Радан Кънев за грешките, Петър и Христо

Последна промяна на 11 април 2017 в 16:14 34195 7

Снимка Сергей Антонов

Когато с колегите обсъждахме въпросите за това интервю, никой не каза "Какво се случва с дясното". Първият въпрос на всеки беше "Какво ще прави Радан Кънев от тук нататък".

Не знам защо трябва да е важен този въпрос. След тежка политическа загуба и след много тежка година в личен план, със сигурност имам нужда от почивка и преосмисляне на много неща. Така че отговорът ми на този въпрос е все още неясен. Сигурни са две неща - че ще отделя много повече време на семейството си и на работата си като адвокат. Но няма да се откажа от активната политическа работа, макар че има моменти в последните дни, в които сякаш отвращението от общата среда надделява.

Каква активна политическа работа е възможна оттук нататък, след като не си председател на ДСБ?

Никога не съм смятал, че за да се занимаваш с политика, трябва да си председател на нещо. А и никога не съм смятал, че политиката е задължително възходящо движение. Аз съм активно в политиката от 10-12 г. и през цялото време съм се движил стръмно нагоре. Тръгнал съм от доброволец в кампания, за да мина през всички нива на политическо развитие в една партия, но това не означава, че в политиката движението е единствено от успехи към успехи. Напротив - има провали и ако човек вярва, че се бори за истински политически цели, ако вярва, че се бори да променя обществото около себе си, той трябва да може да преодолява провалите и в нова роля да работи за същите цели. 

Говорили сме си това и преди и мисля, че няма да отречеш, че марката "Радан Кънев" е по-разпознаваема от марката "ДСБ", а да не говорим за марката "Нова република". Как оттеглянето ти ще помогне за постигането на целите?

За ДСБ няма да се съглася, ДСБ е напълно разпознаваема марка, така както стана разпознаваемо и моето име. Но трябва да си даваме сметка и за друго - моето име съвсем не е еднозначно положително разпознаваемо. Особено в последната година аз направих няколко хода, за които нямам никакво съмнение в моралното им основание, но очевидно политическата им ефикасност беше нулева към отрицателна. Много хора ме обвиняват за разцеплението в дясно. Според гледната точка някои със сигурност са прави за себе си. Много хора ме обвиняват за това, че дясноцентристката коалиция ГЕРБ-Реформаторски блок не удържа, и са прави. Много хора ме обвиняват за нещо, което е различно от предишните две - че заложих на общ проект с Христо Иванов и кръга хора, които имат персонално доверие в него. И очевидно също са прави, защото това беше едногодишна политическа инвестиция с ясна политическа цел. В момента, в който тя не беше постигната, от гледна точка на избирателите всичко рухна и доведе до това, че 300 хиляди души не бяха представени в парламента. А според мен става дума за около 500-600 хил. души, защото много хора бяха принудени да гласуват за ГЕРБ, без да харесват нито политическото лидерство на Борисов, нито партийния модел на Цветанов. Но изправени пред тази свещена простота, която БСП представи в рамките на кампанията, не им остана друг избор. Много е голяма отговорността ми за всичко това. Личните ми решения наистина бяха много определящи в този период. Правилни или не от морална и от изчистена политическа гледна точка, те доведоха до лош резултат. Така че - колкото и да е разпознаваемо името Радан Кънев, аз съм сигурен, че мнозина от тези стотици хиляди непредставени смятат, че оттеглянето ми от лидерския пост е напълно заслужено. Част от тях вероятно биха приели и пълно оттегляне от политиката за заслужено, но друга част ще се радват да видят, че аз мога да се смиря и да правя политика, без да бъда началник на каквото и да било.

Бяхте ли се уговорили с Христо Иванов за общо явяване на изборите?

Тук се замислям наистина, защото това е важен въпрос. Директна уговорка за общо явяване на избори, стискане на ръце по тази тема, не е имало. За изграждане на общ политически проект - категорично да.

А той защо се отметна?

Това е въпрос, на който, както стотици хиляди избиратели, така и аз, нямаме отговор. Разликата е, че аз нямам и основание да го търся. Но избирателите имат.

С Христо сте в близки отношения. Вие го защитихте, когато той напусна министерския пост. Той ли взе това решение за отделен политически път или хората около него го принудиха?

Нямам отговор. Понеже съм бил 4 много трудни години лидер на ДСБ знам каква е отговорността. Единственото, което мога да кажа е, че никога не бих прехвърлил никаква отговорност за грешни решения на обкръжението си. В България хората така гледат на политиката - те идентифицират партията с лидера, доверяват се на него и гласуват за него. И обратното - наказват него, като не гласуват.

И в тоя ред на мисли - какво е ДСБ без Радан Кънев?

