След промените в ЗПУО – … и без учители в училище

Промените в Закона за предучилищното и училищното образование от 07.08.2024 г. вероятно ще се окажат не само недомислени, но и най-мракобесните, които са правени в образователния закон. Не само защото те ограничават учителите да вършат това, за което са призвани – да разговарят с учениците и да обсъждат с тях всички теми, които ги вълнуват. Но и защото е съвсем реална опасността, за първи път след края на тоталитарния режим, свободомислещите учители да бъдат наказвани и дори публично линчувани за това, че изразяват своето мнение.

Веднага след приемането на промените в ЗПУО, които забраняват представянето в училище на „идеи и възгледи“, свързани с нетрадиционна хомосексуална ориентация, вносителите и техни поддръжници в Парламента предложиха още промени, които да доведат до санкции на учителите, както и до разширяване на местата, в които е забранено представянето на тези идеи и възгледи. И без новото законодателство да е прието, учителите, които имаха смелостта да изразят мнението си, че така промененият ЗПУО пречи на тяхната работа и нарушава демократичните принципи на българското образование, вече видяха какво може да ги последва. „Победителите“ от Възраждане (без каквато и да е ирония, те наистина бяха победители на 07.08., тъй като най-после техният проект на закон бе приет, при това – с подкрепата или с оглушителното мълчание на определящите се като „про-европейски партии“) публикуваха списъци с учителите, които са подкрепили подписка срещу промените в Закона. И апелираха към родителите да искат обяснение, т.е., да се разправят публично с тези учители. (За мен остава непонятно защо не бе направено същото и със стотиците университетски преподаватели, които подкрепиха аналогична подписка… Вероятно това е оставено за „coming soon“ или по-точно за „в ближайшее время“).

Оставям настрани това, че вероятно Фюрерът и Бащата на народите вероятно аплодират от едно място, което е горещо не заради августовските температури. И двамата винаги са били против „идеи и възгледи“, които се различават от техните. Вероятно много би им харесал и подхода за „публичен линч“ – прилагали са го и знаят, че не е трудно да предизвикаш масова реакция срещу „враговете на народа/на нацията“. (И от българската история помним как само година след като стотици хиляди плачат искрено на погребението на Борис III, също толкова масово се присъединяват към „спонтанния“ митинг на „черните забрадки“ и искат „смърт“ за тогавашната интелигенция). Освен това, как така интелигенцията (в частност, учители и университетски преподаватели) ще си позволяват да изразят мнение, при това – различно от тяхното! По времето на Фюрера Академията на науките обличаха кафява национал-социалистическа униформа, а при Бащата на народите аналогичната структура включваше само професори с червен партиен билет. Традицията бе продължена и от последващите „държавни и партийни ръководители“, но това е тема за съвсем друг разговор…

За мен по-важен остава въпросът дали нормално мислещите политици (може би съм наивен, но смятам, че мнозинството са такива, при това – могат да бъдат засечени в съвсем различни партии), които направиха възможно приемането на промените в ЗПУО от 07.08., вече си дават сметка какво подкрепиха/ не спряха? Как ли се чувстват, виждайки заплахите за публичен линч над учители и знаейки, че са били съпричастни с първата крачка в тази насока?! Дали ще могат лесно отново да говорят за това, че работят за качество на образованието, за утвърждаване на престижа на учителската професия, за гражданско образование, и за активни и свободно мислещи ученици и учители?

Приятната изненада след публикуването на „списъците“ бе настъпилото бързо отрезвяване поне сред част от тези, които аплодираха промените в образователния закон. Хиляди учители, които първоначално ги подкрепиха, сега си дадоха сметка какво ще ги последва, както и това, че техни колеги ще бъдат „анатемосани“ за изразено мнение. Разбраха, че изобщо не става дума за ЛГБТ „пропаганда“ в училище (каквато така или иначе няма), а за предизборна агитация („дай да вземем още някой процент“), за „лов на вещици“ и за преследване на всякакво свободомислие и активна позиция. А нали училището трябва да възпитава свободно мислещи и активни граждани? И нали учителят учи именно това – какъв учител ще е този, който не може да отговори на въпросите на учениците (отговор като „законът не ми позволява да обсъждаме тази тема“ ще предизвика смях у учениците, които ще потърсят отговорите в интернет и на улицата и едва ли ще търсят мнението на учителя по какъвто и да е друг въпрос) или който се страхува да изрази гласно позицията си?

Друга изненада е и „пробуждането“ на народни представители, които под една или друга форма „проспаха“ приемането на промените в ЗПУО по „бързата писта“, в рамките на един ден. Вероятно вече си дават сметка, че ограничаването на „идеи и възгледи“ чрез закон ще събуди заспалият Звяр, с който вярвахме, че сме се разделили още преди три десетилетия и половина.

В мой кратък анализ „Без Платон, антични философи, НПО-та и либерали в училище“, който написах веднага след приемането на злополучните промени, сравних „колективната лудост“, обхванала народните представители с Германия и Европа от 30-те години на XX в. Този мрачен период в Източна Европа е последван от друг такъв, в който отново не се допускаше свобода на мисълта, камо ли нейното публично изразяване. Не се и съмнявам, че ако някои от „победителите“ от 07.08. „вземат властта“, ще последва не само публичен линч, но и случилото се в България през първите месеци след 09.09. 1944 г. (Точни данни едва ли някога ще бъдат събрани, но избитите „за назидание“ учители, директори на училища и представители на „стария елит“, са хиляди). Слава Богу, че армията-освободителка е далеч от България… Но случващото се покрай „списъците“ ми показа, че заглавието на анализа трябва да бъде допълнено – „Без Платон, антични философи, НПО-та, либерали и учители в училище“. От всички нас зависи да не допуснем забранителния списък да продължи да се увеличава!

---------------------

Деян Колев е председател на УС на Център „Амалипе”, автор/ съавтор на повече от 30 публикации за ромска история и култура, мониторинг доклади за политиките за ромска интеграция, анализи и становища; съавтор на програмата за интеркултурно образование “Фолклор на етносите – ромски фолклор”, която се прилага в над 250 училища в страната. Текстът е публикуван на страницата на "Амалипе".

Разговор на Венци Мицов с Деян Колев за това какво прави "Амалипе", можете д авидите в това видео:

Следете новините ни в GoogleNews