Що е (крайна) десница и има ли тя почва у нас

Димитър Петров Последна промяна на 17 февруари 2014 в 20:31 13118 6

Дясно и ляво

В днешно време, при това не само у нас, а и в общества с утвърдени демократични традиции, понятията „ляво” и „дясно” в политиката са тотално сбъркани. Поради тази причина, много често определени партии и политици се набеждават за десни, а други – също толкова неоснователно, за крайнодесни.

Обикновено в България, когато наближи превърналия се вече в традиция Луковмарш, започва да се говори за надигане на крайната десница. Доколко обаче националистите (включително и крайните) у нас представляват крайна десница, е един твърде дискусионен въпрос. И неговият отговор следва да се търси чрез политологичната дефиниция на понятията „ляво” и „дясно”.

У нас, а и на много други места по света, доминира марксическата теория, според която левите са хората на наемния труд, а десните – тези, които притежават средствата за производство. В действителност обаче двете понятия се появяват много преди Маркс.

Икономистите обикновено разглеждат дихотомията „ляво-дясно” според отношението към държавната намеса в икономиката. Левите налагат засилена държавна намеса (включително и национализация на средствата за производство), а десните – максимална дерегулация и „пълна свобода на пазара”. Това определение също е непълно, тъй като лявото и дясното в политиката се отнасят далеч не само до икономически въпроси. А и истинските десни също държат на силната роля на държавата – само че като арбитър, а не като пазарен играч.

Днес в Европа битува твърдението, че умерената десница е спирачка спрямо разрастването на крайната. Това обаче е вярно дотолкова, доколкото набедените за крайнодесни партии (обикновено изповядващи ксенофобия, антиглобализъм, антипазарно мислене, стигащо нерядко и до призиви за национализация) всъщност нямат нищо общо с десните принципи. В действителност, една крайна десница е засилена такава и тя по-скоро би била съюзник, а не опонент на умерената.

Понятията „ляво” и дясно” в политиката се появяват в края на 18. век, непосредствено след Френската революция. Всичко идва от разположението на депутатите в различните части на пленарната зала. От лявата страна са седели привържениците на републиката, революцията, равенството, а от дясната – поддръжниците на монархията, Църквата, традицията. Така идва и разделението – дясното е опит за съхраняване на изначалния, създаден от Бога ред, а всички негови опити за промяна са проява на левичарство. Независимо дали тези опити се наричат анархизъм, комунизъм, социализъм, социалдемокрация, либерализъм, републиканизъм, националсоциализъм, фашизъм и т.н. Всяка идеология, продукт на човешката мисъл, отива „вляво”. Докато консерватизмът не е идеология, а светоусещане. Даже опитът за дефиниране на консерватизма се възприема като неконсервативно действие.

Позиционирането по оста „дясно-ляво” се определя според отношението към няколко основни дихотомии:

религия - секуларизъм

Десните настояват за засилване влиянието на Църквата в обществения живот, а левите – за нейното маргинализиране. В този ред на мисли, една партия е дясна, ако прокарва вероучение в училищата, приравняване на правния статут на църковния брак с гражданския, забрана на абортите, рестрикции спрямо хомосексуализма и т.н. А една крайно дясна партия не само че би подкрепяла подобни начинания, но и би се опитвала да постави църковната власт дори над светската (например, чрез възможността Св. Синод да налага вето върху приети от Парламента закони).

традиция – модерност

Докато левите с охота прилагат всякакви съмнителни и недоказали се във времето нововъведения, десните залагат на традицията и натрупаната във времето мъдрост на нашите предци. Тук една крайно дясна партия би настоявала за възстановяване (реставрация) на практики от миналото, които са били премахнати под напора на динамично променящия се свят.

елитаризъм – егалитаризъм

Левите са привърженици на равенството между хората (политическо, икономическо, социално), а десните смятат, че хората сме равни само пред Бога. Поради тази причина десните партии се опитват да наложат тенденцията обществените процеси да бъдат движени не от „широките народни маси”, а от едно просветено малцинство, наречено „елит”. Крайнодесните пък стигат дотам, че се опитват да премахнат изобщо възможността масите да вляят върху политиката. Класически пример е отношението към всеобщото избирателно право – умерената десница се опитва да го заобиколи (чрез създаване на горна камара на Парламента), а крайната директно се обявява срещу него (опитвайки се да наложи ценз при гласуването). Друг пример може да бъде даден с отношението по въпроса трябва ли в едно общество да има наследствена аристокрация и каква да бъде нейната роля.

