Октомври през погледа на данъкоплатеца

OFFNews стартира нова рубрика. Тя се казва "През погледа на данъкоплатеца" и в нея ще се опитаме всеки месец да търсим мнението на водещи експерти в различни сфери за случилото се през изминалия месец.

Нямаме илюзии, че ще успеем да покрием всички области от обществения живот, затова е неизбежно анализът да бъде фрагментарен.

За месец октомври предлагаме на вашето внимание коментарите на следните автори:

Бюджет – Бисер Манолов

Икономика – Стоян Панчев

Здравеопазване – Марио Илиев

Образование – Маргарита Илчева

Бюджет – Бисер Манолов

Най-черният месец за всеки финансов министър свърши и Петър Чобанов публикува за обсъждане бюджет 2014. Очакваме 1.8% инфлация, 1.8% растеж на икономиката и 1.8% бюджетен дефицит. Забавна игра на числа, но в останалата част на бюджета няма много забавни неща.

Най-проблемната част на бюджет 2014 е, вероятно е пренапрегнатата приходна част. Заложени са близо 1 млрд. лева повече приходи в сравнение с 2013 г. Това бе едно от основните обещания на БСП в предизборната битка – да запушат дупките и овладеят контрабандата. Лошата новина както за тях, така и за нас е, че дупките и контрабандата е почти невъзможно да бъдат запушени, след като веднъж се пробият – те представляват отработени канали за незаконно финансиране на партии и рядко някой би се отказал от тях. Един от редките случаи, когато това е ставало за тези 24 години, е чрез наемането на английски митнически консултанти и екипи по времето на НДСВ – няма толкова луд политик, митничар или данъчен, който сам да си изхвърли кацата с меда. Вместо да се запушат дупките, в следващите поне 4 години ще продължаваме да генерираме бюджетни дефицити и като следствие - да увеличаваме държавния дълг с 1-2 милиарда лева на година.

Друг проблем е предполагаемото раздвижване на бизнеса, широко афиширано от премиера Орешарски, който с обещания за подобряване на бизнес средата успя да спечели подкрепата на работодателските организации. Интересното е, че в заложените прогнозни постъпления от корпоративен данък не се вижда никакво раздвижване. Тоест, или БСП са се отказали от мерките за подобряване на бизнес средата, или не очакват те да имат съществен ефект.

В бюджета са отразени и отказите на БСП от реформи. Разходопокривният пенсионен модел остава свещена крава, нищо, че вече е грохнал отвсякъде, а хората на 20-30 години са загубили всякаква надежда за пенсии. Връщането на швейцарското правило трудно може да се нарече реформа. Прогнозираният растеж от 1.8% пък гарантира, че пазарът на труда ще продължи да е скован от лед – българската икономика генерира интензивно работни места само при ръст над 3%. Хаосът в здравеопазването продължава, като там безидейността е допълнително влошена от социалистическата идеология. Лошата новина за социалистите е, че с всеки изминал ден стимулът да се плащат здравни вноски в България намалява.

Бюджет 2014 би трябвало да е горещ картоф до края на годината, но аз очаквам дебатът да бъде умело отвлечен, за да се замаскират слабостите в него и отказът от реформи. Най-вероятно отново левите професори ще поискат отмяна на плоския данък, Волен Сидеров ще поиска да национализира ЧЕЗ, Майкрософт, "Софийска вода" или някоя златодобивна компания или ще гръмне някой скандал с бежанците. В крайна сметка, когато нямаш икономически аргументи и смелост за реформи, идва време за PR хитруване и замазване на очите на избирателя.

Икономика – Стоян Панчев

Икономическите данни за третото тримесечие все още не са излезли и целият дебат около икономиката през октомври бе центриран върху проектобюджета за 2014 г. В България има сериозно схващане, че бюджетът е и трябва да бъде основен лост за влияние върху икономиката, така че от бюджетите и проекто-бюджетите, които създава един кабинет, можем в определена степен по-ясно да съдим за намеренията на управляващите политици, отколкото от техни изказвания, обещания и предизборни програми. Например, пред нас обявяват желание за сериозни реформи и ремонт на неработещите системи, но при един преглед на разчетите им за предстоящата година (не) сме изненадани, че нещата седят по друг начин. Плановете за реформи на „експертите” са се изменили в хвърляне на още данъкоплатски пари по проблема – пък дано удържи до следващите избори.

