 

Мария Лазарова

Книгата вече е на пазара, а Мария Лазарова възнамерява да я издаде и като аудиокнига. Гласът в нея ще е на македонския актьор Кире Гьоревски, когото е гледала в пиесата на Явор Гърдев "Наблюдателите". Също така авторката специално благодари на Мирелла Иванова и Венцислав Калбанов от криейтив студио Like the People. 

Илюстрациите в книгата са професионалният прощъпалник на 23-годишния Антонио Стефанов, племенник на Мария, завършил през миналата година специалността "Илюстрация на книги" в Националната художествена академия.

Книгата „Катара“ е на издателство „Фабрика за книги“ и се разпространява по книжарниците. Цената й е 22.90 лв. 

Можете да я поръчате тук.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Парламентът на живо