В периода 21-24 септември Българският червен кръст проведе национално партньорско учение за реакция при силно земетресение с епицентър близо до София и магнитуд 6,7, което е довело до човешки жертви и разрушения. За опасността от такава реална ситуация и адекватната подготовка и реакция на бедствието разговаряме с Ясен Сливенски, директор "Мениджмънт на бедствията" към БЧК.

Г-н Сливенски, между 21-и и 24 септември проведохте национално учение, чрез което проиграхте хипотетична ситуация на силно земетресение с епицентър близо до София. Какъв е рискът това да се случи действително и как протече учението?

От БЧК всяка година организираме национално учение за екипите и всички, които са в системата на БЧК за действия и реакция при бедствия. Тазгодишното беше в нашата база в Лозен – националният учебен център и прилежащите територии.

Нашето национално учение се проведе от 21-и до 24 септември. На терен имахме 150 човека - доброволци и колеги от цяла България, които са членове на доброволните екипи при бедствия, младежки аварийни екипи, екип на Планинската спасителна служба (ПСС) към БЧК със спасителни кучета. Имахме статисти за различните ситуации – 30 човека доброволци. Имахме и колеги от „Пожарна безопасност и защита на населението“ чрез Седма служба на пожарната безопасност, а също така и наши партньори от Столична община, дирекция „Аварийна помощ и превенция“, както и екип с линейка и парамедик.

Целта беше да се упражни и подобри взаимодействието и координацията както вътре в системата на БЧК, така и с нашите партньори от Единната спасителна система (ЕСС).

Общо около 200 човека бяха ангажирани и работеха в тези почивни и празнични дни, въпреки че можеха да бъдат някъде другаде. Това е едно от знаковите неща в доброволчеството – че жертват своето свободно време, за да може да сме заедно и да подобрят знанията и уменията си.

Имаше реакция при пожар вслествие на земетресението с изнасяне на пострадали. Имаше издирване на затрупани в резултат на това въображаемо земетресение с кучетата на ПСС. След това имаше изграждане на палатков лагер за осигуряване на подслон на евакуирани, които бяха докарвани с автобуси, имаше евакуация на болница, имаше действия на вода в района на Панчарево и яз. „Искър“ с евакуиране на посрадали вследствие на залети площи от високи води.

Ситуацията – както Вие казахте вече - беше земетресение, което абсолютно реално може да се случи като магнитуд от 6,7 на територията на столицата. В нашия сценарий имаше като последица и нарушение на водоподаването и замърсяване на водоизточниците в София, така че нашите доброволци и колеги трябваше да съставят план как да се помогне най-ефективно, за да подпомогнем както държавата, така и общинската власт.

Това е и нашата роля, на БЧК. Ние не сме основният отговарящ, не сме на първа линия, ние действаме като спомагателен орган на държавните институции и подпомагаме общини и, най-вече, нашата дейност е насочена към подпомагане на пострадало население. От Червения кръст не може да се очаква да работа по инфраструктура и пътища, защото нямаме тези възможности, а и не това е нашата роля.

Казвате, че е абсолютно реално София да бъде разтърсена от земетресение с магнитуд 6,7 по Рихтер. Готови ли сме, ако ни се случи?

Не бих казал. Нито земетресенията, нито бедствията си приличат едно с друго. Ние се стремим да бъдем по-подготвени. Който каже, че е готов, не знам - дано не му се налага да работи в реална ситуация. Аз съм участвал в доста такива както на територията на България, така и по света като член на международните екипи за действия при бедствия. И винаги е различно. И винаги стават големи бедствия в петък след работно време или в почивните дни и в празнични. И винаги е нещо, за което сме се подготвяли в плана, но се оказва, че има още нещо, с което ни изненадват природата и самото бедствие.

