Министърът на туризма: Очакваме много добър сезон

Г-жо министър, преди дни се върнах от морето и там хората говорят, че се очертава по-добър сезон от предишните. Какви са вашите прогнози за този сезон?

Прогнозите са доста оптимистични. Предварителните данни от ранните записвания показват ръст на целевите ни пазари. Разбира се, ранните резервации и предварителните данни са променлива величина. От Русия регистрираме висок ръст на ранните записвания. Надявам се тези положителни цифри да се оправдаят и наистина ръстовете, които бележим при ранните записвания да успеят да се реализират и в края на лятото.

Какъв е ръстът на руските туристи?

Към момента от Русия очакваме ръст от около 30% на база ранни записвания и според информацията, която имаме от Асоциацията на руските туроператори. Имаме регистрирани около 15 нови големи туроператори, които преди не са работили на пазар България. Те вече са акредитирани за работа с нас, което показва също, че има много голям интерес към дестинация България. От последната класация на една от най-големите руски търсачки за почивки - Yandex, България се изкачва на 4-о място. Пред нас са само Кипър, Тайланд и Гърция, което също е изключително добър признак за това, че се очаква голямо търсене за нашата дестинация от страна на руския пазар.

Тази седмица съм в Сочи по покана на председателя на Федералната агенция по туризъм, който реално е с ранг министър, г-н Сафонов, за да представя България като ключова дестинация и съм може би единственият поканен министър. Знаете, представихме страната и в Руската дума през февруари. Бяхме поканени за основна държава-партньор по време на международното туристическо изложение в Екатеринбург, което е едно от най-големите, които се провеждатв Русия.

Също така за първи път тази година, благодарение на общите усилия на Министерството на транспорта и на Министерството на туризма, не без помощта разбира се и на Федералната агенция по туризъм, успяхме да получим разрешение от руското ГВА, да имаме разширение на чартърните полети от Русия без предварителното разрешение на назначените превозвачи, което е много важно. От тази година, те вече ще бъдат до 30.10 и започнаха от 15.04. Винаги са били от 15.05 - 30.09. Тоест, ние удължаваме почти с два месеца възможността за извършване на чартърни полети, което ще подпомогне значително притока на руски туристи.

А какво е положението с останалите големи пазари?

По отношение на немския пазар също бележим ръст. Всичките туроператори, с които работим, регистрират ръст - минималният е 5%, а при някои стига до 40%. Така че надявам се и там да регистрираме средно около 20% ръст.

От Франция също има сериозен интерес - за първи път имаме чартъри от 9 френски града до нашето Черноморие.
Регистрираме огромен ръст - 60% от Полша на база ранни записвания. По информация на Полското посолство се очаква около 500,000 поляци да посетят страната тази година, което наистина е значителен брой.

Също така от Чехия, Словакия, Унгария очакваме средно по 10-15% ръст от всеки пазар. От Израел очакваме отново ръст от около 15%.

Имаме регистрирано увеличение и от Румъния, там е най-устойчив, всяка година е с около 5%. За миналата година румънците бяха първенци, почти 1,000,000 туристи посетиха България. Така че тази година очакваме те да надвишат цифрата 1,000,000, за цялата година.

За пръв път имаме директни чартъри на летище Варна от Иран.

Знаем, че предварителните заявки винаги са малко по-високи от реалните. Доколко те се оправдават?

След първоначалните заявки за ръст от 35% на полетите на летищата Варна и Бургас, рекапитулацията от този месец показва, че ръстът ще е около 25% общо за двете летища. Това отново показва, че положителните данни за това лято се оправдават и са в правилната посока. Разминаването в първоначалните данни е нормално, защото всяка фирма когато планира в началото на годината залага завишени прогнози. Радващото е обаче, че непосредствено преди старта на сезона ние запазваме положителния тренд и очакваме около 25% ръст, което е наистина добър резултат.

Така че наистина очакваме един много добър сезон и тук бих искала да подчертая, че това не е благодарение само на геополитическата обстановка. Международната ситуация изигра своята роля, но ефекта от нея бе по-скоро допълнение, ако може така да се нарече, към усилията, които полага както целия кабинет, така и Министерството на туризма. Наистина се свърши много като успяхме да преобърнем стратегията в рекламирането.

Каква е промяната?

За съжаление сме ограничени финансово и нямаме достатъчно средства за разгръщането на мащабна имиджова реклама. Затова се насочихме към по-ефективни форми на реклама, като например онлайн активности и директна работа с големите туроператори и техните асоциации и всичко това дава резултат. На всички срещи, които провеждаме с тях, те изтъкват, че е важно България да се популяризира, защото за някои от пазарите тя е непозната. Но е важно тя да се популяризира сред таргетирани групи, т.е. пред директния потребител и то като се вземе предвид какво търси и от какво се интересува той. Това разбира се не означава, че имиджовата реклама не е важна. Но тя изисква много средства, а остава сравнително кратко време в съзнанието на хората. Затова е необходимо постоянство, което на свой ред изисква още повече средства. Мисля, че подходът, който избрахме ние е по-успешен с оглед необходимия ресурс. На този етап работата с професионалистите дава резултат.

Непрекъснато участваме и във всички важни професионални изложения, организираме журналистически турове и в момента предстои да обявим една голяма процедура за 52 тура на журналисти от 24 държави. Смятам, че това е много ефективно, когато говорим наистина за таргетиране на пазара и изобщо за целеви групи. Пак казвам, дай Боже в бъдеще да имаме достатъчен ресурс, който да ни позволи да рекламираме и в телевизии.