О, хубавото на ДСБ е, че този въпрос седеше със стократно по-голяма сила преди 4 г. и общо взето дори аз бях много скептичен, че ДСБ може да изкласи политически без Иван Костов. За теб, както и за повечето читатели на OFFNews е ясно, че задкулисното влияние на Иван Костов е лъжа. ДСБ е партия, в която лидерът си носи отговорността. Костов носи своята дълги години, аз носих моята малко по-кратко. По тази причина съм сигурен, че ДСБ ще има нов лидер, той ще бъде силен лидер и ще докаже, че ДСБ може и без Иван Костов начело, и без Радан Кънев.

И новият лидер ще се казва Светослав Малинов, нали?

Не бих се обзаложил. Няма процес на назначаване на лидер. Не изключвам възможността на предстоящото национално събрание да има конкуренция, да има избор между различни кандидати. Аз със сигурност няма да бъда един от тях.

А какъв беше смисълът да се прави "Нова република" два месеца преди изборите? Останахме с впечатление, че това е преходен етап от обединяването с "Да, България".

Не, нямаше връзка с това дали ще има коалиция с "Да, България" или не. "Нова република" обедини опозиционно настроената част от Реформаторския блок, с изключение на Гроздан Караджов, който прецени да не участва в тези избори, заради разделението на 3 писти. "Нова република" наистина е надпартиен проект и аз смятам, че наистина има бъдеще като такъв.

Аз все пак ще си задам въпроса, който никого не интересува - какво ще се случва с дясното оттук нататък?

Тук наистина част от отговора е: Интересува ли се някой в сегашната ситуация от този въпрос, освен един голям брой wannabe обединители. Навремето някой (мисля, че е Прошко, но не съм сигурен) беше казал, че на обединителите на дясното на "Четвърти километър" трябва да бъде отделено цяло крило, защото са достатъчно на брой и това със сигурност е диагноза. Близко съм до това да се съглася. Сещам се през последните дни за едно нещо, което е по-скоро легенда, отколкото исторически факт: Симон Боливар на смъртното си легло е казал, че Латинска Америка ще си остане неуправляема и се оказал пророк за вече 200 години.

Но нека да подходим по-сериозно: Българското дясно не зависи от това дали ще се слепят парчетата от стомната. Това би било добре, защото ще има представителство. Но бъдещето на дясното зависи от способността да поставя големи цели и силата да ги изпълнява. В способността да се поставят големи цели не се съмнявам. Това е тежкият дефицит на ГЕРБ като безспорно доминираща партия. Но те страдат от неспособност да формулират цели пред нацията.

Дясното няма проблем с формулирането на цели, винаги сме имали лидери, които могат да поставят големи въпроси. Страда обаче от неспособност да обедини дори себе си в силно организационно тяло, което да налага тези цели. Единствено Иван Костов и единствено за кратък период от време успя да съчетае и двете неща - смела визия със сила да се наложи тази визия. И каквото да си говорим, България продължава да прави добрите неща по инерция от тогава.

Казахме Иван Костов. Наистина ли е напълно изключено неговото завръщане като лидер на ДСБ?

О, това е въпрос само и единствено към Иван Костов, никой не би си и помислил да отговаря вместо него. Аз не виждам в публичните му изяви такива знаци. Виждам това, което и аз казвам: тъга, че в България няма кой да се захване с големите политики, да постави пред нацията големи задачи и да започне да я обединява.

Сега, когато четете тези стенограми от Боровец, съжалявате ли за срещата, за формата, за самата идея да се стенографира брейнсторминг?

Не. Когато се съберат 30-50 души, идеята, че има нещо тайно, буди смях. В България двама души като се съберат, на другия ден цяла София знае какво са си говорили. Тези стенограми Бойко Борисов ги знаеше около седмица, след като са написани. В тоя смисъл и въпросът откъде са изтекли ми е смешен. Те бяха стигнали до Бойко в рамките на броени дни, а от него до Пик и Блиц разстоянието е много кратко и това сме го виждали много пъти.

Съжалявам само за едно нещо - за суетата и празнотата на разговора. Колко малка част от разговора е върху големите политически идеи, за които говорим сега, и колко голяма част е, защото, който говори, му харесва да се слуша. И аз не правя изключение. Прочетох си репликите - нямам от какво да се срамувам, освен от словоблудство. Тези стенограми съдържат част от отговора защо не станаха нещата. Защото повече обичаме да говорим и да си слушаме гласа, отколкото да вършим реална политическа работа.

Един въпрос, от който винаги бягате - предателствата в дясното.

Не обичам да се говори за предателства. Този въпрос предпоставя, че има някакъв началник, който да бива предаван от някакъв антураж. Не е имало началник, че да бъда предаван. Това, че съм сложил теоритичните и организационни основи на Реформаторския блок не значи, че някой ми е длъжен. Ние сме равнопоставени. Големият проблем не е предателството. Големият проблем е дълбоката неспособност за осъзнато общо действие.