БЧК е част от Единната спасителна система на страната (ЕСС), заедно с Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", Спешна помощ, полиция и националната система 112. Ние знаем мястото си и сме в координация с отговорните институции. Нашето ръководство – национално и в областите, участва в работата на кризисните щабове, ако се наложи тяхното създаване, така че имаме информацията от първа ръка, имаме и сме декларирали нашата готовност да подпомагаме пострадалото население. Мога да потвърдя, че БЧК е поел ангажимент пред държавата и пред обществото във всеки един момент да има основни материали за подпомагане в първите часове и дни при възникване на бедствена или кризисна ситуация. Това са одеяла, чаршафи, спално бельо, възглавници, походни легла - неща, които съхраняваме и обновяваме благодарение и на дарители, така че във всеки един момент там, където е необходимо, да можем да подпомогнем пострадалите. В координация с нашите партньори от корпоративния сектор осигуряваме вода и храна. Последният случай беше при наводнението в община Царево, където благодарение на наши дарители предоставихме близо 70 т. минерална вода.

Как отделният човек да се подготви, за да може, ако се наложи, да реагира адекватно в такава ситуация? Да речем, ако е вкъщи, ако е на открито... Какво трябва да прави?

Всичко започва от отделния човек, от семейството, от децата. БЧК от години работи в българското училище. Имаме програми за деца и в начален, и в горен курс, най-вече обучение по първа помощ и реакция при бедствия. През 1996-1997 г. Младежкият червен кръст на Австрия ни предостави една прекрасна програма, която адаптирахме и разработихме с интерактивни, игрови методи, чрез която децата се научават, ако се наложи, да оказват първа помощ на своите ученици, както и да помогнат сами на себе си.

В нашия учебен център имаме симулатор за земетресения, изграден по европейски проект. Годишно хиляди деца не само от София, но и от страната, преминават подобно обучение, което е в извънкласна форма.

Дейностите, за които Вие ме питате, може да разделим на три: преди бедствието, по време и след. Преди бедствието, естествено, е подготовката.

Как се подготвяме преди бедствието?

Да започнем с къщата: да огледаме мебелите, да укрепим предмети, които биха могат да ни наранят в случай на земетресение.

Как да укрепим например библиотека, пълна с книги?

Много лесно - с дюбел в стената и въже. Има крепежни елементи, с които може да се фиксира за стената. Дори телевизорът може да се обезопаси, така че да не падне, защото, въпреки че е сравнително лек и няма да ни нарани сериозно, ще се счупи.

Добре е предварително да направим семеен план за реакция при бедствие - да си определим сборен пункт на семейството в нашия район – някъде, където няма високи сгради наоколо, които биха ни застрашили, например в близката градинка.

Това е необходимо в случай, че земетресението се случи, докато родителите са на работа, а децата са на училище. Така всички членове на семейството ще знаят къде да отидат.

Трябва да имаме и предварително подготвена малка раничка, в която да има контактите и номерата на мобилните телефони предварително написани на хартия, защото в стресова ситуация и в момент на паника хората забравят.

Добре е винаги да имаме зареден мобилен телефон, дори като тръгнем в планината. Никога не знаем къде ще стигнем и какво ще ни потрябва.

В раницата трябва да има храна и вода, които да са достатъчни за първите два или три дни.

Добре е да помислим предварително – ако взимаме лекарства за хронични заболявания, сърдечно-съдови и др., да знаем къде са и винаги да бъдат с нас. Когато се евакуираме или бягаме, не трябва да ги забравяме. Има хора на инсулин, с лекарства за кръвно налягане, животоспасяващи медикаменти, които в първите часове или дни няма как да бъдат осигурени.

Бях ръководител на операцията на Международния червен кръст в Албания при последното земетресение през 2019 г. Бях там почти 13 месеца. На база опита си там мога да кажа, че е хубаво да имаме винаги пари в брой. Знам, че всички работим с банкови карти, но в първите часове или дни е възможно да няма електричество. Същото се отнася и за мобилните телефони – клетките на телефоните също могат да спрат.

С тях какво правим?

Няма какво да направим, защото от факта, че два милиона души едновременно се опитват да се свържат с близките си, за да ги успокоят, че са живи и са добре, или просто за да споделят какво се е случило, мрежата се претоварва и изключва автоматично. Затова е хубаво да се определи сборният пункт.

