Тръмп иска войната да приключи, но Иран не се дава

Съединените щати и Иран дадоха да се разбере, че не искат да се връщат към войната, която е в застой от обявяването на прекратяването на огъня на 8 април.

Въпреки непрекъснатите военни сблъсъци, нито една от страните не е прекратила преговорите, в които посредничат Пакистан, Катар и други държави.

САЩ продължават да държат мощните си военноморски и военновъздушни сили в обсега на Иран.

С голяма увереност може да се предположи, че иранският режим ще поддържа войските си в повишена бойна готовност и ще използва примирието, за да се реорганизира и да отстрани щетите, нанесени от САЩ и Израел.

Напрежението в региона на Персийския залив и около него носи очевиден риск от погрешни преценки и неправилно тълкуване на намеренията между двете страни.

САЩ се опитват да запазят натиска върху режима в Техеран, демонстрирайки, че са съвсем близо и способни да нанесат сериозни щети, за да го принудят към отстъпки.

Иран дава да се разбере на САЩ, че готовността му за съпротива остава непроменена и че при необходимост е готов да нанесе удари по американски бази и инфраструктура в страните от Персийския залив.

Първите задачи по дългия и вероятно труднопостижим път към по-широко споразумение между САЩ и Иран ще бъдат запазването на режима на прекратяване на огъня и постигането на договореност за „меморандум за взаимно разбирателство“, който да стане част от дневния ред на бъдещите преговори.

Постигането на това обаче е изключително трудно.

Иран вероятно ще поиска определена цена — например вдигане на санкции или размразяване на активи — за отварянето на Ормузкия проток, което изглежда е необходимо условие за започване на сериозни преговори.

В момента по този някога жизненоважен и оживен морски път преминават само няколко кораба. Иран го затвори, след като на 28 февруари беше подложен на атака от САЩ и Израел.

Саудитска Арабия пренасочва част от петрола си към пристанищата на Червено море, а Обединените арабски емирства използват тръбопровод към терминали на малкия си бряг към Оманския залив, извън Ормузкия проток.

Останалите страни по света обаче са загубили около 20% от обичайните си доставки на нефт и газ, както и на други жизненоважни износни стоки.

Запазването на блокадата на протока би било катастрофално за значителна част от световната икономика. САЩ вече не зависят от петрола от страните от Персийския залив, но цените на бензина в Америка все още се определят от световния петролен пазар.

Доналд Тръмп се оказа в затруднено положение. Той се сблъсква с последиците от сериозна грешка, допусната при влизането във войната с очакване за лесна победа.

Президентът на САЩ и неговият близък съюзник, израелският премиер Бенямин Нетаняху, катастрофално подцениха готовността на ислямския режим да се съпротивлява и да устои на техните атаки.

За Тръмп няма лесен изход от тази ситуация, а иранският режим не възнамерява да го улесни. Той трябва да постигне отварянето на протока. Войната с Иран е крайно непопулярна в САЩ и нова ескалация ще накара още повече американци да се противопоставят.

Президентът на САЩ е особено чувствителен към неблагоприятни сравнения на неговите договорености с Иран — дори такива като споразумение за удължаване на примирието с цел продължаване на преговорите — с ядрената сделка, сключена при Барак Обама през 2015 г.

Иранските лидери с основание смятат, че се борят за оцеляването на режима си.

Очевидно е, че нови удари от страна на САЩ — със или без участие на Израел — няма да ги принудят да променят позицията си.

Богатите арабски петролни държави от Персийския залив вече понесоха дългосрочни икономически щети и не желаят да търпят нови загуби. Техният бизнес модел и дългосрочна стратегия за развитие зависят от това дали регионът на Персийския залив ще може да се превърне в стабилен център на световната икономика и сигурно място за чуждестранни инвестиции.

Войната им нанесе тежък удар и възстановяването на репутацията на стабилен регион ще отнеме години.

Катар, заедно с Пакистан, е пълноправен посредник в дипломатическите усилия за възобновяване на преговорите.

Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия реагираха по различен начин на действията на Иран.

ОАЕ удвоиха усилията си за укрепване на стратегическите отношения с Израел, който разположи в страната система за противоракетна отбрана „Железен купол“ и изпрати военнослужещи за нейното обслужване.

Появи се информация, че Саудитска Арабия е нанесла удар по Иран, като твърди, че това е било в отговор на ирански атаки. Важно е обаче, че високопоставени саудитски източници са дали ясно да се разбере на Техеран, че действат самостоятелно, извън коалицията на САЩ и Израел.

Когато Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху влязоха в конфликт с Иран, и двамата заявиха, че внушителната военна авиация на техните страни ще бъде достатъчна за свалянето на ислямския режим в Техеран.

Сгрешиха.

Те не разбраха същността на режим, който е просъществувал почти половин век, въпреки тежките изпитания на война, санкции и изолация.

Сега САЩ и Израел понасят последиците — а заедно с тях и останалият свят.

Следете новините ни в GoogleNews