колективизъм – индивидуализъм

Противно на широко разпространеното твърдение, индивидуализмът не е дясна, а либерална (т.е. лява) категория. Либералът е индивидуалист, той вярва единствено в човека и неговите (според него, неограничени) възможности. Обратно, десният човек е колективист, защото смята себе си за брънка от веригата, за част от нещо по-голямо – род, нация, религиозна общност. Заблудата идва от колективистичните тежнения при социализма и комунизма. В действителност, индивидуализмът е проява на лявото светоусещане, докато при десните съществува чувство за дълг (към предците, към нацията, към обществото).

отношение към държавата

Макар някои идеологии да й отдават голямо значение, държавата по същество е дясна категория. Държавата се формира при ясния отказ на хората, живеещи на определена територия, от част от техните права в името на правила за съвместен живот и стремеж към постигане на общи цели. Веднъж създадена, държавата бива атакувана от левите, искащи разширяване на индивидуалните права. Така се оказва, че левите са рушители на държавността, а десните – нейни съзидатели.

монархия – република

В единия случай властта идва от Бога, а в другия – от народа. Една крайна десница не само би била про-монархическа, но дори би се стремяла към засилване на властта на монарха (а защо не и на аристокрацията).

отношение към собствеността

За десния човек частната собственост е свещена и неприкосновена. Поради тази причина една крайна десница никога не би си и помислила да прибегне до национализация. (Това не бива да се бърка с конфискуването на собственост, придобита по престъпен начин, която впоследствие отново се подлага на приватизация.)

отношение към тежестта на наказанията

Дясното светоусещане предполага сурови наказания за нарушилите закона, тъй като снизходителното правосъдие е всъщност косвена репресия към почтените хора. Обратно, левичарството залита в лицемерно „милосърдие”, смятайки, че нерядко престъпникът е всъщност жертва на системата.

Видно е, че някои от горепосочените идеологии притежават и „десни” елементи, но това не бива да заблуждава. Дясното е спазване на Божия ред, а лявото поставя Човека пред Бога. При така изброените критерии всеки може да си отговори какво е да си десен и как би изглеждала една крайна десница, ако един ден се появи у нас.

------------------

* Авторът е политически анализатор и член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб

** Текстът е част от дискусията на OFFNews за лявото и дясното. Редакцията е готова да публикува и други позиции по въпроса.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.02 2014 в 22:27

в горната статийка т.нар. "анализатор" напълно се е объркал в копи/пейст упражнението и нямам тук намерение да оспорвам наукообразните му мъдрувания. НО!!! Понеже става въпрос за България = трябва да отбележа, че десетилетия вече българската политологична "мисъл" или по точно безмисъл, робува на стари клишета и се питва да представи нещата по някаква ос "ляво-дясно" която ос, пръчка, вектор, летвичка или като искате я наречете съществува само в болните от слугинаж, поквара и продажност анализаторски тикви. Българския политически модел напомня...пица!! Там в сентъра, централно е блажното, зехтинеца, прошутото, томатките, препечената шунчица и сaламец, блажното! За това и всички се стремят там! Десно..центрист, Лево..центристи - всички в геченмека, в блажното в месцето и фромаджото! А периферията - дясна, лява - едно и също! ако тръгнеш по прегорялата постна коричка на периферията от дясно - ще стигнеш в ляво. Ако тръгнеш от ляво - хоп стигаш в дясно! Там са всички онези които са изтикани от центъра Крайо леви и десни?? По Точно - крайно периферни! Суха коричка - но оченцето им лакомо - в центъра! Я катарзис ще преживеят, я коалицийка - но всички се стремят към центъра! Oт там мина негово джебджийство Саксофон-Kобург Тромбонски, там се заседя и сит-сито се оригва на босилек и блажно ДеПеСе-то, Лявоцентристки, по социалдемократически, демек топи залъка в блажното и Сергеюшка-Дурачок...Всички искат в центъра, либералната поквара и хищен апетит е завладял всички от т.нар. политическа класа. Всички имат за идол не кръста, сърпа и чука или полумесеца а лъжицата и вилицата!