Друга част от подготовката е да имаме малко радио на батерии, за да слушаме – защото в такава ситуация компетентните органи дават указания. Националното радио е в системата, чрез която се оповестява населението. Хубаво е да имаме и резервни батерии.

Свирка също е хубаво да имаме в раницата.

Защо?

Защото ако ни затрупа, не дай Боже, трябва да сме в състояние да подадем сигнал и да насочим спасителния екип.

Фенерче също.

^{Снимките са от националното учение, проведено през септември. Автор: БЧК}

Какво да правим по време на земетресение?

Най-важното е, ако е възможно, да запазим спокойствие. Всеки човек реагира различно. Едни хора усещат бучене, по-чувствителни са, други изобщо не го усещат. На някои им се завива свят, „потъват“. Просто реакция на случващото се. Добре е наистина да познаваме себе си, за да можем правилно да подредим стъпките.

Първо трябва да застанем на стабилно място, където има носещи стени, здрави, укрепени, далече от прозорци.

Под рамка на врата?

Да, но за да бъдем на сигурно място, е добре да знаем кои са носещите стени в жилището, т.е. греди, бетонни пояси. Трябва да изчакаме преминаването на първия трус и ако сме в къща и успеем да излезем в рамките на до 20 секунди след земетресението, да го направим и да се отдалечим на безопасно разстояние. Връщането след това не е добра идея заради опасността от вторичен трус.

А ако сме например в 17-етажен блок?

Ако сме в 17-етажен блок, няма никакъв смисъл да бягаме и да правим каквото и да било по време на трус. Единственото, което можем да направим, е да стоим на безопасно място, далеч от прозорци, които могат да се счупят и да ни наранят, и от балкони. Вътре – под рамка на врата. Ако имаме стабилна маса, която може да поеме падащи предмети – да се скрием отдолу.

Не бягаме по стълбите, нито се качваме в асансьора, който може да спре както заради прекъсване на електричеството, така и заради нарушена конструкция. След първия трус изчакваме и ако няма вторичен, много бързо трябва да съберем нещата, които са ни необходими – лични документи и такива за жилището, защото без тях бихме имали сериозни трудности в институциите. Затова е добре те или техни копия да бъдат в раницата.

Хубаво би било в семейството да си направим тренировка за реакция – изключваме бушоните, електричество, газта, ако има, главния кран или достъпа до нашата къща. В сценария на нашето учение имаше и възникнал пожар. Това е възможно да се случи. Не земетресението нанася щети, а изтичането на газ, което предизвиква пожар. Това са т. нар. вторични фактори.

Какво се прави в училище при земетресение?

Там отговарят училищните власти. Трябва да има план за действие при земетресение и различни видове бедствия. Едната част от него е свързана с евакуация, другата – ако не могат да бъдат евакуирани децата в момента, трябва да се скрият под чиновете, на сигурно място. Много е важно паниката да бъде овладяна в първия момент с ясни, точни послания или указания: „Има земетресение,...“. Учителят и училищните власти дават указанията. Трябва да се обясни на децата какво се случва, какво правим. След спиране на труса се пристъпва към евакуация. Добре е този план периодично да се проиграва по учители и ученици.

Трябва да се знае кой кога излиза, за да няма струпване. Съгласно плана, примерно, първо се евакуира най-горният етаж, след това - средният и накрая първият. Зависи от това колко входа има сградата. Ако има два, учениците от третия етаж се евакуират от едната страна, а от първия - от другата. Това са само примери.

Не знам дали помните, но на стадион „Юнак“ доста отдавна на един концерт стъпкаха деца. При земетресение може да се случи същото – всички тръгват да излизат и от паника и страх могат да бъдат стъпкани, премазани хора, деца от техни съученици, без да искат, но няма как да се спре.

Така че училищните власти са отговорни за това да се тренира и проиграва този план, за да се излиза последователно и да не се засичат 300 деца, ако тръгнат едновременно.