Вчера гледах една карикатура, по-скоро каламбур във вестник "Прас-Прес" за обединената десница на 9 страница, каквато вестника няма. Та от многото десни лидери, които сигурно вече са над 50, Комарницки е сложил мен, Христо и Петър (Москов). И си мисля, че ако през декември 2015 г. , когато Христо подаде оставка, ако в този момент тези 3 политически фигури, за които в момента е спорно дали сме политически фигури или граждани с по-големи от средното амбиции, та ако в този момент беше съхранено и развито единството между нас тримата, това щеше да изгради десница, способна да се бори с ГЕРБ за първенство. Може би неуспешно, но съвсем авторитетно да се бори, да постига двуцифрени резултати и да мечтае, а мечтата е началото на успеха. Случи се обратното - Петър отказа да подаде оставка, с което заплаши ДСБ с изчезване. Слава Богу не се случи, но това беше удар, който може да умъртви много партии. Христо избра да потъне някъде и след една година да изгрее самостоятелно с трети проект. И колкото и времето да лекува, никога повече ние тримата няма да имаме политическа сила, която да може да направи десницата претендент за властта. Дай, Боже, други хора да имат, но дай, Боже, и да помнят тези поуки.

Сега от дистанцията на времето не завиждаш ли на Бойко Борисов, че винаги има хора да изпълнят това, което той има предвид, а ти никога не си имал твои аватари?

Разбирам въпроса. Естествено, че е необходима много повече дисциплина и много повече лоялност от това, което българското дясно познава. Но Бойко е по-скоро антитеза. Именно заради тази безпределна вярност на началника и строга йерархичност на структурата, ГЕРБ никога не може да надскочи кръгозора и хоризонта на Бойко. А кръгозорът и хоризонтът на Бойко са семпли и скромни. Това обрича цялата държава на много скромно и семпло съществуване. 

В този смисъл как виждате коалицията между ГЕРБ и Обединени патриоти?

Ще кажа нещо еретично: Независимо от цялата острота на поведението си в последната година, която продължавам да намирам за оправдана и дори неизбежна, аз повече харесвам Радан от 2015 г. Защото съм сигурен, че в политиката трябва да има и смирение, и помирение, и преговори, и компромис. Да се въздигне една нация може да стане само по пътя на изграждането на мостове. Така че не виждам нищо скандално в способността на ГЕРБ да съставят мнозинство. Просто не вярвам, че който и да било от тази група има високи политически цели. 

Ако се дръпнах толкова рязко и категорично, по начин, който очевидно не се хареса на избирателите, то беше, защото виждах очертаващия се компромис за запазване на статуквото. И тогава предпочетох да блъскам с глава стената колкото сила имам, отколкото да съм съучастник в това. Но нямам съмнения, че промяната в статуквото, ще дойде като плод на общи усилия и компромиси.

А сега съжаляваш ли, че между морала и политическата целесъобразност си избрал морала?

Не. Не мога да съжалявам за това. Никога не съм бил в политиката за кариера. И в нито един момент тя не е била по-доходната опция за мен лично. За тия 10 години персоналните ми финансови загуби, пък и загубите ми в личен план - контакт със семейството, са неизмерими. Близките ми приятели, с които сме били в еднакви изходни позиции през 2005 г. и които се отдадоха изцяло на кариерата, постигнаха завидно финансово състояние по напълно честен път. Докато аз инвестирах времето си в нещо друго. Така че, ако след толкова усилия да се промени държавата и обществото към повече почтеност, бях жертвал почтеност за кариера, щях по много странен начин да плюя на тези 10 години, което не мога да си позволя. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3993

6

случайно прочетох

12.04 2017 в 11:04

"А кръгозорът и хоризонтът на Бойко са семпли и скромни. Това обрича цялата държава на много скромно и семпло съществуване. "

Много тъжно, но вярно.

4621

5

мнение от IP

11.04 2017 в 23:14

Да, България! е нещо различно от СДС, ДСБ, Костов и т.н. независимо, че по някои важни неща имат еднакво виждане.

2257

4

Владимир Йончев

11.04 2017 в 20:13

Кви 3.8, бе професоре? 2.49%

1385

2

Ivansti

11.04 2017 в 19:09

Наистина са за Четвърти километър... Сто пъти предъвкаха Христо Иванов, човекът сто пъти отговори, но не! Я пак питай може да е друго. Христо Иванов иска десноцентристки проект, който няма как да стане с крайнодясна партия. Той поиска широко обединение срещу корупцията, дори покани и леви хора там, не може да стане с "ястреби" като Радан. Христо Иванов поиска балансирана външна политика - с русофоби - трудно.