Инфлация и скъпи енергоносители: решенията

На фона на нарастващата инфлация в България и ЕС, продължаващото геополитическо напрежение около Иран и поредния скок на цените на енергийните носители, АНТИКОРУПЦИОННИЯТ БЛОК с № 12 в бюлетината се откроява като единственото политическо обединение, което предлага не просто реакция, а цялостно решение за трайно справяне с най-актуалния проблем пред страната - инфлацията и растящите цени на стоките и услугите.

С почти 150 конкретни антикорупционни мерки, насочени към ограничаване на източването на публичен ресурс и повишаване на ефективността на държавата, Обединението поставя енергийната криза в по-широк контекст като част от модел на зависимост, който генерира инфлация, неравенства и икономическа уязвимост.

В този контекст бе представен и новият анализ на АНТИКОРУПЦИОННИЯ БЛОК, който разглежда връзката между енергийната зависимост на Европа, инфлацията и повтарящите се икономически и енергийни кризи с фокус върху настоящото напрежение в Близкия изток.

Според последните данни на Евростат, Европейският съюз остава силно зависим от внос на енергийни ресурси, като разходите за изкопаеми горива достигат стотици милиарди евро годишно. Оценките за 2025 г. показват, че тези разходи възлизат на около 396 милиарда евро - приблизително 1100 евро на всеки европейски гражданин, независимо от възрастта, или над 1 милиард евро дневно. С тези средства се покриват около 57% от енергийното потребление на ЕС, което идва от внос на изкопаеми горива. Въпреки че този дял намалява през последните години, той остава висок и продължава да прави европейската икономика уязвима към външни ценови шокове.

Анализът на АНТИКОРУПЦИОННИЯ БЛОК не се ограничава до описание на проблема, а предлага конкретни политически и финансови решения, насочени към трайно намаляване на цените на енергоносителите, а не към временното им компенсиране.

АНТИКОРУПЦИОННИЯТ БЛОК се явява на изборите с №12 в бюлетината и обединява ПП „Единение“, ПП „Зелено движение“, ПП „СЕК“, ПП „Ние идваме“ и активни граждани, с ясна заявка за промяна на икономическата и политическата логика в страната. Сред учредителите на Блока е и Иван Христанов - един от най-активните министри в служебното правителство, разкрил десетки корупционни схеми за десетки милиони левове и реализирал акция „Чиста храна“, с която се утвърди като едно от лицата на реалната борба с корупцията в служебното правителство на Андрей Гюров.

Анализът на АНТИКОРУПЦИОННИЯ БЛОК предлага ясно формулирани решения - подход, който рязко се отличава от стандартния политически дебат в България.

Първото и най-важно решение в анализа е, че настоящите антикризисни мерки трябва да се променят фундаментално. Вместо универсални компенсации, които разпределят публичен ресурс към всички, включително към онези, които нямат нужда от подкрепа, АНТИКОРУПЦИОННИЯТ БЛОК предлага силно диференциран подход. Помощта трябва да достига до конкретните групи, които реално понасят тежестта на кризата - домакинствата с ниски доходи, енергийно бедните, малките предприятия и ключовите икономически сектори, като транспорт и земеделие.

Тази промяна не е просто техническа. Тя има пряко отражение върху ефективността на публичните разходи. При сегашния модел държавата харчи значителен ресурс, но ефектът върху икономиката остава ограничен, защото средствата не са насочени там, където са най-нужни.

Вторият елемент от предложените решения засяга тема, която почти отсъства от публичния разговор - печалбите от кризата. Анализът изрично поставя въпроса за ролята на компаниите и посредниците, които реализират свръхпечалби в условия на високи цени и нестабилност.

Логиката е ясна: когато кризата води до преразпределение на ресурси в полза на определени икономически играчи, държавата трябва да възстанови част от този ресурс чрез допълнително облагане. Това не се разглежда като санкция, а като инструмент за възстановяване на баланс и справедливост в системата. Получените средства следва да се насочват към защита на най-уязвимите и към инвестиции, които намаляват зависимостта от бъдещи ценови шокове.

Третото решение е свързано с трансформацията на енергийната система. Ако ЕС и България искат устойчиво по-ниски цени, трябва да намалят самата нужда от вносна енергия, т.е. от изкопаеми горива. Това означава ускорено развитие на местно енергийно производство, разширяване на възобновяемите мощности и използване на ресурси като геотермалната енергия, които осигуряват стабилна 24/7 базова енергия за отопление, охлаждане и електричество.

Паралелно с това анализът подчертава необходимостта от модернизация на инфраструктурата - електропреносни мрежи, системи за съхранение и топлофикационни системи. Без такава модернизация дори най-евтината енергия не може да достигне ефективно до домакинствата и бизнеса.

