Антон Хекимян: Още години наред ще има място за политика в сутрешния блок

Ако и едните, и другите не са доволни, значи сме си свършили работата

Мая Младенова Последна промяна на 24 април 2018 в 09:57 10897 2

Снимка bTV

Антон Хекимян

Водещият на "Тази сутрин" Антон Хекимян е роден през 1984 г. в Стара Загора. Зодия Близнаци. Завършва Журналистика в Софийския университет и започва да работи в bTV oще като първокурсник. Стартира като стажант и репортер в сутрешния блок, а от 4 години е негов основен водещ. С Антон разговаряме за това горещ ли е столът на водещия, как усеща 109-тата позиция на свободата на словото, кои са най-трудните му гости и какво иска да види в предаването занапред.

- Ти вероятно си човекът, който всяка сутрин казва „Добро утро“ на най-много българи. Какво е усещането да задаваш дневния ред на зрителите?

- Да, може би най-често казвам „Добро утро“ сред всичките си колеги. И много държа да пожелая "Добро утро" и "Хубав ден" на хората, защото когато го правиш с позитивизъм, с чисто сърце, се предава през екрана. А като отговорност е изключително тежко – трябва да посочиш важните събития, за които хората ще говорят цял ден, които ще продължат да се препредават през новинарските сайтове или ще влязат в новините на нашата телевизия. Три часа ефир всеки ден концентрира много енергия и върху мен самия, и върху екипа на предаването.

Не гледам на себе си като на човек, който задава дневния ред на хората, не се приемам за последна инстанция. Напротив, зрителят е този, който трябва да отсъди, след като сме му представили няколко гледни точки.

- Как се чувстваш в стола на водещия в страна, която е класирана на 109-о място по свобода на словото?

- Напоследък беше популярна една фраза, че корупцията е само усещане. Нещата в България много често са такива – опитваме се да ги оправдаваме със субективни мнения или позиции, дори на чужди фактори, които отвън наблюдават средата.

Мога да кажа, че работя на едно място, на което никой не ми е казал „Няма да питаш“, „Няма да каниш“, или „Няма да се занимаваш с тази тема, защото ще засегнем нечий интерес“. Напротив, правим точно обратното и това се вижда ясно.
Често се коментира дали сутрешният блок трябва да е трибуна на политическите теми. Успяхме да наложим нашия сутрешен блок като трибуна, където всеки важен проблем може да бъде показан, в него да бъдат сблъскани различни хора и те да знаят, че няма нещо, което ще им бъде спестено. Без излишно да ги смачкваш. Напротив, идва политикът при теб, пускаш откъс от неговия критик, от нещо, което няма да му е удобно да коментира. И повярвай ми, много хора дълго време не са идвали след това. Но най-важното е, че след няколко месеца се връщат, защото са разбрали, че сме постъпили коректно с тях, независимо, че нищо не им е било спестено.

- Смяташ ли, че мястото на политиката и тежките теми е в сутрешния блок? Този модел се наложи у нас, но сега БНТ например дава знак, че ще направи опит да промени съдържанието сутрин към по-леки теми.

- Това с годините успя да стане начин на създаване на новини. Да, от известно време се наслагва мнението, че сутрин не е време за политика, само че ние сме малко по-особени като народ. За да го наложим този модел, значи той работи. И второ, че има нужда от него. Често – особено по-младите хора – казват, че сутрин не гледат телевизия. Да, ти не гледаш телевизия сутрин, но когато после си на телефона или лаптопа си, в новинарските агенции, в OFFNews, да кажем, виждаш темите, които са били сутринта. Ти неминуемо следваш тази логика на нещата. Правим и много други теми извън политиката. Но да, смятам, че сутрин още години наред ще има място за политически теми, защото хората се вълнуват и смятат, че от политиците зависи промяната. Доколко е така, е тема на друг философски разговор.

- Политиците ли са най-трудните ти гости?

- Не бих казал. По-скоро, в зависимост от ситуацията, понякога има много неудобни моменти за тях, когато не искат да се появяват в медиите. Или пък идват и се надяват нещо да не ги питаме, но ние ги питаме, разбира се. Но има една друга група гости, които не са толкова често под прожекторите на медиите. Те се притесняват дори да дойдат в студиото, но проблемът, по който могат да бъдат полезни, е актуален. Тях трябва да ги спечелиш с доверие. Вдигаш лично телефона и им казваш: „Елате, ще си говорим за това и това, няма от какво да се притеснявате.“

Много от политиците не са искали да идват в различни ситуации просто защото се надяват, че след третия ден на обществения натиск нещата ще позаглъхнат…

Снимка: bTV

- Имаш ли приятели сред политиците?

