Радан Кънев: Задава се цунами от промени в енергетиката

Георги А. Ангелов Последна промяна на 10 декември 2021 в 18:25 6254 1

Снимка Fred MARVAUX/EP

Радан Кънев е член на Европейския парламент, избран от листата на Демократична България през май 2019 г. Член е на групата на Европейската народна партия. Участва в Комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по петиции и Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Докладчик "в сянка" за ЕНП в AFIR (Регулиране на инфраструктурата за алтернативни горива) в Комисията по околна среда на Европейския парламент. Днес Кънев бе съорганизатор на работна среща за декарбонизация на транспорта организирана от Словенското председателство на ЕС. 

- Г-н Кънев, Европейската комисия вече прие плана за изпълнение на Зелената сделка, известен като Fit for 55. Ние в България сякаш не разбрахме какво се случва, заети с нашите политически проблеми. Изостанали ли сме, какво е Fit for 55?

- Да. Факт е, че към момента в България дебат по тази тема има само в много тесни професионални среди. Публично, на политическо ниво, той не е започнал, а е много важно да започне и то спешно, защото Fit for 55 е огромен законодателен пакет, който засяга практически всяка сфера на живота ни и който цели намаляване на емисиите въглероден диоксид с 55% до 2030 г. Най-важният, от наша гледна точка, е разширяване на обхвата за търговия с емисии върху горивата, транспорта и сградния фонд, а от друга страна - намаляването на свободните емисии, които се търгуват и от които се възползва бизнеса, когато е енергийно интензивен. Просто казано, това означава, че предложението на комисията рязко увеличава търсенето и съществено намалява предлагането на емисиите, а това предполага значително покачване на цената им, което вече започна. Пазарите реагират на тези законодателни предложения. А също така създава реален риск от увеличаване цената на горивата, на транспорта и цената на жилищата, както и разходите за поддръжката им под формата на данък или друга такса.

- От къде идва тази опасност, конкретно? 

- Има предложения, които са насочени много повече към тоягата, отколкото към моркова, в стремежа си и домакинствата и бизнеса и държавите, като цяло да намалят своите въглеродни емисии. Това е предложение, което трябва и в рамките на европейския парламент, и в рамките на Европейския съвет да бъде много сериозно развито, за да не бъде опасно за държава, като България. Много е важно да не възприемем досегашния си подход към европейската политика - да се правим, че проблемите ги няма, докато промените не влязат в сила и тогава изведнъж да осъзнаем, че са рискови и неизгодни. Трябва да провеждаме активна политика по промяна на тези законодателни актове, така, че те да развиват българската икономика и да подпомагат за българската енергийна независимост и на държавата, и на бизнеса, и на домакинствата. По-ниски цени и по-изгодни технологии, вместо по-високи цени със старите технологии, което е риска.

- Народът е убеден, не без помощта на дезинформацията, че този скок цените на тока и другите енергийни носители е заради Зелената сделка… Така ли е или не?

- Нека бъдем прецизни. Така е, но в много малък процент. Огромната част в повишаването на цените на енергията се дължат и на криза на изкопаемите горива - газа и въглищата, която започна от Китай и е много по-сериозна в Китай и САЩ, отколкото в Европа. Това означава, че логиката, че европейската зелена сделка вдига цените на енергоносителите е невярна по две прости причини: Кризата е много по-остра извън Европа и Европейската Зелена сделка не е приложена. Има обаче един детайл, който не бива да бъде подценяван, а именно, че предложението на Комисията за едновременно увеличаване на обхвата на емисиите и намаляване на свободните емисии, предложение което не е влязло в сила, предизвика сериозен смут на пазара на емисии и едно спекулативно покачване на тяхната цена.

 Изложих проблемите, но е много по-важно да говорим за решенията. В момента в рамките на ЕП, ЕНП и на комисиите много активно работя по законодателни предложения, които да предотвратят рисковете и да превърнат пакета Fit for 55 в изгоден и интересен за българските граждани и в стратегия, която да направи и гражданите и бизнеса и цялата държава енергийно по-независими, обвързани с нови технологии, които ние развиваме, а не които са вносни и в крайна сметка да намалят, а не да увеличат сметките. Това е сериозна политика, която не може един или на няколко евродепутати да защитят. Това трябва да бъде национална политика, която да се провежда и на ниво ЕП, и на ниво Европейски съвет от българското правителство. В момента виждам евродепутати, които са запознати. Разговарям и с млади хора от българското постоянно представителство в Брюксел, които също са наясно с темата, работят активно и заслужават похвала, но е нужда подкрепата на българската изпълнителна власт. Не просто на отделни хора.
Има две ключови решения за цяла Европа, но най-вече и за по-бедните държави, които да бъдат решаващи, за да бъде този пакет изгоден, а не вреден за нас. Първото предложение е да се възприеме стратегията за поставяне на технологиите преди повишаването на цените. Тоест всяко разширяване на обхвата на въглеродните квоти или всяко намаляване на свободните, безплатни квоти, трябва да бъде предшествано от въвеждането на достъпна за хората нова технология, като алтернатива. Това се отнася, както за битовата електрификация, така и за електричеството за бизнеса, така и за горивата.