18.02 2014 в 10:29


Крайно време е да има истинска дясна партия!
Време е инициативните хора да изритат политическите мижитурки.
Писна ми мухльовци като Раданчо, снахата на ЦК и престъпниците от ГРОБ да се правят на десни и в същото време да правят всичко само и само да се харесат на плебса.
Една партия с дясна идеология и действия няма да бъде масова и никога няма да получи повече от 10-12 % на избори. Но ще ги получава винаги и може и трябва да замени ДПС като балансьор в политическия цирк.

18.02 2014 в 00:04

Разделението "индивидуализъм-колективизъм", както и последния параграф за наказанията, са просто невярно поднесени.

Хубаво е да се поговори и за диаграмата на Нолан...

17.02 2014 в 22:44

"...консерватизмът не е идеология, а светоусещане. Даже опитът за дефиниране на консерватизма се възприема като неконсервативно действие..."
Значи "истински десни" не съществуват, защото всеки се опитва да разсъждава, а не само да усеща
"Либералите са леви"... А неолибералите?
Спасяването на частни предприятия с обществени средства лява политика ли е, или дясна??? След като намесата се извършва от правителството...
Изобщо ... Както казват оттатък океана - бла-бла...

17.02 2014 в 21:55

Дихтомия викаш: studia divina vs studia humana. Консерватизът е анахронизъм, който се е дискеридитирал сам себе си. Светоусещането, че само бог може да съди хората, прави от хората животни. Жертвите в името на бог направиха вярата в човека победител.

17.02 2014 в 21:47

ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ „ЛЯВО” И „ДЯСНО”
Доц. д-р Момчил Дойчев
Класическото разделение между ляво и дясно възниква исторически с раждането на модерния парламентаризъм, с развитието на основните политически идеологии и на модерната партийна система, с избистрянето на упражняваните политики. Това е част от политическия спектър, който разделя на леви и десни политическите теории и практики. Това разделение за удобство не винаги отразява цялата сложност, особено в съвременността на разграниченията между лявото и дясното в политиката. Още по-сложно става , когато приложим това разграничение към основните политически идеологии и партиите, които ги изповядват, както и към конкретните политики, които те следват.

Класическите представи за леви и десни идеологии и за лява и дясна политика ги разделят по три основни критерии:
1. Основни ценности, които изповядват;
2. Социални групи, които ги подкрепят и интересите на които защитават;
3. Начини, средства и похвати за решаване на основните социални проблеми и конфликти

Така левите идеологии, партии и политики се свързват с:

1.Основна ценност – грижа за социалното равенство. Основен проблем за левите е социалното неравенство. Основна цел е социалното неравенство да бъде ограничено или изобщо премахнато.
2. Затова те декларират, че защитават интересите на онези социални класи и групи, които са в неравностойно положение спрямо останалите. Това са по-бедните слоеве – класическият пролетариат, социално-слаби групи като пенсионери, етнически, религиозни, сексуални и други малцинства, по-необразованите и изобщо стоящите под средното равнище на социалната йерархия. В последно време левите декларират, че защитават интересите на всички неуспели в условията на капитализъм слоеве да се справят с живота си.
3. Средство за решаване на проблема със социалното неравенство виждат в засилената роля на държавата и най-вече на нейните преразпределителни функции. Класическият начин за постигане на това левите виждат в национализацията и експроприацията – повече или по-малко радикална. Държавната намеса се свързва най-често с революционни подходи за решаване на социалните проблеми. Държавната намеса в икономиката крайнолевите разбират като грубо преразпределение на икономическите блага, което в крайна сметка се оказва, че не е в интерес на социално слабите социални групи.

Десните идеологии, партии и политики се свързват с:
1. Основна ценност – защита на традициите, законността, икономическите и политическите свободи на гражданите. Десницата защитава равенството пред закона и легитимния ред в обществото. Социалната йерархия и неравенство на база квалификация, възможности и принос за общественото благо са естествени, а не нещо недопустимо. Неестествено е политическото и юридическо неравенство – всички са равни пред Бога и пред закона. Това за десните хора е основа, върху която се работи за постигане на благото на всички граждани. Основна икономическа ценност за десницата е свободната конкуренция в условията на пазарна икономика, гаранция за което е частната собственост - свещена и неприкосновена.