- Гледам да пазя дистанция. Дори да ги каня лично понякога, всичко си остава дотам. „Добър ден, здравейте, ще дойдете ли?“ Трябва да съм равно отдалечен от всички. Има много публицистични предавания, където колегите могат да си позволят и коментар. Аз не мога. Смятам, че концентрацията на внимание към сутрешните блокове е толкова голяма, че всяко едно залитане може да се изтълкува в грешна посока. С екипа много пъти сме си говорили, че добре свършената работа е, когато и едните не са доволни, и другите не са доволни. Което означава, че не сме удовлетворили никого. Гледаме да пазим тази линия. Работата на журналиста не е неговият събеседник да си тръгне доволен.

- Имаш ли лична формула как да превключваш от тема в тема?

- Не обичам да се героизирам. Понякога е сложно и затова си мисля, че за да вършиш тази работа, наистина трябва да ти е интересно. Не във всяка тема може да си на 100 или дори на 90% в нея, но зрителят тряба да бъде убеден в това, че темата е важна и си заслужава да бъде чута.

На турне с част от екипа на предаването Снимка: Личен архив

От репортерските ми години винаги съм бил в сутрешен блок и съм правил най-различни теми – от разследвания през ромските гета до хорото на Йордановден. В България обикновено сме свикнали журналистите да са профилирани в нещо. Аз не избрах да се профилирам, защото този по-широк спектър идва по-скоро от моя характер. Превключването, за което ме питаш, е пак резултат от това. Аз съм седнал, подготвил съм се по темата, знам акцентите от предишния разговор. Да не говорим, че едно предаване се променя и по време на ефир. Понякога в рамките на пет минути водиш разговор, колегите ти съобщават за извънредно събитие, ти трябва да прекъснеш разговора, да съобщиш извънредната новина и да проведеш, да кажем, телефонно интервю. Човек трябва да е реактивен. 90% от предаването го правим без аутокю. Преките ми включвания като репортер в сутрешния блок са ме направили способен да прехвърля от една тема на друга. Почти цял ден съм в телевизията заедно с колегите от блока, защото моята роля не е някой да ми подготви предаването и да ми изпрати накрая сценария. Нямаме сценарий, само ред на темите.

- Случвало ли ти се е да изпаднеш в паника по време на ефир?

- В паника не. По-скоро помня онези извънредни ефири, свързани със зачестилите атентати в Европа преди година-две. Като Ница. Трябваше да реагираме извънредно, да се събудим през нощта и да каним гости. Помня, че един от стресовите моменти беше как Искра Владимирова, изпълнителният продуцент на предаването, ми звъни в 2 ч през нощта и казва, че има атентат в Ница. Бяха ми пратили клипче. В просъница видях кадрите и мислех, че всичко е филм. Останало ми е като драскотина в съзнанието за начина, по който ти се събуждам, вземам душ и започвам да се обаждам на хората. Защото знам, че ефирът на другия ден трябва да е съвсем различен. И да, звъня на някого в 2 часа. Звънял съм... И нямам друг вариант. Това е част от работата ни. Както и това, че всеки ден трябва да ставам много рано сутрин. За мен не е геройство. Напротив, харесва ми. Дава ми адреналин. При това много сериозна доза явно, за да ми харесва 4 години по-късно.

- Преминават ли се според теб границите на професионализма при отразяването на трагични събития? Последният повод да се дискутира това бе при катастрофата на магистрала "Тракия".

- Преди всичко, не е редно да се обобщава – „медиите правят това“, „телевизиите правят онова“… Всеки поотделно носи отговорност за начина, по който е отразил, което и да е събитие. По повод катастрофата, гледах включванията на нашия колега Емо Митев, който пристигна първи на мястото на събитието. Понякога е много лесно да се говори отстрани или с членове и точки от Етичния кодекс на медиите. Когато гледах това включване, си казах: "Леле, дано само не се види някой от починалите." Защото се говореше за жертви, но в този момент не знаехме има ли загинали, всичко се случваше на живо. Екипът ни пристига в момента и трябва го отразим веднага и сега. Всички, които работим в bTV, много добре знаем какво може и какво не може да се показва в ефир, затова когато сме на живо, винаги се притесняваме да не попадне случайно в кадър нещо, което ни е изненадало.

