С приключването на конгреса на Китайската комунистическа партия "върховният лидер" Си Дзинпин се оказа по-силен от всякога. След като си даде трети петгодишен мандат, остатъците от вътрешната опозиция бяха тържествено изведени от залата. С укрепването на властта на Си, Западът се изправи на крака, очаквайки, че твърдият подход на Си към териториалните амбиции на Китай бързо ще изкристализира във военна конфронтация за Тайван - ключово звено от стратегическата "първа островна верига" в Тихия океан.

Заплахата е преувеличена. Въпреки че партийните делегати вкараха в устава на Китайската комунистическа партия нови антитайвански формулировки, истинското териториално изкушение за Китай може да се окаже на север, в руския Далечен изток, където стотици хиляди руски граждани от етнически китайски произход, попаднали в капана на значително отслабена и куха диктатура, потенциално могат да бъдат подтикнати да преразгледат възможностите си.

Макар че няма как да знаем какво мисли Си, дългогодишният модел на поведение на Китай предполага, че докато Русия пренасочва частите за охрана на границата към разразилия се конфликт в Украйна, си струва да се помисли дали Китай не обмисля експанзионистични възможности на север, по протежение на обширната и слабо охранявана руска граница от 2615 мили.

Историята на конфликтите в региона и големият демографски дисбаланс между Китай и намаляващото население на руския Далечен изток от години подхранват спекулациите, че Пекин може да натисне на север. Налице са всички предпоставки за изненадващо нарастване на напрежението по китайско-руската граница.

Тайван е очевидна цел за китайската териториална експанзия, но е труден за разчупване орех. Самоуправляващ се от 1949 г., Китай третира Тайван като бунтовническа провинция, докато Тайван се смята за независима държава. От своя страна президентът Си очаква обединението да се случи не по-късно от 2049 г., като използва тази целева дата, за да стимулира мащабни военни реформи и бърза модернизация. Някои плахи западни наблюдатели се опасяват, че Китай, изправен пред демографски и икономически насрещни ветрове, е ускорил "графика" за обединението и може да предприеме конкретни военни действия през следващите няколко години, за да заграби бунтовническата територия.

Конвенционалната мъдрост - дори информираната конвенционална мъдрост - предполага, че китайски военен удар по Тайван е вероятен. И все пак позициите на Китай предизвикват повече светкавици, отколкото взривове. След десетилетия на агресивни сигнали, от средата на 60-те години на миналия век Китай не е атакувал открито тайванска територия или военни части.

От друга страна, както на индийската граница, така и в Южнокитайско море, Китай навлезе в суверенна територия без да говори много. И в двата случая експанзионизмът на Китай е опортюнистичен, като се възползва от административен или военен вакуум, за да промени внезапно "фактите на място".

Едно безгранично приятелство, което има проблеми с границите

В навечерието на руския провал в Украйна Китай и Русия обявиха приятелство "без граници". Но и двете страни знаят, че споразуменията за приятелство са крехко нещо. По-малко от две десетилетия след като Китай и Съветският съюз подписаха последния си договор за приятелство, двете страни влязоха в остра серия от гранични битки. Експанзионистично настроените китайски националисти, в съчетание с нарастващото и едва прикривано презрение на Китай към руската слабост, са в състояние да ерозират сегашното сближаване между Русия и Китай за броени мигове.

Основите за "предоговаряне" на границата между Китай и Русия са дълбоки. Китай и Русия се карат и бият за общата си граница от векове, а "официалното" решение, каквото е, дойде едва през 2008 г. За един вековен граничен конфликт, който предшества официалното съществуване на двете държави, Китай лесно може да претендира за претекст да отмени действащите споразумения, като поиска от Русия да върне Владивосток, както и около 23 000 кв. мили от бившата китайска територия, която Русия държи от 1860 г. насам.

Въпреки споразуменията, в които се посочва, че всички нерешени въпроси са уредени, Китай все още държи отворени всички свои експанзионистични възможности. Докато Китай активно управлява обществените дебати, се позволява на тлеещите недоволства да се раздухват. Владивосток, руската военна и търговска врата към Тихия океан, все още се описва в Китай със старото китайско име на града - Хайшенвай, или "залива на морските краставици". Китайското възмущение от вековните споразумения, които установяват северната граница на Китай, остава основна тема в цялото общество.

Съществува основа за северни териториални претенции - макар и слаби - към още по-широка част от териториите на Далечния изток на Русия. Китайските исторически данни сочат, че китайски изследователи са достигнали Арктика по време на династията Танг - ако не и преди това - което позволява на Китай да намали териториалната легитимност на Русия. Дори претенциите да са екстравагантни, умствената гимнастика би си струвала. Получаването на опора - каквато и да е опора - северно от Арктическия кръг позволява на Китай официално да претендира за статут на арктическа - ако не и полярна - сила.

