Джеймс Таларико - пасторът демократ, който може да изтръгне Тексас от Тръмп

За демократите в САЩ Тексас от десетилетия е мираж.

Щатът невинаги е бил републиканска крепост. В продължение на дълъг период Тексас е гласувал доверие на Демократическата партия, макар тогавашната Демократическа партия в щата да се различава съществено по идеология от днешната.

Последният демократ, спечелил щата на президентски избори, е Джими Картър през 1976 г. От победата на Роналд Рейгън през 1980 г. насам Тексас неизменно подкрепя републиканския кандидат за президент.

През втората половина на ХХ век политическият баланс в Тексас постепенно се променя, а възходът на семейство Буш допринася за утвърждаването на щата като един от символите на републиканска Америка. От 1994 г. насам демократите не са печелили избори за длъжност, избирана с гласовете на целия щат. Последният демократ, спечелил избори за Сената на САЩ от Тексас, е Лойд Бентсен, преизбран през 1988 г.

Близо четири десетилетия по-късно кандидатът на Демократическата партия и кошмарът на MAGA Джеймс Таларико се опитва да сложи край на тази поредица от загуби, като спечели място в Сената на САЩ на междинните избори през ноември 2026 г.

На пръв поглед 37-годишният бивш учител не изглежда като политикът, който би трябвало да извърши подобен пробив. Тук по-интересното е обаче как той си използва биографията.

Преди да влезе в политиката Таларико преподава в държавно училище в Сан Антонио. Завършва Тексаския университет (University of Texas), след това Харвард, а по-късно се захваща с богословие. През 2018 г. е избран в Камарата на представителите на Тексас.

Той е демократ в щат, който от едно поколение е символ на републиканската власт. Говори за обществено образование, здравеопазване и икономическо неравенство и защитава правото на аборт. Критик е на концентрацията на богатство и власт. И въпреки това един от най-разпознаваемите елементи в политическия му образ няма нищо общо с традиционния език на американската левица.

Таларико се отличава с религиозния език и атакува Републиканците именно от християнска гледна точка.

Той е презвитериански пастор в Семинарията в Остин и практикуващ християнин, който цитира Евангелието не като украшение към политическите си речи, а като аргумент за политическите си позиции. Сред ключовите му послания е, че политическите решения трябва да се градят около любовта и състраданието, а не върху страха.

Когато през септември Таларико започва кампанията си за Сената, той прави паралел между библейската история за Исус, който изгонва търговците от храма, и необходимостта политиците да се изправят срещу милиардерите.

В Тексас, където консервативното християнство е важен елемент за електората на републиканците, Таларико не просто избягва религиозната тема. Той оспорва претенцията, че консервативната политика е единственият възможен политически израз на християнската вяра. Това не означава, че вярата сама по себе си води към една или друга партийна позиция. Аргументът на Таларико е по-скоро, че християнството не принадлежи на нито една партия и че неговият морален език може да бъде използван и в защита на прогресивни политики.

Така той обръща един от най-успешните политически инструменти на американската десница срещу самата нея.

Но това не значи, че той непременно ще спечели религиозните избиратели. Проучванията и предишните избори показват, че евангелските протестанти остават силно ориентирани към републиканците. Но именно стратегията му е необичайна за демократ - да води политически спор не извън религиозния език, а вътре в него.

Този подход вероятно щеше да остане любопитен политически експеримент, ако изборите през 2026 г. се развиваха според традиционните правила на Тексас.

Но те не се развиват така.

Срещу Таларико стои Кен Пакстън - действащият главен прокурор на Тексас и кандидат на Републиканската партия за Сената. За него и публичния му образ ще ви разкажем в друга наша публикация.

Така изборът придобива почти символична яснота. От едната страна е консервативният Тексас, който доминира политиката на щата от 90-те години насам. А от другата - опитът да бъде съставена нова демократична коалиция, която не отхвърля тексаската идентичност, а претендира да е част от нея.

И за първи път от много време тази битка не изглежда напълно теоретична.

Сондажите през есента поставят Таларико в реално конкурентна позиция, а някои му дават малка преднина пред Пакстън. Самият факт, че републиканците трябва сериозно да защитават сенаторско място в Тексас, вече има национални последици. Затова Таларико има вероятност да повлияе на изхода от междинните избори и националния баланс на силите, дори ако не спечели мястото в Сената.

Защо Тексас е толкова важен

За да се разбере защо е толкова важна битката между двамата кандидати за Сената, трябва да се погледне отвъд сенаторската надпревара.

Тексас е вторият по население щат в САЩ и един от най-бързо растящите. В него живеят над 30 милиона души, като това е вторият по големина по население щат след Калифорния. Той е център на американската енергетика, но едновременно с това привлича технологични компании, производство и огромни количества капитал.

И населението му се променя. В щата пристигат стотици хиляди нови жители от други части на Америка.

Латиноамериканците вече са близо 40% от населението на щата и представляват все по-голяма част от електората. На теория това от години би трябвало да помага на демократите, но на практика картината е далеч по-сложна.

Латиноамериканският вот не е автоматично демократичен. През последните години републиканците направиха значителни пробиви сред латиноамериканските избиратели. Новодошлите в щата също не са непременно либерали.

Точно затова идеята, че демографията неизбежно ще превърне Тексас в демократичен щат, многократно се оказва погрешна. Демографията създава възможности, но не печели избори сама по себе си.

А сега Таларико трябва да реши именно този проблем.

За победата не е нужно огромно мнозинство в либералния Остин. А трябва да бъдат мобилизирани чернокожите избиратели в Хюстън и Далас, както и да се засили политическата конкуренция за подкрепата на латиноамериканските избиратели.

Освен това той трябва да се бори около Далас, Остин и Хюстън и едновременно с това да намали катастрофалните за демократите разлики в по-консервативните части на щата, тъй като републиканците там често печелят с 70-80% от гласовете. Всичко това изисква различен тип кампания.

И ето тук именно религиозният език на Таларико придобива по-голямо значение. Това не е само характерната му черта, а част от опита му да разговаря с хора, които културно може да се чувстват далеч от Демократическата партия, без непременно да са съгласни с всяка политика на републиканците.

Таларико се опитва да отговори на въпрос, който демократите в цялата страна си задават след години на загуби сред работническата класа, а именно как да говорят с по-консервативни избиратели, без да се откажат от собствената си идентичност.

Тексас е почти идеалното място за този експеримент. Ако стратегията на Талариго успее да проработи тук, тя може да постигне резултат и отвъд границите на щата.