2. Докато левицата е егалитарна, десницата смята, че основна ценност е свободата, но тя може да се постигне на основата на дейността на образовани, заможни и предприемчиви елити. Това дава повод левицата да обвинява десницата, че защитава само интересите на заможните и успелите слоеве и социални групи в обществото. Според представителите на десницата това не е така, защото общите интереси и демократичното им отстояване изискват компетентност за да могат да бъдат добре защитавани. Десницата се опира на компетентността на елитите, но разчита и на средната класа, а нейната политика облагодетелства в крайна сметка и по-бедните слоеве в обществото. За десницата основна ценност е свободната конкуренция в условията на пазарна икономика.
3. Основно средство за постигането на тези ценности десницата вижда не в държавната намеса, а в икономическата свобода, която е движещата сила за личен просперитет. Това не означава, че дясната политика отхвърля напълно ролята на държавата. Държавната намеса се ограничава до формулирането на правилата и средствата, чрез които те се спазват и защитават. По този начин намесата на държавата не пречи, а стимулира икономиката. Това става основно чрез социалната, образователната и финансовата политика.

Това класическо разделение в политиката може да бъде допълнена и с междинно разположените центристки идеологии, партии и политики, които приемат елементи както от десните, така и от левите политики и ценности като се опитват да ги обединят. Това е така наречения „среден път” в политиката.
Това разграничение поставя и въпроса за по-детайлното определяне на разграничените дясно -ляво вече по отношение на основните политически идеологии и партиите, които ги изповядват. В Европа разделението може да се илюстрира така:
Представители на левите идеологии и съответните политически партии са комунистите, анархистите, социалистите, социалдемократите, зелените и някои леви националисти.
Представители на центристките идеологии и съответните политически партии са социаллибералите, част от зелените, либералдемократите и част от християндемократите.
Представители на десните идеологии и съответните политически партии са десните либерали (либертарианци и други неолиберали и неоконсерватори), християндемократите, консерваторите и десните националисти.

За САЩ разграничението между левица и десница изключва центризма – по-скоро представителни на десницата са консерваторите (републиканците), а на левицата – либералите. Макар напоследък дори в САЩ либералите да се доближават повече до европейските социалдемократи, отколкото до европейските центристко-ориентирани либерални партии.

Едно по-суфистицирано разглеждане на разграничението между ляво и дясно предлага изследователят Норберто Бобио. Той отбелязва, че в съвременния свят ценностите, които левицата и десницата защитават стават все по-близки, но те се различават по начините за постигането на тези ценности. Така за левицата свободата е не по-малко ценна, отколкото за десницата. Но тя се разбира като разширение на социалната свобода за по-бедните и неуспелите слоеве. Обратно – за десницата равенството е не по-малко ценно, отколкото за левицата. Но то се разбира като равенство пред закона, а не като уравниловка и премахване на всички социални различия.
В съвременния свят е необходимо да се преодолее една идеологическа митология относно левицата и десницата. Тя е свързана исторически със сблъсъка на крайно левите и крайно десните идеологии и съответните партии.
Пример за митология, свързана с апология на крайната левица: Левицата е революционна, бори се за революционно премахване на капиталистическото общество, защитава интересите на трудещите се и народа от капитализма. Тя е прогресивна и затова антикапиталистическа. Обратно - Десницата е антиреволюционна, следователно реакционна, Тя защитава интересите на олигархичните кръгове, против интересите на трудещите се и на народа, Тя е антипрогресивна и прокапиталистическа.
Пример за крайно дясна митология:. Някои крайни десни идеолози абсолютизират ценностите на капитализма, частната собственост и пазара, като отхвърлят ролята на държавата като социален регулатор на естествените неравенства между хората. Друга част от тях обратно - издигат като условие за постигане на капитализъм в по-изостаналите общества налагането на десни авторитарни режими, със силна роля на държавата, които могат да доведат до благоденствие – в този случай се дава за пример Чили на Пиночет.

Исторически преодоляването на тези митологични представи е трудно. Това води до набиращото в последно време разбиране, че понятията „ляво” и „дясно” са вече остарели.


Сравнение левица - десница

повече държавна намеса в икономиката - По-малко намеса в икономиката;
Да няма богати - Да няма бедни;
Антикапитализъм - Прокапитализъм;
Регулираща роля на държавата по отношение на доходите - Дерегулацията (ненамеса на държавата) в банкирането, търговията и индустрията;
равенство на доходите - равенство на възможностите;
правото диктува културата - културата диктува правото;
човешката природа и общество са по-изменчиви - човешката природа и общество са по-устойчиви;
Прогресът е възможен чрез институциите, включително чрез революции - Не е възможно коренно подобрение на обществения ред чрез революции;