Ние много говорим за електрическите автомобили, например, и за това, че са по-изгодни, когато вече се притежават, но от друга страна и цената им, и наличната инфраструктура не позволяват в България, това да бъде масовият пазар. Много се говори за алтернативни горива за тежкия транспорт, но в момента тяхното производство на добра цена не е факт, така че те все още не са достъпна алтернатива.

Нашата цел би трябвало да бъде първо да се инвестира в алтернативите. Те да придобият достатъчен пазарен дял, да придобият цена, която е по-изгодна за гражданите и едва след това да се тръгне към извеждане на вредните технологии от пазара. Другото предложение е за изграждане на структурата на алтернативна енергия, в което съм пряко ангажиран, като представител на ЕНП в комисията по околна среда. Тук въпросът е: Кое е първо, яйцето или кокошката? Защо са ни зарядни станции за автомобили, като нямаме електрически автомобили? Други казват - как да имаме електрически автомобили, като нямаме инфраструктура за зареждане?

Решението, което аз предлагам на ЕП е да не се върви към крайни цели - през 2030 г. трябва да имаме толкова електрически автомобили и зарядни станции, а да се върви стъпка по стъпка. Всяка държава да направи план до 2024 г, до 2026 г, до 2030 г. и на базата на реалния пазарен дял на новите технологии да има ангажимента да развие и съответната инфраструктура за нови технологии така, че процесът да бъде диктуван от пазара, да бъде спокоен, да не бъде шоков нито за гражданите, нито за бизнеса. Това са постижими цели, но няма да се уморя да казвам, че изискват много сериозна съгласувана национална политика. Новото правителство трябва да влезе със амбициозни задачи и много активно да взаимодейства с депутатите в Европейския парламент. Аз съм готов да бъда сериозен партньор на правителството. Това изисква всички засегнати министерства, те не са малко - енергетика, транспорт, околна среда, икономика, да подготвят своите позиция, да говорят с бизнеса и синдикатите, за да можем заедно да защитим един общ фронт пред Европейските институции.

- В планът за възстановяване и развитие, който внесе служебния кабинет има поети ангажименти. Те могат ли да бъдат предоговорени, изпълними ли са? Може ли да се подобри този план? (Интервюто е взето преди комисията да върне забележките си към плана бел. авт.)

- В плана има доста проекти, пряко свързани с тези цели и технологии за които говорех. Новите технологии с финансова помощ от Европейския план за възстановяване да се развият бързо и да станат достъпни. Има и цели свързани с инфраструктурата, алтернативна енергетика и горива. Тези цели можеше и трябваше да бъдат по-амбициозни, по-високи за сметка на други елементи от плана. Доколкото плана не е окончателно одобрен от Европейската комисия, аз съм убеден, че в него могат да бъдат внесени значителни подобрения в тази насока и то след като новото правителство се запознае в детайли със сериозността на потенциалните проблеми от пакета Fit for 55.

Грубо казано, към нас се задава една вълна, да не кажа цунами, от промени в енергетиката. Това е енергия, която можем да използваме за бурното развитие на нашата собствена енергетика и индустрия. Можем да се оставим тя да ни залее и потопи, изцяло зависи от правителството. Модификации на плана и преговори с ЕК са един от инструментите, които може да бъде използван.

Тук искам да подчертая, че с оглед на важността на енергията от възобновяеми източници, която вече е значително по-евтина от енергията от изкопаеми горива и с оглед на увеличаването на дела на използване на електричеството, спрямо други енергоносители в близките години ключова реформа, която не беше заложена в плана е сериозна рехабилитация на електрическата ни мрежа. Ако утре в София трябва да се заредят 100 000 електрически автомобила имаме ли зарядна мрежа за 100 000 автомобила? Както битова мрежа в нашите сгради и гаражи, така и публична за зарядни станции. Всеки знае, че нашата електрическа мрежа не може да издържи на такова натоварване, което означава, че една инвестиция в мрежите е напълно задължителна. И тя трябва да е мрежа от последно поколение, защото там и технологията помага изключително много и за скоростта на зареждане на един автомобил, но и за цялостното балансиране по мрежите. В една енергетика основана предимно на възобновяеми източници цената е добра, но проблема с баланса е сериозен. Това е първостепенна задача за българското правителство.

- Политиката на ГЕРБ към Зелената сделка беше да се правим, че не забелязваме какво се случва и сега сме “изненадани”. Каква е опасността за България, ако тази политика продължи? Има такава опасност, ако следващото правителство не е реформаторско или ако не се задържи достатъчно.

- Не само по Зелената сделка, нека си спомним огромния провал по пакет “Мобилност”, тогава ние пропуснахме преговорите на европейско ниво, правителството ни практически ги проспа и в последния момент разбра, колко неизгодни за България решения се взимат и започна една безнадеждна война, която беше логично загубена. Такива примери мога да дам много.