Горният параграф описва добре ситуацията с първия бюджет на кабинета Орешарски. В него е разписано, че държавата смята да похарчи над 32 млрд. лв. (с 1.2% повече от очакваните разходи за 2013 г.) от това, което българите ще изработят и създадат през идната година. Секторите, на които се обръща специално внимание, са образование, пенсионна система и здравеопазване – т.е.там ще бъдат хвърлени милионите за закрепяне на положението. По-точно за социални разходи са отделени допълнително 423 млн. лв. (от които 251 млн. за пенсии), с които да се подкрепят и утвърдят добре работещи структури като например българското здравеопазване, образование и грижа за бедни и възрастни.

За пенсии през 2014 г., правителството планира да похарчи 10% от всичко произведено в страната ( 8,12 млрд. лв.). Това ще бъде комбинирано с мерки, които допълнително да натоварят една система във фактически фалит – например чрез замразяване на пенсионната възраст. Ако трябва да сме честни, трудно е да се сетим за български политик, който дори да говори за огромните проблеми и пирамидалната структура на метода, по който държавата в момента ( на практика насила) ни „осигурява” старините. Едва ли можем скоро да очакваме проблематичната разходопокривната пенсионна система да бъде заменена с лични сметки и доброволно осигуряване. Друга буксуваща система, която спъва икономиката, е здравеопазването. Едва ли са много доволните от това как се получава, плаща и управлява здравната помощ в страната – нито лекари, нито пациенти харесват как функционират болниците и здравната каса. За сметка на това, правителството иска да хвърли още едни допълнителни милиони (115, ако трябва да сме точни) в черната дупка. В допълнение се появи и странната идея държавната НЗОК да се превърне в две отделни каси, което много напомня на „конкуренцията” в плановата икономика, когато се състезават n на брой предприятия с един собственик – държавата. За любимата дъвка на политици и коментатори, образованието, министърът на финансите Чобанов е предвидил допълнителни 100 млн. лв. за 2014г, гарнирани с обещание за „подобряване на качеството”. Подобно на здравеопазването, и дори в по-голяма степен, при образованието имаме едни специални интереси (директори, университетски ръководства и синдикати), които се кълнат, че само да им дадем още от парите на работещите и ще дочакаме големите успехи. Разбира се, вместо това, е нужна фундаментална реформа, която може да започне с няколко малки стъпки като – премахването на централния контрол върху учебното съдържание, въвеждане на данъчен кредит за образование и спиране на терора, върху хората, които си обучават децата сами.

За да завърша статията със синтезиран аргумент, за политиците, които са твърде заети да харчат чужди пари:

Наливането на пари в неработещи публични системи не представлява реформа, а затвърждаване на проблемното статукво.

Здравеопазване – Марио Илиев

През октомври политиките за сектор здравеопазване бяха доминирани от предупредителния протест на медиците и няколко спорни законопроекта. И по двете направления съществуват повече поводи за притеснения, отколкото за радост.

Медиците из цялата страна излязоха на предупредителен протест, тъй като дефицитът в НЗОК заплашва изплащането на възнагражденията им, както и нормалното функциониране на болничните заведения, до края на годината. Само на Пирогов, болницата с една от най-важните спешни медицински помощи, касата дължи за септември 4 милиона лева. Финансовият министър успя да осигури 30 милиона лева допълнителни средства, които да спомогнат за, макар и временното, разрешаване на проблема. Тези средства, обаче, са крайно недостатъчни да задоволят нуждите дори само на натрупаните дефицити в столичните болници.

В законодателната сфера особено притеснение будят две предложения, които концентрират прекомерна власт в ИАЛ. Първо, възможността за отваряне на нови аптеки става все по ограничена, тъй като се дава монополното право на Изпълнителната Агенция по Лекарствата да издава разрешения за откриване на нови обекти. В Комисията ще участват членове на факултетите на висши учебни заведения, представители на ИАЛ и членове на българския фармацевтичен съюз. Не е далеч от логиката възможността за защита на лични финансови интереси чрез ограничаване на отваряне на нови обекти. Ощетени ще са потребителите, тъй като на много нови предприемачи ще бъде забранено или ненужно утежнено начинанието да удовлетворят потребителското търсене с по-достъпни, по-качествени или по-евтини продукти.