Сега е времето 

В световен мащаб Китай полага големи усилия да сведе до минимум всякакви различия между китайската етническа принадлежност и китайската националност. Тъй като руският Далечен изток тъне в икономическа стагнация, игнориран от руския елит в Москва, многобройните руски граждани от китайски произход биха могли да се изкушат да преразгледат националната си лоялност. Принудителното преселване на украинци в региона само ще влоши още повече обществената хомогенност на азиатска Русия.

От демографска гледна точка, със само двама или трима души на квадратен километър, обширната територия на Азиатска Русия по същество е свободна, готова за анексиране и лесно заселване. Онези руски граждани, които са останали там, до голяма степен гласуват с краката си, насочвайки се на запад към по-бляскавите градове на Европейска Русия. След няколко години в източните територии на Русия просто няма да останат много етнически руснаци.

Наред с огромното количество открити пространства, азиатска Русия е богата на ресурси, които могат да подхранват възхода на Китай през следващите десетилетия. А с изменението на климата мрачните източни земи на Азиатска Русия могат да разцъфнат и да се превърнат в така необходимата азиатска житница.

При положение, че военната репутация на Русия е в разруха, а руската армия е принудена да моли за доставки от Иран и разнородна група бивши съветски държави, в конвенционалния руски арсенал не е останало почти нищо, което да възпре китайската военна агресия. В отчаянието си Русия активира отново същите типове основни бойни танкове Т-62, които Китай заграби от руските гранични сили преди около петдесет години. За Китай ще бъде все по-трудно да сдържа неуважението към руските военни сили.

Ако неотдавнашните усилия на Китай за разширяване на границите са някакъв ориентир, азиатска Русия може да се окаже примамлива цел. Чрез умело прилагане на провокации в сивата зона, както и чрез умело използване на негативните глобални настроения към режима на Путин, Китай може да повиши старото напрежение, да постави искания или дори бързо да промени "фактите на място", да надхитри руския ядрен възпиращ потенциал и да остави изпадналата в безпомощно състояние Русия без други възможности, освен да приеме териториален или дипломатически свършен факт.

През следващите няколко години, когато Русия ще бъде не повече от невъоръжена и нестабилна държава парий, Китай ще може да разпали отново напрежението по границите или да използва дълбоките разочарования, за да отслаби руския контрол на изток, и никой няма да вдигне много шум.

Тайван може да почака

Съвременният Китай се е научил, че често може да спечели, без да се бие. Днес върховният лидер Си разполага с достатъчно сила, за да подкрепи дори най-провокативните териториални претенции. От друга страна, Китай нито се нуждае, нито иска борба, която, подобно на Украйна, ще катализира глобална съпротива. Математиката просто не работи. Оголването на умиращата Русия до кости може да предложи много по-голяма възвръщаемост на инвестициите, отколкото военен краткосрочен натиск върху Тайван сега.

Русия никога няма да бъде по-слаба, отколкото е днес, докато тайванските нагласи може и да се променят с времето.

Разбира се, заплашителното отношение към Тайван е полезен инструмент. Агресивната позиция на правителството сплотява Китай, докато постоянните военни сблъсъци предлагат добра оперативна подготовка за китайските сили. Една реална китайска заплаха към Тайван привлича непропорционално голямо внимание и от страна на Запада, като изкривява приоритетите на западната държавност и военните инвестиции. В съревнованието със Запада Тайван е изключително полезно средство за отвличане на вниманието, което подхранва тактическите обсесии на Америка, като същевременно отклонява нейния стратегически фокус в други критични области.

Ако Китай предприеме действия по отношение на Тайван в близко бъдеще, широкомащабният конфликт е неизбежен. Но ако Китай повиши напрежението по границите, правейки успешна игра за руски териториални отстъпки на север, той получава достъп до нови ресурси, нови запаси от протеини и на свой ред може да подхранва чувството за "манифестна съдба" на потърпевшата страна за много, много малко. Си може дори да спечели известно международно уважение за това, че е помогнал да се отстрани от борда руския лидер-мошеник.

Китайският стремеж да си възвърне азиатска Русия има смисъл. Тайван не предлага на Китай нищо повече от размирици, докато пресата - дипломатическа или друга - за изтласкване на Русия от Азия открива далеч по-изгодни възможности пред склонната към експанзия китайска държава.

Б. ред. - Крейг Хупър е съветник по национална безопасност на САЩ. Статията му е публикувана в списание Forbes