Иван Плачков: При СССР всичко българско бе забранено, свободата ни дойде с независима Украйна

Иван Плачков е украински политик от български произход. Той е роден в село Чушмелия, Болградски район, Одеска област, Украинска ССР. През 1980 г. завършва Одеския политехнически институт (специалност „Атомни електрически станции и установки“, квалификация инженер-топлоенергетик).

След завършването на ВУЗ-а от 1980 г. до 1994 г. работи като машинист, старши машинист, началник на цех, заместник-директор, главен инженер в Киевската ТЕЦ-5 на производственото енергетическо обединение „Киевенерго“.

В периода от 1994 до 1999 г. е главен инженер, и.д. генерален директор, председател на Управителния съвет и директор на компанията, председател на Управителния съвет и генерален директор на Акционерна енергоснабдяваща компания „Киевенерго“.

От февруари до декември 1999 г. е министър на енергетиката на Украйна в правителството на Валерий Пустовойтенко. От януари 2000 до февруари 2005 г. е председател на Управителния съвет и генерален директор на Акционерна енергоснабдяваща компания „Киевенерго“. От февруари 2005 до август 2006 г. е министър на енергетиката на Украйна в правителствата на Юлия Тимошенко и Юрий Ехануров. От август 2006 до ноември 2007 г. е глава на Одеската областна държавна администрация.

От ноември 2007 г. е съветник на президента на Украйна Виктор Юшченко. От август 2008 г. е заместник-председател на Управлението на държавните работи Игор Тарасюк.

- Г-н Плачков, търся Ви от София за коментар по повод серията скандални изказвания на лидера на Възраждане Костадин Костадинов по повод Украйна и украинските бежанци.

- Да, добре е да говорим по тази тема.

- Как българите в Украйна приемат крайните пропутински изказвания на този човек?

- Абсолютно негативно реагират, няма как да е иначе! Ние сме българи и патриоти. Например от нашето село Чушмелий сега много момчета са в армията и воюват срещу руската агресия. Имаме трима загинали. Хората помагат на армията още от първите дни, осигуряват храни, дрехи и каквото трябва на бягащите от окупация.

- Какво е обяснението за тази солидарност?

- Напълно естествена е. Българите се почувстваха българи едва след като се разпадна Съветския съюз и бе създадена независима Украйна. Независимо какво ви говорят, в СССР не се разрешаваше нищо българско. Нашите хора тук не изучаваха нито езика, нито историята на България... Своята си история не знаеха! По съветско време да си българин и да заемеш някакъв важен държавен пост беше абсолютно невъзможно. Свободата за българите дойде с независима Украйна! Започна да се развива културата, създадоха се голям брой фолклорни ансамбли. Децата ни днес изучават български език в училище. Нищо такова нямаше по времето на СССР.

- Вие не сте ли учил български в училище?

- Не. Аз никога не съм имал възможност да уча български език и българска история. В нашето село имаше само броеве на списанието "Жената днес" и плочи на Емил Димитров и Лили Иванова. Това беше всичко българско, което сме видели. Спомням си как дядо ми седеше на радиото и въртеше копчетата в опит да хване Радио София. И когато усееше да го го постигне, да чуе български народни песни, седеше и плачеше.

- Разбирам! Предполагам, че сте потресени от възможността проруски политик да оглави парламентарната комисия за българите в чужбина.

- Удивен съм! Не мога да повярвам, че такъв човек на изборите успя да вземе толкова много гласове. Аз непрекъснато пътувам между България и Украйна. Моите приятели от България много ни помагат с пари, дрехи, с всякакви неща, които са необходими на Украйна и на украинската армия.

- След 2014 г. руската пропаганда безпрепятствено тиражираше лъжи в България - как се забранява българския език, как имало изгорен жив етнически българин в Дома на профсъюзите в Одеса. Като че ли Киев не направи достатъчно, за да спре зомбирането на хората у нас, не мислите ли?

- Трудно ми е да преценя - достатъчно или недостатъчно. Това, което виждам е, че много деца от Бесарабия идват да учат в България. Те са в университетите в София, Пловдив, Варна... Всяка година идват много деца да учат. Това нямаше да е възможно по никакъв начин, ако я нямаше Украйна. За да учиш висше образование в България, трябва да знаеш български език. Сега децата ни в българските села учат български, имат литература на български и знаят езика си. Това им отваря вратите за България. Аз, например, не съм учил нито български език, нито украински, всичко беше само на руски...

Трябва да знаете, че българските села в Бесарабия са най-богатите в цяла Украйна. Хората ни са работливи, мислещи и можещи. Но по времето на Съветския съюз никой българин не можеше да заема висока държавна длъжност. Това стана възможно чак когато държавата ни стана свободна и независима.

- Да, вие лично сте много добър пример за това. Бяхте губернатор на Одеска област, също и министър на енергетиката!

- Да, аз бях министър на енергетиката в три правителства на Украйна. Никой никого тук не пита "Ти какъв си" - украинец, руснак, евреин... И е много смешно това говорене как в Украйна имало нацисти. Последните ни двама президенти, и Порошенко, и Зеленски са евреи! За какъв нацизъм говорим... Абсолютни глупости на руската пропаганда са това! И ми е много жал, че в България все още има много хора, които вярват в това. 

- Най-често съм срещал цифрата 200 000 за българите в Украйна. Смятате ли, че много от тях чакат да дойде т. нар. "руски свят"?

- Първо, българите в Украйна са много повече от 200 000. 200 000 са тези, които живеят компактно, иначе българи има по цяла Украйна - и в Киев, и в Лвив и Днипро. Според мен става дума за повече от 300 000 - до 350 000 души. Може и да има някой, който да вярва, че "русский мир" е нещо хубаво, но това са малко, наистина много малко хора.

Да ви кажа и друго, тук българите не мислят за никаква автономия, защото Украйна направи административна реформа след която управлението на регионите с българско население е в ръцете на нашите хора. Всички общини в Болградски район се управляват от българи. Самостоятелно си приемат бюджети, финансират социални програми и т. н.

- Лидерът на Възраждане нарече бежанците от Украйна "туристи". Как ще го коментирате?

- Това са типичните руски наративи. Ето, моето семейство - жена ми и децата ми са в София. В Киев още падат бомби. Децата ми учат в София, жена ми е учителка в София. Страшно много хора са така - семействата им са в България - живеят и работят, допринасят не само на себе си, но и на държавата. Тези хора са благодарни на България за закрилата, която им осигурява. Може и да има "туристи", но това са много малко хора... Това са изключения, а не правило.

Що се отнася до бесарабските българи, то те всички работят и никой не стои със скръстени ръце. Аз имам много приятели в България - бизнесмени и предприемачи. Всички те ми казват "Ела, помогни, трябват ни хора за работа в заводите". Бесарабските българи са предпочитани служители. Те са дисциплинирани и много отговорни. Така че всичко това е само руска пропаганда. Мисля, че все повече българи го разбират.

- Благодаря ви за това интервю, г-н Плачков. Слава на Украйна!

- Слава на героите! И аз ви благодаря.

Следете новините ни в GoogleNews