В София има училища с 1000, 1500 и повече ученици.

Така е.

Места, където евакуацията може да се окаже трудна, са яслата и детската градина, защото децата са малки. Какви стъпки да се следват там?

Там също е добре първо да се огледат сградата и изходите. Аварийните изходи не трябва да са заключени. Персоналът, под формата на игра, трябва да накара децата да се хванат за ръце и да ги изведе на безопасно място. Това е отговорност на персонала.

В игрова форма трябва да се проверят различните изходи и къде е сборният пункт. И тук важи същото – кратки и ясни послания, в този случай – команди.

Всичко това трябва да бъде тренирано, за да го знаем и да бъде част от план, който не просто отлежава някъде, а да бъде жив документ, който да се използва за реалната ситуация.

Трябва ли да се каже на децата какво се случва – че има земетресение?

Не е добре да се крие информация. Несподелянето на информация води до паника и възникването на слухове.

Представете си едно летище и полет, който закъснява. Ако няма информация защо, хората ще започнат да се изнервят. Ако съобщят, че повече информация ще има след 15 мин., а мине час и все още информация липсва, представете си реакцията. Същото важи и в случай на бедствие.

Как се преценява колко време след земетресението е безопасно да се излезе от сградата? Имам предвид следното: земетресението може да предхожда по-силно земетресение и човек да се озове „в капан“.

Така е, да.

Не мога да дам универсална рецепта, но в момента, в който затихне първият трус, има прозорец от време до следващия, те не са вълна един след друг. Когато затихне, ако не започне втори, това е моментът да се евакуираме.

Какво правим, ако по време на земетресение се окажем в обществения транспорт - в автобус, в метрото?

Метрото е по-специфично, тъй като се намира под земята. Що се отнася до наземния транспорт – в автобус и в кола, земетресенията не се усещат толкова силно, освен ако не е толкова силно, че самият път не започне да се нагъва и да пропада. Помните Хаити.

При по-слаби земетресения благодарение на това, че се движим, може да виждаме стълбове или дървета да се накланят.

Водачът на превозното средство трябва да спре на безопасно място, където няма сгради и да отвори вратите, за да се евакуират хората.

Ако се върнем към сградите – да кажем, че сме успели да излезем след първия трус. Къде да застанем?

Колкото е висока сградата, най-малко на толкова метра разстояние. Има методи за бърза оценка колко е висока.

Как изчисляваме?

Ако блокът е осеметажен, а разстоянието от пода до тавана на апартамента е 2,50 метра, умножаваме го по осем. И това е разстоянието, на което трябва да стоим. Например нашият сборен пункт, на централата на БЧК, която се намира на бул. „Джеймс Баучер“, е при църквата, в градинката, и това се счита за безопасна зона.

Сградите или се свличат, както видяхме в Турция, или цялата пада настрани.

Добре, но има презастрояване. Имаме презастроени квартали. Не само София е така. Какво правят хората там, където е сграда до сграда?

Ще Ви дам реален пример с пернишкото земетресение от 2012 г. Тогава трябваше да отида в една телевизия. Карах към студиото, точно за да водим такъв разговор – какво да правим. Видях много хора, които бяха на булевард „България“, където нямаше големи сгради.

Сега има. Но тогава от „Тодор Каблешков“ нагоре имаше хора със семействата си, в колите си, готови и на разстояние, така че да не се запушат. Бяха на тревните площи и слушаха радио. Това е добър пример какво трябва да направим.

Имаме паркове в София. Столична община и всички областни градове и общини имат планове и има място за евакуация, което ще бъде посочено в случай на необходимост. Затова е хубаво да има радио. Най-малкото, в колите има. След земетресението в Перник всеки беше с лаптопа и беше „сеизмолог“, всички следяха Европейския средиземноморски сеизмологичен център. „2,1! Ужас!“. 2,1 не може да се усети по този начин, но тук стигаме до паниката и до посттравматичния стрес. Тогава започват да се разпространяват слухове - "стената на язовир „Студена“ е напукана, всички ще загинат". Трябваше да мобилизираме нашите психолози, мобилен екип от над 20 човека, който работеше както индивидуално, така и с големи групи от хора - служители в заводи, предприятия, за да може да намали стреса. БЧК разполага с над 100 професионални психолози от цялата страна, които са обучени да действат при бедствия. Те са наши доброволци.