Когато Емо се прибра, говорихме и той каза: "В тези две минути, които имах извън ефир, проверих къде има жертви, какво можем да покажем." И целият път, който той е извървял, е бил проигран. Човекът, с когото той говори, се е съгласил предварително. Имаше един господин, който казваше "Махнете се, махнете се." Той е бил в афект. Десет минути по-късно Емил е взел интервю от него. Разбирате ли, нещата понякога са заредени с адреналин колкото за колегата на място, толкова и за зрителя. Той също стои и е в шок. Защото това е поредната безумна катастрофа по българските пътища. Нещо, за което говорим от години и то като че ли няма никакво решение. И нито един от тези тежки инциденти не стресна никого. Все смятам, че ако държавата реши, могат да се вземат мерки.

На път Снимка: Личен архив

Но да се върнем на медиите. В момента, в който разбрах, че Емо е проиграл този маршрут, за да не изпадне в ситуация да покаже нещо, за което наистина ще съжаляваме всички, аз лично за себе си се успокоих, че си е свършил работата както трябва.

Винаги ще има хора, които ще дадат съвет без да знаят какво му е на човека, изпратен да го отрази. Винаги ще има мнения, съставени по чужди коментари и реакции във фейсбук. И винаги си в ситуация да допуснеш грешка, което също е човешко. Аз също съм грешил в ефир. И винаги го има рискът да те подведат под общ знаменател. Един да не си свърши работата и да предизвика скандал, и всички се оказват виновни, лешояди.

Разбира се, полицията можеше и да загради периметъра и да лиши медиите от пряк достъп до мястото.

- Липсва ли ти екранен партньор?

- Аз съм всеки ден с много хора в ефир. С Денислав Борисов, с Петър Бакърджиев, с Биляна Гавазова и нейната рубрика "Чети етикета". Свикнах вече да съм сам водещ и се радвам, че успяхме да наложим тази схема и разчупихме клишето от мъж и жена водещи.

- Накъде би искал да се развива сутрешният блок?

- Трудно ми остава време да снимам интересни неща. Има истории, за които трябва да отидеш на място, с камерата, да влезеш в сърцето на човека. Искам време да успявам да снимам такива неща. Но успявам да си го причиня. Като поредицата с потомците на героите от Шипка, която снимахме за 3-ти март. А иначе в последната половин година акцентираме много върху зрителските сигнали и търсим решение. Нещо, което не можем да решим, са хилядите дупки и направилно паркирали коли. И виждаме, че там нищо не се променя. Това е нещо, което зависи от нас. Не може винаги да сочим другия, а да не поглеждаме къде сме си изхвърлили цигарата. По Великден бях в Стара Загора и видях как хора се качват в колите си със свещичката с благодатния огън и хвърлят чашката отвън. Страхотен благодатен огън, страхотно пречистваща сила! Пречистващата сила няма да дойде от това ние да си вземем огънче, а да запалим пламък в себе си.

- Ако не беше журналист, какъв щеше да бъдеш?

- Колебаех се дали да кандидатствам журналистика или актьорско майсторство. Това изкуство ме привлича, но с годините разбрах, че много ми харесва, когато ходя на театър. Да си на сцената като артист е нещо съвсем различно. Отказах се, защото аз наистина не мога да помня наизуст. Дори в преките ми включвания, ако трябва да кажа нещо предварително написано, ще го объркам. Предпочитам да е излязло на момента от мисълта ми.

Иначе, сигурно щях да копая по някой археологически обект или поне да уча история. Много обичам историята. В крайна сметка кандидатствах и бях приет и право, но избрах журналистиката.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1109

2

Azarael

12.05 2018 в 16:01

Не Мойри,
докато има продажни драскачи като него
взимащи по 12 000 лева заплата, с която управляващите
са успели да му затворят устата "за вечни времена" !
Така че България ще стои още дълго време на незавидното
111 място в списъка на държавите притежаващи
свободни медии . . .

-53

1

Мойри

25.04 2018 в 14:31

Докато има шаблонни журналистчета, политиците ни ще бъдат въздухари.