Обмисляме различни варианти от гледна точка на ефективността и от гледна точка на това, колко ще струва на държавния бюджет, защото в крайна сметка нашите средства са ограничени. Все пак успяхме да се преборим с несправедливостта, ако мога така да се изразя, която наследихме при създаването на министерството. А именно - това че министерството не беше включено като бенефециент към нито една оперативна програма. Днес вече сме бенефициент по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“, като от следващата година ще можем да кандидатстваме с проекти по нея, за да надградим усилията ни за популяризиране на страната като туристическа дестинация.

В сряда на Министерски съвет мина за разглеждане системата ЕСТИ, която е един от ключовите въпроси в туризма. Да обясним какво значи това за обикновения турист?

Първо, много се радвам, че премиерът и Министерски съвет подкрепиха нашето предложение за изменението на Закона за туризма на две части. За нас беше много важно максимално бързо да въведем ЕСТИ - Единната система за туристическа информация и да разсеем този мит „колко години това нещо се прави и накрая нищо не се довършва“ и т.н. Ние имаме воля да изградим тази система. ЕСТИ е, най-просто казано - свързване на регистрите на хотелите в реално време с регистрите на НАП, на МВР, на общините и разбира се с националния туристически регистър. ДАНС и НСИ също ще ползват данни в рамките на тяхната компетентност, както и всички останали институции.

Ако трябва да го обясня с по-прости думи, целта е да изсветлим нощувките, които към момента не се регистрират и декларират изцяло. Защото тези „скрити“ приходи водят до много последици - спад на ДДС и спад на данък "печалба", което пречи и целият сектор да се развива устойчиво. Тази система ще подпомогне да изсветлим сектора и да има много по-малък брой нощувки, които да не са декларирани.

Има ли изчисления какви са били загубите на хазната до сега от недекларирани нощувки?

Няма конкретни изчисления. Мненията на експерти и представители на бранша варират в различни проценти, като се започне от 20% и се стигне до 50%, така че има много голяма разлика в различните изчисления, които са правени. Така или иначе с въвеждането на ЕСТИ, ние ще задължим всички хотелиери и всички, които упражняват дейност в местата за настаняване. Така че в реално време, когато отидете в хотела и ви регистрират, вашите данни моментално да влизат в системата.

Сега като отиде човек, в който и да е хотел, попълва бележки. Същото ли ще продължи да бъде или по някакъв начин ще се автоматизира този процес? Например да се сканира лична карта.

Да, говорим за автоматизация на процеса, особено за местата за настаняване в клас А, което на практика са големите хотели Те обикновено работят с електронни хотелски резервационни системи, защото някои от тях са публични дружества и това се изисква и по отношение вътрешния им одит и отчетността към акционерите. За тях няма да има проблем да въведат софтуера, защото той ще е близък до този, който използват. Идеята е софтуерът да бъде максимално достъпен и да върши работа. На нас ни трябва да знаем какъв е броят на нощувките, колко хора са отседнали, да се спазва Закона за чужденците.

По отношение на клас „Б“, където са хотелите и къщи за гости на труднодостъпни места, създаваме облекчения и предвиждаме, където има интернет достъп ежедневно да се въвежда информацията през уеб базирана система, на която Министерство на туризма ще дава парола и съответно собствениците на къщите за гости или кметът ще въвеждат информацията.

За труднодостъпните места, имаше предложение по време на общественото обсъждане, данните да се въвеждат един път седмично. Така или иначе по регламент нощувките от по 10 легла не се броят от статистиката. Така че тези с под 10 легла попадат в клас „Б“. Ние сме се опитали от една страна, да направим разлика и да третираме всички, защото всеки трябва да си плаща данъците, от друга страна да създадем достатъчно условия това нещо да се случи. И за това за клас „Б“, там където няма интернет или не са правени такива инвестиции, няма как да задължим хората да купуват скъпи периферни устройства и компютри, при условие, че имат 2,3 стаи.

Два бяха големите мотиви за създаването на ЕСТИ - Едното изсветляването на приходите, а другото превенция срещу заплахата от тероризъм. Хостелите и евтините хотели, където има голям поток от чужденци, включени ли са в ЕСТИ и може ли да се контролират?

Включени са. Доскоро бяхме изправени пред парадокс - нито една наредба не беше приета в сроковете, поставени в закона, дори имаше стара наредба от 1999 г. с нов закон от 2013 г. Успяхме да поправим това недоразумение и създадохме новата Наредба за категоризация и прекатегоризация и там въведохме изисквания за хостели и за апартаментни комплекси, защото това също беше огромен проблем. В новата наредба са включени апартаментни комплекси, хостели, мотели. Изискваме всички да се регистрират и да бъдат включени в Националния туристически регистър.

Има ли разлика в режима за регистрация за граждани на ЕС и граждани на трети страни?

Има разлика в режима, защото така е по регламент. Чрез ЕСТИ въвеждаме изискването да се регистрират и българи, защото до момента това го нямаше. Български туристи сме ги приравнили със страни от държави-членки на ЕС. За тях изискваме данните за каква националност са, колко са на брой и колко нощувки са реалзирали, докато за гражданите на трети страни изискваме данни съгласно Закона за чужденците.

Искам да подчертая, че данните от Националния туристически регистър, особено по отношение на данните на хората, не са публични. Ще спазваме изцяло Закона за защита на личните данни. До тях ще имат достъп само институциите, съгласно тяхната компетентност и правомощията, които имат по закон.

Следете новините ни в GoogleNews