Тоест стигаме до въпроса какво правим след...

Първото - проверяваме себе си и членовете на нашето семейство – децата, възрастните. Ако нямаме радио, можем да използваме мобилния телефон, за да намерим или получим информация. Ако не успеем, "Пожарна безопасност и защита на населението" имат система със звукова сигнализация – сирени. Тя се използва и за даване на указания, съобщения, а ние трябва да ги следим.

Трябва да се пазим от жици, далекопроводи, особено основните, защото при едно земетресение може да се скъсат и много хора да пострадат, при това фатално.

Веднага след земетресението не бива да бързаме да се прибираме вкъщи. Изчакваме указанията и вторичните трусове. Винаги има вторични трусове. В Перник бяха 4 или 5.

А не бива да се връщаме вкъщи, защото при силно земетресение сградите може да са компрометирани и опасни. Има специални екипи, комисии от инженери, които оценяват стабилността на сградата. Аз съм бил на няколко такива инспекции. Отбелязва се: „годна“, „негодна“, „за ремонт“. Трябва да се изчака и заключението да се приеме.

Това означава, че може да ни се наложи да нощуваме навън не една, а много нощи. Трябва ли да вземем одеяло? Да сложим още нещо в раницата?

Хубаво е, но не мисля, че много хора биха го направили. Ако можем, и осветление, палатка. Най-важното е първо да спасим хората и след това: вода и подслон. В първите минути оказваме първа помощ, веднага.

Добре ли е да минем такъв курс?

Горещо го препоръчвам. Това е доказано. Доказан е „златният час“ при всякакви бедствия. В първите минути до първия час много от пострадалите могат да бъдат спасени, ако знаем какво трябва да направим. Защото в такава ситуация не може да се очаква, че в град като София – с близо два милиона души – линейките ще успеят да стигнат навреме. Наличните просто няма да бъдат достатъчни.

Такива курсове, например като тези за кандидат-водачите, които БЧК е упълномощен да извършва, много помагат. В училище има курсове по първа помощ, има курсове на работното място, които БЧК провежда във фирми, заводи. Това е начин да помогнем. Ако земетресението се случи докато сме на работното си място и имаме 500 човека, да има пет, които са обучени и знаят как да окажат първа помощ. Всяка компания трябва да има такъв план.

Малко са формални, да Ви кажа честно.

Така е. „На нас няма да ни се случи, защото живеем на Балканите.“ И то вземе, че се случи и пак ни изненада. Следващия път ще бъдем по-добри и вече ще знаем. Но има държави, в които всеки месец се случва нещо. Там принудата ги държи в кондиция. Вземете например Азия, и не само.

Да.

Червеният кръст има една дейност – възстановяване на семейни връзки или събиране на семейства, разделени по независещи от тях причини, сред които войни, природни бедствия или конфликти.

Агенция по издирванията има в Женева, в централата на Международния комитет на Червения кръст, където има специални формуляри и начин, по който да бъдат подадени – описание на лицето, къде е видяно за последно и т.н.

Имали сме и продължаваме да имаме такива случаи, особено с бежанците. Имаше случай, 4-5 семейства са били на границата. Едната жена – бременна. Прилошава ѝ. През нощта в гората я намират нелегални преминаващи и я закарват в болница. Не се знае в коя обаче. Другата група се озовава около Перник, а жената от болницата отива в друг център. Нашите колеги направиха така, че ги събрахме – семейството с новородената им дъщеря - и беше наистина празник. Да станеш свидетел на нещо такова е достатъчна благодарност.

Доброволците и колегите от Червения кръст не очакват благодарност. Те са приели своята мисия. И такива истории има навсякъде. Те са нашата награда!