Особено внимание се отделя и на управлението на потреблението. Темата рядко присъства в политическия дебат, но има ключово значение. По-добра организация на транспорта, насърчаване на дистанционната работа там, където е възможно, и ограничаване на излишното потребление могат да доведат до бърз ефект без необходимост от големи субсидии, нови технологии или големи инвестиции.

В този смисъл решенията не се изчерпват с производството на енергия. Те обхващат целия икономически модел от начина, по който се потребява енергия, до начина, по който се създава висока добавена стойност в икономиката.

Именно тук анализът прави следващата важна стъпка - връзката между енергийната политика и доходите.

Дори при по-ниски и по-стабилни цени, ако доходите изостават, натискът върху домакинствата остава. Затова устойчивото решение, което предлагат от АНТИКОРУПЦИОННИЯ БЛОК не се изчерпва с евтина енергия. То изисква икономика, която създава по-висока добавена стойност, привлича инвестиции и води до реален ръст на заплатите.

В този смисъл енергийната политика не може да бъде разглеждана изолирано. Тя е пряко свързана с индустриалната политика, производителността и конкурентоспособността на икономиката. Ако тези елементи не се развиват паралелно, всяка временна стабилизация на цените ще бъде последвана от нов натиск върху стандарта на живот.

Това обяснява и защо настоящият модел на управление на кризите се оказва неефективен в дългосрочен план.

При всяко външно сътресение, независимо дали става дума за война, прекъсване на доставки или геополитическо напрежение, цените на енергоносителите реагират почти моментално. Този шок се пренася към транспорта, индустрията и доставките по хранителната верига, след което се трансформира в инфлация. В рамките на кратък период от време ефектът се усеща във всички стоки и услуги, а портфейлът на потребителите рязко изтънява.

Следва политическа реакция, която временно облекчава натиска, но не променя механизма. Потреблението остава високо, зависимостта се запазва, а стимулите за инвестиции в алтернативи отслабват. Така системата се стабилизира за кратко, но остава уязвима към следващия шок и енергийна криза.

В резултат се формира затворен цикъл, който вече е добре познат и в България - криза, компенсации, нарастващ публичен разход и нова криза.

Детайлният анализ на АНТИКОРУПЦИОННИЯ БЛОК поставя този цикъл в центъра на политическия дебат с конкретни предложения за решения в следващото 52-ро Народно събрание.

Според Блока проблемът не е в липсата на инструменти, а в начина, по който те се използват. Вместо да намаляват зависимостта, текущите политики я правят за кратко по-поносима, но и по-дълготрайна, в резултат на което оставаме също толкова уязвими при следващите кризи.

Това води до ключовия извод - устойчивото намаляване на цените не може да бъде постигнато чрез субсидии и данъчни облекчения. То изисква промяна на самия модел.

В тази рамка се вписва и политическата позиция на АНТИКОРУПЦИОННИЯ БЛОК. Обединението заявява ясно, че ще работи за преминаване от реактивна към превантивна политика - от управление на последствията към ограничаване на причините.

Това означава отказ от универсалните мерки, които разпиляват публичен ресурс, и въвеждане на целенасочена подкрепа. Означава също така ясно правило, че онези, които печелят от кризата, трябва да участват в нейното преодоляване чрез по-голям принос към обществото.

Най-важното обаче е дългосрочната цел - изграждане на икономика, която е по-малко зависима от външни енергийни източници, по-устойчива на геополитически сътресения и способна да генерира по-високи доходи.

В крайна сметка изборът, който стои пред България, не е между различни варианти на компенсации. Изборът е ясен - запазваме модела, който води до повтарящи се кризи, или изграждаме икономика, която ги предотвратява и който намалява тяхната вероятност и негативни ефекти върху хората и икономиката.

АНТИКОРУПЦИОННИЯТ БЛОК поставя този свой избор ясно и директно в центъра на своята предизборна кампания и в политиките за справяне с инфлацията и покачващите се цени.

Може да подкрепите АНТИКОРУПЦИОННИЯ БЛОК с № 12 в бюлетината.

АНТИКОРУПЦИОНЕН БЛОК e гражданско-политическо обединение, учредено от ПП „ЕДИНЕНИЕ“, ПП „Зелено движение“, ПП „СЕК“, ПП „Ние идваме“ и активни граждани.

Анализът е изготвен от Георги Стефанов, Кандидат за народен представител в МИР-25 София, преференция № 103 и водач на листата в МИР-12 Монтана, преференция № 101.

Избори 2026

Платена публикация

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Следете новините ни в GoogleNews