Друг проблем е предложението, ИАЛ да бъде овластен с възможността да регулира пазара на паралелния износ. Политическата обосновка е, че паралелният износ може да предизвика дефицит на медикаменти на българския пазар, тъй като в определени ниши медикаментите в България са критично по-евтини спрямо други европейски пазари. Това се дължи на регулацията и задължението на производителите да декларират регулярно най-ниска цена на продукта в референтните държави. Въпреки че това на теория е възможно, политиците умишлено или не бъркат първопричината. Именно, прекалената и особено фрагментирана държавна намеса в ценообразуването в различните държави членки на ЕС. Още повече, това ограничаване противоречи на основния принцип на ЕС за свободно придвижване на стоки и услуги. Невъзможно е и да подминем факта, че такава концентрация на власт отваря вратата към повече непрозрачност, възможни злоупотреби, конфликт на интереси и картелизиране на сектора паралелен износ в полза на няколко играчи. По-разумно би било България да предприеме политики на европейско ниво за намаляване на натиск върху ценообразуването, така че по естествен начин търсенето и предлагането да регулират цените, намалявайки риска от дефицити и подсигурявайки, че хората с най-силна нужда винаги ще имат достъп до такива. Фокусът на здравеопазването би трябвало към момента да се концентрира върху намаляване на риска от дефицит на медикаменти, а не върху ограничаване на паралелния износ.

Професионалното средно образование – реалности и ценности - Маргарита Илчева

Да си говорим честно, уважаеми Данъкоплатецо, хорът от МОН пее няколко мантри напоследък. „Бизнесът и образованието”, „дуална система”, „образованието като приоритет”. Министърът е соло в медиите, но не знаем кой е диригентът. А последният е най-важен, защото той или не знае реалностите в професионалното средно образование, или съзнателно ползва мантрите, за да ги декорира, а значи – да скрие истината. Защото, когато се лъже, ценностите стоят под булото. А у нас те отдавна се давят в дълбоките води на кризата.

Мантра първа – преди 89-та г. имаше СПТУ, Техникуми, ПУЦ, практики в ЕСПУ, УПК. После останаха първите две. В едното се учеше 3 г. след основно образование, в другото - 4 и учениците получаваха дипломи за различни степени на квалификация. Появи се Законът за професионалното образование и обучение и техникумите станаха професионални гимназии. В тях си останаха специалните предмети, добре квалифицираните учители за тях, учебните планове, слава Богу. Учениците се явяват на матури по специалността, което ги еманципира в страните от ЕС. НО се промени бизнесът. Икономическите приоритети на страната вече са други. 264-те общини също се опитват да оцеляват, но не могат да инвестират в образованието. Защото повечето ПГ са на пряко подчинение на съответните 3 министерства – на образованието, на културата и на спорта /когато го има/.

Мантра две – учениците в ПГ имаха и имат ежеседмично практика както и двуседмични стажове. НО бизнесът не може пряко да участва в това освен с посещения на учениците в предприятията /доколкото ги има особено в малките градчета/, защото Законът за публично частното партньорство се прилага много трудно. Учениците пътуват по европрограмите „Леонардо” и „Грюндвиг”, но и там се появява думата „лобизъм”. Уважаеми Данъкоплатецо, как бизнесът ще плаща за стажовете с пари на държавата и то само за определено време? Това е то „дуална система”!

Мантра три – образованието е приоритет за правителства, които не делят училищата на елитни – езикови и профилирани гимназии и прилични – професионалните. Приоритет означава да дадеш законова възможност на региони и общини сами да плануват обучението по нужните им професии и така да работят и с местния бизнес. Приоритет означава МОН да не произвежда лабиринти от закони и наредби, а РИО да не подреждат местните образователни ценности, като „насочват” родителите към „добрите” училища в кампанията на изпити след 7-ми клас.

Това е реалността. Разговорът, всъщност, е не само за разбираеми и ясни закони, за финансови инструменти и за общини, и за училищни директори. А за ценностите. За това, че в Европа не е тъпо да си автомонтьор, сервитьор, шивач. За това, че ценностната промяна трябва да доведе до промяна в принципа на образователната политика.

Следете новините ни в GoogleNews