Как Германия се справи с тежката си енергийна зависимост от руския газ за „отрицателно“ време? Би Би Си разказва за подхода на властите в Берлин, след като започна войната в Украйна, на Русия бяха наложени тежки санкции, а тя започна газов шантаж.

Когато Владимир Путин затвори газовите кранчета за Европа, Германия повече от всички се опасяваше от зимно прекъсване на електрозахранването. Министрите се опитаха да осигурят алтернативни доставки, болезнено осъзнавайки, че силната зависимост от руския газ е оставила тази индустриална страна в плачевно положение.

Но след няколко месеца, когато лампичките на коледните пазари заблестяха, във въздуха, подправен с глювайн, се усеща несигурен оптимизъм. Изглежда, че набързо създадената стратегия на Германия за справяне без руски газ - засега - работи.

"Енергийната сигурност за тази зима е гарантирана", заяви канцлерът Олаф Шолц пред депутатите в германския парламент преди дни.

Не само газовите запаси на страната са пълни, но и отчасти са резултат от трескаво - и скъпо - закупуване на газ на световните пазари.

Но на ветровитото крайбрежие на Северно море в Германия инженерите току-що завършиха изграждането - за рекордно кратко време - на първия в страната терминал за внос на втечнен природен газ (LNG).

Втечненият природен газ е охладен до течна форма, за да се намали обемът му и да се улесни транспортирането му. След това той се превръща отново в газ, когато достигне местоназначението си.

Германия с право се слави с тежката си бюрокрация. Този вид проект обикновено отнема години, но властите са намалили бюрокрацията, за да може да бъде завършен за по-малко от 200 дни.

Най-важната част от терминала - "плаваща единица за съхранение и регазификация" (FSRU) - все още не е акостирала. FSRU, което по същество представлява специализиран кораб, на който втечненият природен газ се превръща обратно в газово състояние, ще бъде нает за 200 000 евро (172 732 GBP) на ден.

В рамките на няколко седмици танкери от страни като САЩ, Норвегия или Обединените арабски емирства ще могат да доставят своите товари в пристанището на Вилхелмсхафен. Операторът на терминала, Uniper, който понастоящем е почти изцяло контролиран от германското правителство, е сдържан по отношение на доставчиците си, но настоява, че има сключени договори.

Планирани са и пет други терминала за втечнен природен газ. Повечето от тях трябва да бъдат завършени през следващата година.

Германската индустрия зависи от това.

"Ако не получаваме газ, трябва да затворим пещта", казва Ернст Бухов, докато стоим в неговата фабрика за тухли на половин час път с кола от Вилхелмсхафен.

Произвежданите от него тухли трябва да бъдат изпичани в гигантска пещ при температура до 1200C (2192F). Той се надява един ден да премине на екологичен водород, но казва, че това ще отнеме време. Засега той е изцяло зависим от постоянните доставки на газ.

"Вината не е само на политиците. Индустрията искаше договорите за руски газ."

Само допреди година тези договори осигуряваха на Германия 60% от нейния газ, голяма част от който по газопровода "Северен поток" от Русия. Правителството все още очакваше - макар и в условията на значителна политическа и обществена съпротива - откриването на газопровода Nordstream 2, който щеше да удвои количеството руски газ, постъпващ в Европа през Германия.

По данни на Федералната агенция за енергийните мрежи днес Германия се справя без руски газ. Но за да се избегне недостигът на газ през зимата, според експертите ѝ терминалите за втечнен природен газ трябва да бъдат пуснати в експлоатация в началото на следващата година, а потреблението на газ трябва да бъде намалено с 20%.

Самото достигане до този момент може да се счита за огромно национално постижение. Но то има своята цена.

Германия е икономически тежкотоварна държава; това, което иска, често го получава. Нейният нов апетит за втечнен природен газ засилва световното търсене. А това може да постави други, по-бедни държави - като Бангладеш и Пакистан - в уязвимо положение.

"Имаме цял куп държави - особено с нововъзникващи икономики - които са изхвърлени от пазара и вече не могат да си набавят необходимия им втечнен природен газ", казва професор Андреас Голдтау от Училището за публични политики "Вили Бранд".

Те "имат по-малка покупателна способност, отколкото европейците, и особено германците".

Това, предупреждава той, ги прави податливи на прекъсвания на електрозахранването и може да увеличи зависимостта им от "по-мръсни" изкопаеми горива като въглищата.

А какво да кажем за амбициите на самата Германия за по-зелено бъдеще? В края на краищата втечненият природен газ е изкопаемо гориво. Всички, които участват в проекта Вилхелмсхафен, настояват, че втечненият природен газ е "преходно" гориво.

Uniper обещава да изгради инфраструктура за обработка на екологичен водород заедно с терминала за втечнен природен газ. Това подхранва амбициозни планове в кметството на Вилхелмсхафен. Кметът Карстен Файст казва, че терминалът за втечнен природен газ няма да донесе много работни места, които са крайно необходими в града. Но плановете му за център за зелена енергия биха го направили.

"Голяма част от енергийната трансформация, която трябва да постигнем, за да може след петдесет или сто години нашата планета да има обитаем климат, голяма част от това, което е необходимо тук, в Германия, ще се случи във и чрез Вилхелмсхафен."

Може би най-поразителната цена е буквалната.

Тези шест терминала за втечнен природен газ струват на правителството повече от шест милиарда евро. По тяхно собствено признание това е доста повече от два пъти повече от първоначално предвиденото от министрите в бюджета и може да нарасне още повече през следващата година.

Тази страна твърде късно разбра стойността на сигурните енергийни доставки. Сега тя плаща за това.