В случая не е късно да подходим съвсем различно и да започнем да променяме този законодателен пакет, така че на финала той да бъде не опасен, а изгоден за България. Рисковете, ако не водим умна политика, са доста глобални. Първо - в сегашния си вид предложенията на комисията допринасят за увеличаване на неравенствата в богата Северозападна Европа и бедните периферии в юга и изтока. Преди всичко има риск от увеличаване на неравенствата в нашите общества, защото заможните хора сравнително лесно се възползват от новите технологии. Хората с ниски и средни доходи - обратното, нито ги познават, нито към момента са достъпни за тях. Рискуваме едно общество в което сметките на бедните да се увеличават, а на богатите да намаляват. Общество, като българското в което има най-голямо неравенство в ЕС, ако си позволи такава политика, ще задълбочи най-тежкия си проблем. И от там и бедността, и миграцията, и демографския проблем, всички тези най-тежки структурни проблеми на обществото ни само ще се задълбочават.

Искам да подчертая, че работя активно и в комисията по заетост по един от елементите на Fit for 55 - Социалния климатичен фонд, който е предвиден да поема този удар върху по-бедните домакинства и върху микро бизнесите. Трябва да сме наясно, че в държава с огромна енергийна бедност, като България, поемането на удара с временни преки помощи няма да свърши работа. Това, което социалния фонд трябва да направи в България, заедно с усилията на българското правителство е да направи новите и по-изгодни технологии по-изгодни за хората с ниски доходи. Това е ключовата задача. Тя е изпълнима, но изисква много сериозно усилие на национално ниво от правителството и парламент. Към момента едно разумно решение е в следващия кабинет да има вицепремиер, който да отговаря за климатичните политика в различните ведомства. Той не трябва да е и министър на околната среда. Представата, че европейската климатична политика е екологична политика е грешна. Това е преди всичко индустриална, енергийна и транспортна политика. Човекът, който ще се наеме да отговаря за много тежките преговори и с Европа, и в България с бизнеса за екологичните политики, ще има най-сериозните ангажименти в сферата на индустрията, на транспорта и на енергетиката, а не в сферата на околната среда. Не е случайно, че Германия в новото си правителство създаде министерство на екологията и климата. Те, като двигателите на тези нови политики, те са наясно, че това са икономически политики, а не екологични.

- Какъв е начинът да излезем от тази енергийна бедност от всичките области, които споменахте, във всички сме на дъното от към екологичните показатели в ЕС?  Стари коли, тецове, ниска енергийна ефективност на производството...

- Вие дадоха отговора. Ние сме на последно място не по друго, а по технологии. Като започнем от състоянието на електропреносната мрежа на България, като продължим с технологиите на енергийния ни микс, който в значителната си част са технологии от 60-те и 70-те години на миналия век, като продължим с автопарка и акцента върху превозите с автомобилен, а не с железопътен транспорт. Транспорт само с пътищата създава рискове за околната среда, по-скъпо е и създава непрекъснати трагедии. Единственият ни изход е целенасочена политика за инвестиции в технологии. Тези инвестиции трябва да имат едновременно три източника. Европейски пари, които са в изобилие в момента. Но ние трябва не да ги усвоим, тоест да ги откраднем по досегашния начин, а буквално да ги инвестираме. Национален бюджет, който да обърне внимание върху енергийната бедност и технологичната изостаналост. И не на последно място ангажиране на частния финансов сектор в тази дейност. В България трябва да се действа с години да изглежда технологично напълно различно. И тогава ще бъде много по-богата във всяко едно отношение. И от гледна точка на доходи, и от гледна точка на качество на живот. Това няма да стане от само себе си и никой в Брюксел, както обичат да се изразяват нашите управници, няма да го направи за нас. Защото в Брюксел заседават български евродепутати, българското правителство заседава в Съвета, а в комисията има български еврокомисар. Аз давам всичко от себе си, но евродепутатите не могат да заместят националното правителство и парламент.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-1580

1

Bace7

11.12 2021 в 08:12

Дори не си струва да се коментира изказването на Радан в частта му, че Зелената сделка не била виновна за проблемите в енергетиката. Щуротиите на брюкселските вредни чиновници са ни до гуша на всички. Но да упоменем пак електромобилите...не зарядната инфраструктура е проблем, такава виждам на доста паркинги в София и страната. Проблем са отвратителните пътища, ниските доходи, самото естество на електрозарядните кари. Батериите им умират на ниска температура, за производството на същите возила се отделя огромно количество вредни емисии в аванс (повече от на тези с ДВГ), а рециклирането на батериите е неосъществимо с днешните технологии. А в общ план "заложените срокове от ЕК" приличат на петилетките в СССР, Партията спускаше безумни и несвързани планове за изпълнение и преизпълнение. Очевидно е, че ни тикат към тоталитаризъм в стил Оруел!